Определение № 2966 от 14.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2966 гр. София, 14.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20248002901292 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНИТИ ПЕРИУСИЯ“,сед. и адрес на управление:

Гърция, гр.Атина, вписано в Общия търговски регистър с № 003546201000 против решение № 93/12.02.2024 г. по в.т.д. № 807/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260944/10.06.2021 г. по т.д. № 1051/2020 г. на СГС, ТО, VI-21 с. е постановил друго: 1/ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (н), апортна вноска, извършена от „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД в капитала на „Плаза Уест 2” АД, вписан в ТР при АВ на 02.02.2015 г., представляваща 55 бр. самостоятелни обекти в сграда и 67 % ид.ч. от ПИ, в който същата е построена; 2/ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (н), на Договор за залог на търговско предприятие от 06.10.2015 г. , учреден от „Плаза Уест 2” АД в полза на „НБГ ПАНГЕЯ РЕИК” (с настоящо наименование „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН 1

СЕ АКИНТИ ПЕРИУСИЯ”), вписан в ЦРОЗ под № 2015101501829, на осн. чл.

135, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ и 2/ за осъждане на „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНТИ ПЕРИУСИЯ“, вписано в Общия търговски регистър под № 003546201000, да върне в масата на несъстоятелността на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (н), сумата 6 802 624,94 лв., получена в качеството на заложен кредитор на отпаднало основание – обявен за недействителен Договор за залог на търговско предприятие от 06.10.2015г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на иска – 09.06.2020 г. до окончателното изплащане на осн. чл. 649, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е недопустимо, евентуалност същото решение е неправилно. Счита, че дадените от предходния състав на ВКС по реда на чл.294, ал.1 вр.чл.293, ал.3 ГПК указания относно допустимостта на предявените отменителни искове противоречат на ТР № 5/2013 г. и ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС /исковете по чл.135 ЗЗД следва да се предявяват срещу цялата поредица от сделки и преди всичко задължително срещу последния приобретател/. Следва да се съобрази, че атакуваните сделки – апорт на надвижим имот и особен залог на търговското предприятие на дружеството, в което са апортирани имотите, са последвани от публична продан на същите имоти и по настоящем са притежание на трето за оспорените сделки и за висящия правен спор лице.

Съответно способът им за придобиване – публична продан в рамките на индивидуално принудително изпълнение, не е предмет на висящия спор, а и срещу това придобиване иск по чл.135 ЗЗД е недопустим. Поради което касторът заключава, че след като имотите към датата на предявяване на иска не се намират в патримонима на никой от ответниците, то те не могат да бъдат върнати в масата на несъстоятелността и за ищецът липсва правен интерес от предявяване на искове по чл.135 ЗЗД. Положителното решение по тях няма действие по отношение на извършената вече публична продан, поради което полученото от взискателите въз основа на направеното от ЧСИ разпределение на заплатената от купувача сума, е на законно основание и е недопустимо то да е предмет на осъдителен иск по чл.649, ал.2 ТЗ. По отношение оплакването за неправилност на въззивното решение касаторът посочва, че САС не е обсъдил всички релевантни доводи и доказателства по делото, поради което необосновани и в нарушение на материалния закон са изводите му за 2 увреждане на кредиторите на несъстоятелния длъжник в резултат от атакуваните сделки и за свързаност на лицата, които са ги извършили. Иска се обезсилване на решението на САС в обжалваната част, евент. отмяната му като неправилно и отхвърляне на предявените искове по чл.135 ЗЗД и чл.649, ал.2 ТЗ. Касаторът счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 2 и ал.2, пр. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответниците по касацията – синдикът на „ СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (н) и „Уест Солюшън „ЕООД са подали писмен отговори, в които се оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Ответниците по касацията „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (н) и „Плаза Уест 2“АД не са подали писмени отговори.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че произнасянето му е в хипотеза след връщане на делото от ВКС. С решение № 50080/05.10.2023 г. по т.д. № 984/ 2022 г. на В КС, I т.о. е отменено решение № 783/ 17. 12. 2021 г. по в.т. д. № 979/ 2021 г. на С АС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС, като касационната инстанция изрично е дала указания, че е налице правен интерес от предявяване на искове по чл.135 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 ТЗ и по чл.649, ал.2 ТЗ вр. чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД.

По основателността на исковете с правно осн. чл.135, ал.1 ЗЗД въззивният съд е счел, че извършените сделки апорт от страна на несъстоятелния длъжник на негови собствени недвижими имоти в новоучредено дружество „Плаза Уест 2“АД и след това сключване на договор за особен залог върху търговско предприятие на „Плаза Уест 2“АД в полза на заложния кредитор „НБГ ПАНГЕЯ РЕИК” (с настоящо наименование „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНИТИ

ПЕРИУСИЯ“), увреждат кредиторите на несъстоятелността на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (н), тъй като с тях се осуетява и затруднява 3 осъществяването на правата на кредиторите. Апортът има отчуждителен ефект и с извършването му имотите са излезли от патримониума на несъстоятелното дружество, което лишава кредиторите на последното от ликвиден актив, а стойността на придобитите от него акции зависи от динамични величини – имущественото състояние на длъжника и неговата търговска дейност. САС е констатирал, че с процесния апорт несъстоятелния длъжник се е разпоредил с цялото си имущество. По отношение на особения залог от 06.10.2015 г. въззивната инстанция е посочила, че в полза на касатора като заложен кредитор е възникнало предимство – право да се удовлетвори извън рамките на производството по несъстоятелност, преди всички останали кредитори на несъстоятелността, които качество и възможност не са съществували към определената начална дата на несъстоятелността /29.04.2014 г./ и са възникнали след нея, поради което и сделката уврежда кредиторите на несъстоятелността. Обстоятелствата дали заложния кредитор е вписал пристъпване към изпълнение или не, подновено ли е вписването ли не, според САС са ирелевантни за спора, поради което и не е споделил възраженията на касатора в тази насока. Допълнително са били изложени съображения, че именно наличието на вписан особен залог е довело до конституиране на касатора като присъединен взискател по образуваното от банка изпълнително производство, в рамките на което е била извършена публична продан на процесните недвижими имоти /ипотекирани от „Стърлинг Пропъртис България“ЕООД преди началната дата на неплатежоспособността му в полза на банката за обезпечаване изпълнението на чужди задължения/.

Така вместо след продажба на имуществото и удовлетворяване на ипотекарния кредитор останалата сума да отиде за попълване масата на несъстоятелността на длъжника тя е била получена от касатора в резултат на придобитата по силата учредения особен залог за него привилегия.

По отношение на елемента „знание за увреждането“, релевантен с оглед фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е изложил следните аргументи: По отношение на апорта е приел, че същият е извършен след началата дата на неплатежоспособност 29.04.2014 г., когато финансовите затруднения на длъжника са били с траен и необратим характер. Приложил е на осн. чл.649, ал.4 ТЗ вр.чл.135, ал.2 ЗЗД нормата на пар.1, ал.1, т.3 и 5 ДР на ТЗ, предвид установеното участие на „Стърлинг Пропъртис България“ЕООД в капитала на „Плаза Уест 2“АД с 1 780 805 бр. акции, като само една акция е 4 била записана от друго лице. По отношение на учредения особен залог въззивната инстанция е счела, че залогодателят и заложният кредитор са свързани лица съобразано пар.1, ал.1, т.3 и ал.2 ДР на ТЗ. Към датата на сделката Аристотилис Каритинос е бил член на СД на „Плаза Уест 2“АД и изпълнителен директор на заложния кредитор.

Изводът на САС за изпълнение на всички елементи от фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на атакуваните сделки е обусловил заключение за уважаването на отменителните искове.

По отношение на иска с правно осн. чл.649, ал.2 ТЗ апелативният съд е посочил, че оспорените процесни сделки в тяхното последователно осъществяване са довели до създаване на привилегия за заложения кредитор и получаване от него на част от събраната при публичната продан сума. С признаването за относително недействителни на сделките по отношение на кредиторите на несъстоятелността отпада основанието, на което е възникнала привилегията в полза на касатора и основанието му да участва в индивидуалното изпълнение, респ. да получи разпределената му сума и тя ще следва да се върне в масата на несъстоятелността. За неоснователни са били счетени възраженията на касатора, че получената от него сума следва да бъде върната на ЧСИ. Съображенията са, че сумата не е изляза от патримониума на съдебния изпълнител, събрана е в рамките на осъществено принудително производство и вместо да постъпи в масата на несъстоятелността с нея се е облагодетелствал заложният кредитор. Поради което е уважил и иска по чл.649, ал.2 ТЗ.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1.1/Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с дадените му в отменителното решение на състав на ВКС указания, ако тези указания са в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР, задължителни за всички съдилища?; 1.2/ Приложими ли са постановките на ТР № 5/2012г. / касае се за фактическа грешка, като се има предвид приложеното от кастора ТР № 5/2013 г./ и ТР № 2/2017 г. относно допустимостта на исковете по чл.135 ЗЗД при поредица от сделки с имота, когато искът е предявен като такъв по чл.649, ал.1 ТЗ в контекста на открито производство по несъстоятелност на длъжника, включително когато придобиването на имота от последния приобретател е в публична продан по 5 частно изпълнително дело /индивидуално изпълнително производство/ извън производството по несъстоятелност на длъжника?; 2.1/ При уважаването на иск по чл.135 ЗЗД във вр. с чл.649, ал.1 ТЗ относно сделка/действия с имот, признатата от закона правна последица предвижда ли и на какво конкретно правно основание възможност, различна от попълването на масата на несъстоятелността с имота, обект на оспорената с иска сделка, който имот да бъде осребрен в производството по несъстоятелност и в полза на всички кредитори на несъстоятелността?; 2.2/ С уважаването на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД във вр. с чл.649, ал.1 ТЗ относно сделка/действия с имот, възможно ли е обусловеният осъдителен иск по чл.649, ал.2 ТЗ да има за последица внасянето в масата на несъстоятелността на суми, получени от кредитор на валидно правно основание – публична продан по частно принудително изпълнение /индивидуално принудително изпълнение/, което правно основание не е и не може да бъде оспорено с обуславящия отменителен иск по чл.135 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 ТЗ? 3/ При преценката дали подлежи на отмяна като относително недействителна конкретна сделка/действие, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения и доводи на страната, касаещи момента на сключване на сделката/действието, включително да анализира дали към този момент сделките са били сключени с цел да се увредят другите кредитори на длъжника? Касаторът се позовава на хипотези недопустимост и очевидна неправилност, на осн. чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК. Въвежда по отношение на поставените правни въпроси следните допълнителни основания – по въпроси № 1.1 и № 1.2 се твърди противоречие със задължителна практика на ВКС по ТР № 5/2013г. и ТР 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, на осн. чл.280, ал.1 , т.1 ГПК; по въпрос №2.1 и № 2.2 се твърди противоречие със задължителна практика на ВКС по ТР № 5/2013г. и ТР 2/2017г. на ОСГТК на ВКС и противоречие с решение на КС по к.д. № 12/2013 г., на осн. чл.280, ал.1 , т.1 и т.2 ГПК; по въпрос №3 се твърди противоречие със задължителна практика на ВКС по ТР № 1/2013г. и ТР 1/2020г. на ОСГТК на ВКС и противоречие с решение на КС по к.д. № 12/2013 г., на осн. чл.280, ал.1 , т.1 и т.2 ГПК.