Решение № 265776 от 14.09.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София,

14.09.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова мл. съдия Лора Димова при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14906 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С

Решение от 2.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 73287/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 113 състав, по предявени от “А.з.с.н.в.” ЕАД- *** /ЕИК********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че Н.З.А. /ЕГН

**********/ дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД /ЕИК********/ сумата 547.46 лв., представляваща непогасена главница по Договор за заем № 2150204/ 18.09.2014 г., ведно със законната лихва от 28.06.2018 г. до окончателното й заплащане, и сумата 351.47 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.11.2014 г. до 28.06.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 42697/ 2018 г. на CPC, III ГО, 113 състав, като исковете са отхвърлени като неоснователни: относно главницата- за разликата над сумата 547.46 лв. до пълния предявен размер от 761.29 лв., и изцяло- относно сумата 45 лв., представляваща такса разходи, и сумата 694.65 лв., представляваща неустойка за периода от 17.11.2014 г. до 16.05.2015 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Н.А. е осъден да заплати на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД сумата 248.92 лв.- разноски за първо-инстанционното производство, и сумата 42.24 лв.- разноски за заповедното производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „А.з.с.н.в.” ЕАД е осъден да заплати на ответника Н.А. сумата 154.42 лв.- разноски за първоинстанционното производство, и сумата

154.42 лв.- разноски за заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от Н.З.А. /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта на мораторна лихва над сумата 200.73 лв. за периода

18.11.2014 г.- 28.06.2018 г., с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска за сумата 150.74 лв. /горница над сумата 200.73 лв. до размер на сумата 351.47 лв./- мораторна лихва, като му бъдат присъдени разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна “А.з.с.н.в.”*** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено в обжалваната част.

Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Предмет на въззивното производство е установителният иск по чл.422 ГПК на

„АСВ“ ЕАД само относно акцесорното вземане за мораторна лихва, надхвърлящо сумата 200.73 лв.

По същество обжалваното решение е неправилно относно признатата дължимост на сумата 150.74 лв. /горница над сумата 200.73 лв. до размер на сумата 351.47 лв./, представляваща лихви за забава при плащане на главницата от 547.46 лв., дължима по сключен между ответника Н.А. и „Изи А.М." АД

Договор за заем № 2150204/ 18.09.2014 г., предмет на извършена в полза на ищеца „АСВ“ ЕАД цесия, считано за периода 18.11.2014 г.- 28.06.2018 г., в която част следва да бъде отменено.

С постановеното по делото решение по предявения от “А.з.с.н.в.” ЕАД- *** /ЕИК********/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че ответникът Н.А. дължи на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД сумата 547.46 лв., представляваща непогасена главница по Договор за заем № 2150204/ 18.09.2014 г., и сумата 351.47 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.11.2014 г. до 28.06.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 42697/ 2018 г. на CPC, III ГО, 113 състав. В частта относно дължимостта на главницата от 547.46 лв. решението на СРС като необжалвано е влязло в сила.

Определена при условията на чл.162 ГПК с помощта на компютърен лихвен калкулатор, дължимата за забава при плащането на главница от 547.46 лв. лихва за периода 18.11.2014 г.- 28.06.2018 г. възлиза на 200.73 лв. И при зачитане на обстоятелството, че част от извършените от ответника плащания, имащи погасителен ефект относно главничния дълг, довел до намаляването му от 761.29 лв. на 547.46 лв., в какъвто смисъл е влязлото в сила решение на СРС, са извършени след 18.10.2014 г.- начална дата на забавата, посочена от

Л.2 на Реш. по гр.д.№ 14906/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в ищеца, размерът на дължимата мораторна лихва е по- малък от посочения във въззивната жалба на ответника А. размер. От негова страна по процесния заемен договор е заплатена общо сумата

608.30 лв. /258.30 лв.- на 14.10.2014 г., 100 лв.- на 9.12.2014 г., и 250 лв.- на 11.05.2015 г./ и независимо от посоченото в заключението на съдебно-счетоводната експертиза счетоводно отнасяне на плащанията му /за погасяване на главница, възнаградителна лихва и неустойка/, дължимата за забава при плащане на останалата част от главничния дълг лихва възлиза на сума, по- малка както от определената от СРС и празната за дължима сума от 351.47 лв., така и от посочената във въззивната жалба сума от 200.73 лв. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, въззивният съд не може да определи и признае за дължима лихва за забава в размер, по- малък от посочения във въззивната жалба на ответника размер.

При това положение решението на СРС следва да бъде отменено като неправилно в обжалваната от ответника част и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения от “А.з.с.н.в.” ЕАД- *** /ЕИК********/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД относно акцесорното вземане от 150.74 лв.

/горница над сумата 200.73 лв. до размер на сумата 351.47 лв./, претендирано като лихви за забава при плащане на главницата от 547.46 лв. по договора за кредит от 18.09.2014 г., дължими за периода 18.11.2014 г.- 28.06.2018 г.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемото дружество дължи да заплати на въззивника сумата 325 лв.- разноски за въззивното производство /за платени държ. такса и адвокатско възнаграждение/.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р

Е Ш И

:

ОТМЕНЯ Решение от 2.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 73287/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 113 състав, в обжалваната част, в която по предявен от “А.з.с.н.в.” ЕАД- *** /ЕИК********/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД е признато за установено, че Н.З.А. /ЕГН **********/ дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД /ЕИК********/ сумата 150.74 лв. /горница над сумата 200.73 лв. до размер на сумата 351.47 лв./, претендирана като лихви за забава при плащането на главница от 547.46 лв. по договор за заем от 18.09.2014 г., дължими за периода 18.11.2014 г.- 28.06.2018 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В.”

ЕАД- *** /ЕИК********/ срещу Н.З.А. /ЕГН **********/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД за признаване за установено, че Н.З.А. /ЕГН **********/ дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД- *** /ЕИК********/ сумата 150.74 лв. /горница над сумата 200.73 лв. до размер на сумата 351.47 лв./, претендирана като лихви за забава при плащането на главница от 547.46 лв.- по сключен с „Изи А.М." АД Договор за заем № 2150204/ 18.09. 2014 г., чието вземане е цедирано на ищеца, дължими за периода

18.11.2014 г.- 28.06.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 9.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 42697/ 2018 г. на CPC, III ГО, 113 състав, като неоснователен.

ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.” ЕАД- ***

/ЕИК********/ да заплати на Н.З.А. /ЕГН **********/ сумата 325 лв. /триста двадесет и пет лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението по гр.д.№ 73287/ 2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 113 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.

Решението не подлежи на касационно обжалване-съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.