Определение № 26 от 29.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. Велико Търново, 29.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно търговско дело № 20264001000012 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК вр. чл.129 ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ВИА СПОРТ“ ЕООД, ЕИК 114676300, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Белмекен“ № 27, ет.3, ап.4, представлявано от управителя В. К. Д., срещу Определение № 267/13.11.2025г., постановено по т.д. № 13/2025г. по описа на Окръжен съд-Габрово, с което е прекратено производството по делото поради неизпълнение на дадените от съда по реда на чл.129 ал.2 от ГПК указания на ищеца.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Развива съображения, че представителството на ответника „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД вече се осъществява от назначения синдик, а не от Д.. Евентуално излага доводи, че разноските за особен представител следва да бъдат възложени в тежест на ответното дружество, тъй като първият ще защитава именно неговите права и законни интереси. С оглед на това счита, че като е възложил тези разноски в тежест на ищеца и същите не са били платени, съдът неправилно е прекратил производството по делото. Прави искане за отмяна на обжалваното определение.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД /н./, ЕИК 200984996, както и от синдика на несъстоятелното дружество М. Ш..

Съдът, след като съобрази доводите в частната жалба и данните по делото, приема за установено следното:

1

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Производството по т.д. № 13/2025г. по описа на Окръжен съд – Габрово е образувано по искова молба на „ВИА СПОРТ“ ЕООД срещу „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД с правно основание чл.694 от ТЗ – положителен установителен иск за съществуване на неприето в производство по несъстоятелност вземане. В съдебно заседание по делото съдът е констатирал, че е налице противоречие в интересите между представляван и представител, доколкото двете насрещни страни в процеса – търговски дружества имат един и същ законен представител и тъй като, макар и обявен в несъстоятелност, не са прекратени правата на изпълнителния директор на ответника, с оглед на което е приел, че на последния следва да се назначи особен представител на разноски на ищеца. Определил е възнаграждение за особения представител в размер на 800 лв. и с протоколно определение от 21.10.2025г. е задължил ищеца да внесе същото, като го е предупредил, че при неизпълнение на указанията производството по делото ще бъде прекратено. Определението е постановено в проведеното съдебно заседание с участието на законния представител на страните.

С Определение № 267/13.11.2025г., след като констатирал, че дадените указания не са изпълнени от ищеца и определеният депозит за особен представител, който ще бъде назначен на ответника, не е внесен, съдът прекратил производството по делото.

Обжалваният акт е валиден, допустим и правилен.

След справка в Търговския регистър съдът установи, че към момента на подаване на исковата молба по чл.694 от ТЗ /19.02.2025г./ ищецът и ответникът са се представлявали от едно и също лице. Към този момент ответното дружество е било в открито производство по несъстоятелност. С Решение № 95/13.03.2025г. то е обявено в несъстоятелност с произтичащите от това последици, включително на основание чл.711 ал.1 т.3 от ТЗ са прекратени правомощията на неговите органи.

С постановяване на посоченото решение не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на органите на несъстоятелното дружество и те не загубват процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни производства. Те или упълномощени от тях лица могат да извършват предоставените им процесуални действия по закон в производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл.621а ал.2, чл.649 и чл.694 от ТЗ, които не са изрично предоставени на синдика. Затова разпоредбата на чл.711 ал.1 т.3 от ТЗ следва да се тълкува ограничително спрямо тази на чл.635 ал.3 от ТЗ, поради което представителната власт на длъжника и неговите органи се запазва само в производството по несъстоятелност, както и в посочените по-горе други производства, включително и по чл.694 от ТЗ, каквото е образуваното пред Окръжен съд-Габрово.

Синдикът на несъстоятелното дружество е самостоятелна страна в процеса.

Ето защо, доколкото дружеството-ищец и дружеството-ответник се представляват от едно и също лице в производството по чл.694 от ТЗ, то е налице хипотезата на чл.29 ал.4 от 2

ГПК – противоречие в интересите между представляван и представител, което налага назначаването на особен представител на ответника по делото. Без внасянето на определения депозит за възнаграждение на особения представител, процесът не може законосъобразно да продължи и тъй като ищецът е този, който е инициирал производството, предварителното им внасяне е в негова тежест. С постановяване на крайния съдебен акт съдът дължи присъждането им съобразно общите правила при определяне отговорността за разноски.

След като е приел в съответствие със закона, че следва да бъде назначен особен представител на ответното дружество на разноски на ищеца, дал е указания на последния за внасянето им, като го е предупредил за последиците от неизпълнението и след като е констатирал неизпълнение в указания срок, прилагайки санкционните последици на чл.129 ал.3 от ГПК, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 267/13.11.2025г., постановено по т.д. № 13/2025г. по описа на Окръжен съд-Габрово.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд на Република България.

Препис от определението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3