Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 80 от 23.09.2026, Районен съд - Царево

Съд
Районен съд - Царево
Дело
Административно наказателно дело 245/2026
Вид
Решение № 80
Подписан
23.09.2026
Състав
Минчо Танев Танев

Цитирани разпоредби

  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 2, т. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Царево, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Д.а като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20262180200245 по описа за 2026 година

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от Х. Ж. У., ЕГН **********, против наказателно постановление 25-4635-000501 от 13.11.2025 год. на Началник РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 25,56 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10,23 евро, за нарушение на чл. 403, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е съставено в нарушение на материалния и процесуални закон, поради което иска от съда да го отмени.

Твърди, че не е извършил нарушението за което е санкциониран.

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се 1 актосъставителя, който в показанията си описва фактическата обстановка по съставяне на АУАН.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.07.2025 год. актосъставителя- служител на РУ на МВРПриморско, при ОД на МВР- Бургас, бил на работа и се намирал в районното управление, когато получил съобщение, че е настъпило ПТП и водача е избягал от местопроизшествието. В последствие, водача на МПС бил установен. Последния съобщил, че е допуснал ПТП. Констатираното нарушение мотивирало актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № 4189112 от 26.07.2025 год. в който нарушението било описано ясно, точно и изчерпателно. Жалбоподателя присъствал по време на съставяне на акта. АУАН му бил представен лично и получен от него без възражение. Наказващият орган- Началник РУ на МВРПриморско, при ОД на МВР- Бургас, въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия както в АУАН начин.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля- полицейски служител, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното 2 постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУ на МВРПриморско, при ОД на МВР- Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл.

37 и чл. 47 от ЗАНН.

Във връзка с изложеното в жалбата и след внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено.

С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

В конкретния случай, размера на наказанието е определен в границите на нормативноопределения размер, но според съда при индивидуализирането му, административно- наказващият орган го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 25-4635-000501 от 13.11.2025 год. на Началник РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Х. Ж. У., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 25,56 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.

123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10,23 евро, за нарушение на чл. 403, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 4