Присъда № 192 от 13.11.2024, Софийски градски съд

МОТИВИ към присъда № 192/13.11.2024г. по ВНОХД 5303/24г. по описа на СГС, НО, VІІІ въззивен състав

Производството е по реда на чл.327 и сл. НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от подс. А. срещу осъдителна присъда по НОХД 10517/23г. по описа на СГС, НО, 8 състав от 10.04.2024г., с която след като подсъдимият е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.3 НК и му е наложено наказание една година и шест месеца и глоба в размер на 1000 лева. С първоинстанционната присъда му е определен първоначален общ режим. На основание чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. На основание л.59, ал.4 НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. Осъдил го е да заплати разноски от ДП в размер на 675, 00 лева и разноски от СП – в размер на 500 лева.

В жалбата се изтъкват доводи за нарушение на материалния закон. Твърди се, че са налице основания подсъдимият да бъде оправдан. Посочено е в жалбата, че подробни доводи ще бъдат изложени след запознаване с мотивите на присъдата.

Жалбата е администрирана съгласно изискванията на чл. 321 НПК. СРС е изпълнил задължението си да уведоми подсъдимия и упълномощения от него защитник за изготвянето на мотиви към присъдата, но в указания от районния съдия 7-дневен срок не е внесено допълнение към въззивната жалба.

Съдът e обсъдил предпоставките на чл. 327 НПК, като е счел, че не са налице основания за разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица. Съдът е счел, че са налице са основания за провеждане на съдебно следствие за събиране на писмени доказателства, а именно – актуална справка за съдимост за подсъдимото лице.

В производството пред въззивния съд защитникът на подсъдимото лице поддържа въззивната жалба. Твърди, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Защитникът предлага на съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда, с която подс. А. А. да бъде признат за невиновен по обвинението, за което е бил предаден на съд. Навеждат се доводи за нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН. Твърди се, че дори и същият да се ползва като доказателствен източник за твърдяното нарушение, съдържанието му, в което се възпроизвеждат факти относно посоката на движение на автомобила, са в съществено противоречие с дадените от свидетеля К. сведения. Защитата пледира за това, че първоинстанционният съд превратно и едностранно е тълкувал доказателствата по делото, като е изопачил действителното им съдържание. Твърди се, че СРС неправилно е приложил Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Защитата твърди, че първоинстанционният съд е нарушил материалния закон, като изразява съглА.е с принципното положение, че забраната за управление на МПС след употреба на наркотични вещества по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл.2 от ЗДвП, наличието на която изтъква и първият съд, е абсолютна предвид възприетия в чл. 343б, ал. 3 НК законодателен подход на т.нар. „нулев толеранс“ по отношение на управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. От друга страна, навежда доводи, че тези принципни правни положения са били неправилно възприети от първоинстанционния съд с оглед доказателствената обезпеченост на обвинението, поради което неправилно била постановена осъдителна присъда. Твърди се, че за да бъде ангажирана отговорността на дееца за извършено престъпление по чл. 343б, ал.

3 НК, не е достатъчно да се установи обективно, че подсъдимият някога е употребявал на наркотични вещества, а че забранено от закона вещество е налично в кръвта му при управление на МПС. Изразява се становище за това, че първоинстанционният съд 1 неправилно приел, че Д.ието е доказано по категоричен и несъмнен начин, без да съобрази изискването на закона употребата на наркотични вещества да е установена съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Навеждат се доводи, че подсъдимият е бил последователен в позицията си още от момента на проверката и с оспорването на резултата от тестването му с техническо средство, че не е употребявал наркотични вещества. Според защитата СРС неправилно не се е доверил на дадените от подсъдимия обяснения. Твърди се, че в конкретния случай показанията на свидетелите полицейски служители не могат да опровергаят обясненията на подсъдимия, нито да омаловажат доказателственото значение на негативния резултат от изследваната с токсикологичната експертиза кръвна проба от дееца, която се твърди категорично да е изключила наличие на наркотично вещество от вида на инкриминираното при изследването на проба от кръв. Цитира се съдебна практика /решение № 93 от 21.05.2014 г. по н.д. № 161/2014 г. на ІІ Наказателно отделение на ВКС/ в подкрепа на становището, че не може с производни доказателства, каквито са показанията на полицейски служител, относими за вторични белези от вероятна употреба на ВНВ, да се изключат преки доказателствени източници. Защитата твърди, че първоинстанционният съд неправилно не се е доверил на негативния резултат от изследването на кръвната проба, който подкрепя защитна теза на подсъдимия с аргумента, че съгласно чл. 23 от Наредбата на експертен анализ подлежат предоставените проби урина и кръв, но употребата се доказва чрез резултат от изследване на кръвната проба. В пледоарията си пред съда защитата посочва, че съдът е следвало обективно да преодолее конкуренцията между резултата от двете изследвания на пробите от кръв и урина в полза на резултата от изследването на кръвта, тъй като значението на това изследване е признато изрично в Наредбата, приета по силата на законова делегация, установена в чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, като гаранция за ефективност на разследването. В заключение защитата предлага на съда да отхвърли доводите на първоинстанционния съд и да приеме, че в конкретния случай не е постигнат доказателственият стандарт в чл. 303, ал. 2 НПК. Твърди се, че при наличието на ненадлежно оформен и дори опорочен АУАН, както и с оглед заключението на вещите лица, следва да бъде постановена оправдателна присъда по отношение на подсъдимия А. И. А., като алтернативно се предлага първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Представителят на СГП предлага на съда отхвърли жалбата на подсъдимия А. А. като неоснователна и недоказана. Изразява се становище, че не са налице пороците, посочени от защитата и съдът се е произнесъл при една предварително изяснена фактическата обстановка, като са обсъдени всички доказателства и доказателствени средства - писмени и гласни. Оспорва се твърдението на защитата да е налице противоречие и превратно тълкуване на събраните доказателства. Твърди се, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е стигнал до извод, че подсъдимият е извършил Д.ието по чл. 343б, ал. 3 НК, като е определил справедливо наказание и е съобразил данните за личността на дееца съобразно приложената справка за съдимост. Прокурорът подчертава, че за първото осъждане действително е настъпила реабилитация по право, но за второто осъждане, отразено в свидетелството за съдимост, не са налице предпоставките по чл. 88а НК, поради което предлага да бъде потвърдена осъдителната присъда на СРС и в частта, в която с нея е било определено ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

Подсъдимият А. (в лична защита) предлага на съда да отмени присъдата и да бъда признат за невинен.

В последната си дума отправя същото искане, а именно първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и в пределите на проверката по чл.314 НПК, намери за установено следното.

2

Подсъдимият А. И. А. е български гражданин, роден на ****г. в гр. София, осъждан, със средно образование, работещ, с ЕГН **********. На 21.06.2023г. на А. И. А. е предявено постановление за привличане в качеството на обвиняем, като на същия е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. На 31.07.2023г. е внесен в съда обвинителен акт, като А. И. А. е предаден на съд по повдигнатото му обвинение. Въз основа на така внесения обвинителен акт на 01.08.2023г. е било образувано н.о.х.д. № 10517/2023г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав.

От фактическа страна Софийски районен съд е приел за установено, че на 02.02.2023г. около 16:10ч. свидетелите Ал. К. и Д. Д. били в работната си смяна като служители при ОПП-СДВР. Те спрели пред бл. № 30 за извършване на проверка моторно превозно средство - л.а. „Ауди”, модел „А 7” с ДК № СВ **** ТХ. Преди да бъде спрян, автомобилът се движел в гр. София, „Студентски град“ по ул. „Акад. С. Младенов“ с посока от бул. „Осми декември“ към бул. „Г. М. Димитров“. На място полицейските служители установили водача на лекия автомобил да е именно подсъдимия А. И. А., а като пътник в автомобила бил установен св. Б. П..

СРС е приел за установено, че полицейските служители поискали от ОДЧ съдействие, тъй като поведението на водача счели за съмнително. Така на място бил изпратен екип, състоящ се от св. Д. и св. Д..

Въззивният съд съд приема за установено от фактическа страна, че на място пристигнали св. Д. и св. П.С., а не св. Д., както е приел първият съд. Основание за изменението на тази част от фактическата обстановка е действителното съдържание на прочетените показания, дадени от св. С. в досъдебното производство, в които се твърди, че е работил в един екип със св. Д. в АП 971 на 02.02.2023г. и е отишъл на мястото на полицейската проверка по сигнал от колеги от ОСПС за проверка на вече спрян водач (л.17, ДП).

Подсъдимият А. А. бил тестван с техническо средство, като пробата от теста отчела положителен резултат за наличие на употреба на упойващи или наркотични вещества кокаин, а тази за употреба на алкохол била отрицателна. На А. А. бил издаден талон за медицинско изследване, съпроводен бил от полицейски служители до ВМА, където А. дал кръв и урина за изследване, след което подсъдимият А. И. А. бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа. В хода на образуваното досъдебно производство за престъпление по чл.

343 б, ал.3 НК била назначена и изготвена СХТЕ, съобразно заключението на която в предоставената за изследване проба от кръв на А. А. не се установява присъствие на алкохол и наркотични вещества. В извършените изследвания на предоставената проба от урина на лицето А. А. не е бил установен алкохол (етанол), но било установено присъствие на кокаин и негов метаболит (метилекгонин). Въз основа на изготвена СХТЕ в урината на изследваното лице освен присъствие на кокаин и негов метаболит било доказано и характерно съпътстващо кокаина вещество – левамизол, като същото било установено чрез доказателствен аналитичен метод. СХТЕ е изследвала употребата на посочените от защитата пред първия съд вещества - „ ЕАА-ВСАА COMPLETE“- 330гр., „DOMIN 8“ – 520, гр. „Stromba Stasnozol“, „Masteron“, „Testo propionate“, „Аулин“, „Оки“ и „Нурофен“, като е стигнала до извод, че тази употреба не може да доведе до получаване на положителен резултат за идентифициране на кокаина и метилекгонин. Експертното изследване е изяснило, че при инструменталните хромографски методи не възникват кръстосаните реакции, характерни за имуноаналитичните тестове, при които едно вещество с близка структура до търсеното, може да доведе до положителен резултат за него. Полученият резултат според СТХЕ е категоричен и еднозначно доказва наличието на наркотично вещество кокаин в урината, иззета от подсъдимото лице. СРС е приел с доверие заключението на тази експертиза, въз основа на която е установено наличието на наркотично вещество и/или негови метаболити в урината. Приел е доводите на вещото лице, че 3 отсъствието им в кръвната проба показва, че веществото не се намира в кръвообръщението на изследваното лице, т.е. веществото е било в процес на елиминиране от организма, при който се излъчва в урината.

Въззивният съд се солидаризира с установената от СРС фактическа обстановка с направените изменения по-горе относно персоналното участие на св. П.С. в полицейската проверка, като приема за установено, че именно той е бил в екип със св. Д., а не св. Д., както е приел за установено СРС.