Акт от 26.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 18444/2025
- Подписан
- 26.01.2026
Цитирани разпоредби
- чл.229, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.229 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.242, ал.1, пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243,ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 389 гр. София, 26.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно наказателно дело № 20251110218444 по описа за 2025 година I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 243,ал. 5 от НПК.
ОБРАЗУВАНО е въз основа на писмена жалба с вх. № 34 626 от 22.12.2025г. от ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ А. С. А. и Л. П. Ж. в качеството им на пострадали лица, чрез професионалният им повереник с надлежно пълномощно по делото АДВОКАТ Р., СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА РАЙОНЕН ПРОКУРОР ОТ СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от
07.12.2025г., с което на основание чл.199 и чл.242, ал.1, пр.1 вр. чл.243, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК - поради неизвършено престъпление и поради неговата несъставомерност, е било прекратено изцяло досъдебното производство (ДП) с № 373/2019 година по описа на СО-СГП и пр.пр.№ 34626/2019г. по описа на Софийска Районна прокуратура образувано срещу ОБВИНЯЕМИЯТ К. И. С., с ЕГН: ********** по предявеното му обвинение по смисъла на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК (ПРИЛОЖИМ МАТЕРИАЛЕН ЗАКОН към 19.06.2021г., преди последното изменение на разпоредбата с влезли в сила промени от ДВ бр. 67/2023г.).
В ДЕПОЗИРАНАТА ЖАЛБА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ А. С. А. и
Л. П. Ж. се инвокират обосновани, конкретни, изчерпателни доводи и професионални съображения срещу обжалваното постановление на Софийска Районна прокуратура. Счита се същото за незаконосъобразно и неправилно.
Релевира се процесуално искане за отмяната му, с приложимите към това законни последици.
II.). СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите от жалбата и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателства чрез способите на доказване в наказателното производство, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.).1.). ЖАЛБАТА с вх. № 34 626 от 22.12.2025г. от 1
ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ А. С. А. и Л. П. Ж. в качеството им на пострадали лица, чрез професионалният им повереник с надлежно пълномощно по делото АДВОКАТ Р., Е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА за производството по чл.243, ал.5 от НПК, като жалбата от 22.12.2025г. (понеделник - присъствен работен ден) по този ред е депозирана в законоустановения 7 (седем) дневен преклузивен срок (изтичащ на 29.12.2025г.), при наличие на създадени писмени доказателства, представени в СРС, НО с вх. № 23314 от 26.01.2026г. - две писмени обратни разписки на лицензиран пощенски оператор „Б. п.“ ЕАД, удостоверяващи поотделно надлежното законово връчване на постановлението на прокурора на 18.12.2025г. (четвъртък - присъствен работен ден) на жалбоподателите А. С. А. и на Л. П. Ж. (лично); от активно процесуално и материално легитимирани правни субекти - от физически лица, които са пострадали от престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК (квалифициращо се като престъпление от общ характер, накърняващо обществените отношения по закрилата на правото на свободен избор и лична воля на конкретната личност, която да може да действа в обективната действителност в съответствие с тяхното формирано съдържание); с обоснован правен интерес; пред родово, местно и функционално компетентен районен съд и срещу акт на прокурор от Софийска Районна прокуратура - постановление, подлежащ на инстанционен съдебен контрол по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
III.).2.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО – ЖАЛБАТА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА по искането за цялостната отмяна на постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство, ПОРАДИ КОЕТО СЛЕДВА ДА СЕ ОСТАВИ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО
НЕДОКАЗАНА:
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ от първоинстанционния съд факти в настоящото съдебно определение не се различават съществено от фактическата обстановка, описана от представителя на държавното обвинение, която е обективирана в обжалваното постановление за прекратяване на досъдебното производство, а именно:
По време на сключения на 24.05.2007г. между свидетеля А. С. А. и обвиняемия К. И. С. граждански брак се родило на 20.06.2010г. тяхното родно дете - М. К. С., с ЕГН: **********.
Отношенията между свидетеля А. и обвиняемия С. първоначално били изключително положително развиващи се. С течение на времето и след раждането на детето им, в началото на 2011г. връзката между двамата съпрузи станала обтегната. Свидетелят А. проявявала силна ревност към обвиняемият С., доколкото последният водел кореспонденция с лице от женски пол. Свидетелят А. инициирала словесен спор с обвиняемия С. по този повод. В резултат на спора им свидетелят А. поискала развод, на което искане обвиняемият С. не бил съгласен. Противопоставял се. Той увещавал с молби и 2 разяснения свидетелят А., че нямало реална (основателна) причина за развод с нея. Свидетелят А. се отказала временно от решението си за развод, но проявявала емоционално отношение към обвиняемия С., при което между тях възниквали чести спорове.
През месец септември 2011г. съпрузите на детето М. К. С. организирали неговото кръщене. След това, свидетелят А., обвиняемият С. и тяхното дете, придружени от свидетеля (Л. П. Ж. - майката на свидетеля А.) заминали за трайно и продължително време в град Л., на ул. „М. р.“ № **, Кралство Великобритания.
Семейството се настанило на този адрес в къща, закупена от обвиняемия С. Отношенията между свидетеля А. и обвиняемия С. се запазили и развивали като динамични, емоционално заредени и напрегнати. Обвиняемият С., след споровете със съпругата си, предявявал към нея (към свидетеля А.), дори и към нейната майка - свидетелят Ж., в тяхно присъствие, различни претенции.
В един от споровете си със свидетеля А., обвиняемият С., който бил емоционално зареден, заявил пред нея (пред съпругата си) неконкретизирано, че „едно убийство на човек струвало 5000.00 (пет хиляди) лева“ .
Обвиняемият С. впоследствие заминал за Република България, като свидетеля А., заедно с детето им и с нейната майка (свидетелят Ж.), останали да живеят спокойно в дома им в град Л.
Обвиняемият С. осигурявал безусловно с основни и допълнителни средства финансовата издръжка и семейният бюджет на семейството си, независимо от емоционално заредените му отношения с неговата съпруга А.
През лятото на 2017г. свидетелят А. пристигнала в Република България за извършване на планова хирургическа интервенция за лечение на свое заболяване, като през останалото време, за детето М. К. С. се грижела свидетелят Ж. в жилището им в град Л., на ул. „М. р.“ № *** Между обвиняемият С. и свидетеля А. споровете им продължавали да стават още по-емоционално заредени.
На 05.12.2017г., докато се намирали двамата в дома си в град Л., на ул.
„М.“ №***, между тях възниквали поредни емоционално заредени спорове.
В тези спорове свидетелят Ж. оказвала морална подкрепа на своята дъщеря А.. Свидетелят А. се разтройвала и често се разплаквала в резултат на споровете си с обвиняемия С.
Свидетелят Ж. чула в същия ден (05.12.2017г.) пореден (интензивен) спор на висок глас между свидетеля А. и обвиняемия С.. Тяхното дете се разплакало (то било при тях). Свидетелят А. излязла от стаята на спалнята им разстроена. Свидетелят Ж. видяла дъщеря си разплакана и я попитала защо двамата се карат. Обвиняемият С. през това време се задвижил да излезе от спалнята на къщата си, без да казва нищо, насочил се към свидетеля А. и я блъснал. След това влязъл в стаята на свидетеля Ж., блъснал я с ръка, замахвайки към нея с юмрук, но без реално да я удря.
Обвиняемият С. се възпрял да удари с юмрук свидетелят Ж.. Последната, обаче, подканвала обвиняемият С. да я удари. Обвиняемият С. се възпрял да 3 извърши физическо посегателство спрямо свидетеля Ж., но започнал да говори на висок тон спрямо нея и своята съпруга. Бил емоционално зареден и гневен.
Казал на свидетеля Ж. думите: „Няма да те ударя! Ше те убия, първо теб, после дъщеря ти! Ще ви избия.“. Свидетелят А., която чула тези реплики, започнала да вика спрямо обвиняемият С.. Същият я хванал за ръка и я повел към долния етаж на къщата им. Обвиняемият С. изричал към свидетеля А. словесни реплики, че ще заведе множество дела срещу нея; че ще й вземе детето; че ще я остави на улицата, заедно с роднините й.
След известно време, спорът между двамата съпрузи затихнал.
Свидетелят А. разказала на следващия ден - 06.12.2017г., за случилото се с мъжа на своята кума - свидетелят Д. Л. С. чрез имейл кореспонденция.
Свидетелят А. продължила да живее при своя съпруг в къщата им град Л.
Обвиняемият С. започнал да пребивава по-трайно време повече в България, отколкото в дома им със свидетеля А. в Кралство Великобритания.
С течение на времето отношенията между съпрузите С. и А. се подобрили.
На 31.08.2018г. свидетелят А. отписала детето си от училището в град Л., и заедно с майка си, се прибрала трайно в Република България в семейното им жилище в гр.С., ул. „В.“ № ***.
Обвиняемият С. полагал грижи за свидетеля А. и й съдействал да започне работа при негов познат.
В началото на 2019г. отношенията между двамата съпрузи необратимо се влошили. Свидетелят А. искала по категоричен начин да получи развод.
Обвиняемият Сирлещов не се съгласявал, тъй като същият искал да спаси брака си с нея. Обвиняемият С. заминал за Кралство Великобритания по работа. Свидетелят А. използвала момента и заминала с детето си да живее в имота на майка си в град С., ж.к. „З.***“, бл.** вх.**, ет.**, ап.** На 08.03.2019г. свидетелят А. подала молба за развод до Софийски Районен съд, Гражданско отделение, като било образувано гр.д. № 13829/2019г., разглеждано от 83-ти състав.
На 24.09.2019г., свидетелят А. депозирала писмен сигнал до органите на Софийска Районна прокуратура с твърдения за обективирана от обвиняемия С. закана за убийство от 05.12.2017г. - към нея и нейната майка.
Свидетелят А. инициирала и съдебно производство в Софийски Районен съд по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) срещу обвиняемият С. с твърдения за акт на насилие, извършено на 26.10.2019г. в гр. София.
Въз основа на молбата й за защита по ЗЗДН е било образувано гр. д. № 61931/2019г. по описа на CPC, III гражданско отделение, 158 състав.
На 20.11.2019г. свидетелят А. и обвиняемият С. подписали и подали молби до съдебните състави за спиране на производството на двете граждански дела - гр.д. № 13829/2019г. по описа на СРС, ГО, 83 състав за развод и гр.д. № 61931/2019г. по описа на СРС. ГО. 158- ми състав по реда 4 на ЗЗДН.
С определение № 283302 от 22.11.2019г. гр. д. № 61931/2019г. по описа на СРС, ГО, 158 състав, съдът отменил определението си, е което делото се насрочвало за открито съдебно заседание на 27.11.2019г. и спрял производството по гражданското дело на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК - по взаимно съгласие на страните.
На 12.05.2020г., свидетелят А. оттеглила молбата си за издаване на заповед за защита по ЗЗДН срещу обвиняемият С.
Съдът с определение № 87214 от 14.05.2020г. на СРС, III 158 състав възобновил и прекратил производството по гр. д. № 61931/2019г.
По инициатива на свидетеля А. (като майка и законен представител на детето М. К.С.) е било образувано второ гр.дело № 5484/2021г. по описа на СРС, ГО, което също касаело искане за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН. Това производство завършило с влязъл в сила съдебен акт, с който молбата за исканата защита е била отхвърлена.
Според социалните доклади на представителите на Агенция за „Социално подпомагане“ гр.София, родителите - свидетелят А. и обвиняемият С., е следвало да подобрят комуникацията помежду си, с оглед правилното развитие на тяхното родно дете.
Съгласно заключението на КСППЕ спрямо свидетелите А. и Ж. е установено, че влошените от дълги години отношения между двамата съпрузи са довели до емоционално изтощение, разочарование и лека депресия спрямо свидетелят А.. Такива обстоятелства били установени и спрямо свидетелят Ж.. Според КСППЕ отправената към тях вербална реплика: „Няма да те ударя! Ше те убия, първо теб, после дъщеря ти! Ще ви избия.“, е била от естество да предизвика основателен страх за осъществяването на обективираната закана.
Разпечатката съдържа 50 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9cac772-31ac-4326-b528-76142ffbac48