Определение № 342 от 26.01.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 124/2022
- Вид
- Определение № 342
- Подписан
- 26.01.2022
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Наталия Панайотова Неделчева, мл.с. Симона Радославова Донева
Други актове по делото
- Протокол № 290 от 18.02.2022 · Ирена Николова Петкова, Наталия Панайотова Неделчева, мл.с. Симона Радославова Донева
- Решение № 256 от 07.03.2022 · Ирена Николова Петкова, Наталия Панайотова Неделчева, мл.с. Симона Радославова Донева
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал.2 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
- Чл. 30, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
- Чл. 34 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 342 гр. Варна, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100500124 по описа за 2022 година съобрази следното:
Образувано е по въззивна жалба на С.Д С. ЕГН ********** срещу Решение № 262630/15.10.2021г., постановено по гр.д. № 8815/2020 г. по описа на ВРС, с което съдът е възстановил на осн. Чл. 30, ал.1 ЗН запазената на ищеца КР. Д. С., ЕГН:********** част от наследството на майка му В.К.С ЕГН **********, починала на 28.07.2015 г., ЧРЕЗ НАМАЛЯВАНЕ на 1/3 ид. част на ДАРЕНИЕ от 18.03.1993г., обективирано в Нотариален акт, с което наследодателката на страните е прехвърлила на ответницата С.Д С., ЕГН:********** собствеността на недвижим имот представляващ апартамент № 25, като е ДОПУСНАЛ да бъде извършена СЪДЕБНА ДЕЛБА на същия при квоти 1/3 ид. части за КР. Д. С., ЕГН:**********, и 2/3 ид. части за С.Д С., ЕГН:**********, на осн. Чл. 34 ЗС. Жалбоподателката счита, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени. Твърди, че решението е и непълно, тъй като съдебният състав не се е произнесъл по приетото за разглеждане възражение от нейна страна за изтекла в нейна полза придобивна давност. Без да изложи мотиви по същество съдът на практика не е разгледал, нито се е произнесъл с диспозитив по отношение на възражението на ответника, относно съсобственост, която да обуславя делба на процесният имот. Счита, че ВРС е постановил съдебен акт при допуснати процесуални нарушения, които са довели до накърняване правата и законните интереси. На първо място моли съдът да разгледа направеното възражение за придобивна давност, което било прието за разглеждане от съда като относимо, допустимо и основателно, като бъде постановен съдебен акт, с който да се отмените първоинстанционното решение. В условията на евентуалност моли първ. Решение да бъде отменено, а делото –върнато на ВРС за произнасяне по същество. На следващо място 1 излага, че при съществено нарушение на процесуалните правила, съдът е изготвил доклад, който не отговаря на изискванията на чл.146 от ГПК. Моли, след като въззивната инстанция приеме, че са допуснати съществени процесуални нарушения, да даде възможност на жалбоподателката да представи и ангажира съответни доказателствени искания, във връзка с направени възражения в писмения отговор и по повод направените оспорвания. Счита, че съдът е достигнал до неправилен извод относно чистия актив на наследодателя, като е посочил, че същият възлиза на 45 326.25 лева, като не е отчел направените подобрения от жалбоподателката приживе на наследодателя. Поради това, решаващият състав на ВРС е достигнал до неправилен извод и относно стойността на запазената част на ищеца, като без да отчете подобренията е приел, че тя възлиза на сумата от 15108.75 лева.
Излага, че съдебният състав неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 31 ЗН не е допуснал изготвянето на допълнителна СТЕ, която да отчете стойността на подобренията в делбения имот, предвид обстоятелството, че в.л. ги е посочило по години, но не е определило тяхната стойност. Освен това, въпреки направеното от ответницата доказателствено искане още с писмения отговор, съдът е посочил в доклада си, че това искане следва да бъде предмет на разглеждане във втората фаза. Поради това, неправилно, в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, в противоречие с представените по делото доказателства и необосновано съдът е приел, че наследствената маса е 45326.25 лева, а запазената част на ищеца- съделител 15108.75 лева. По изложените съображения моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно такова, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявеният иск за делба като неоснователен и недоказан. Направени са доказателствени искания- за назначаване на СТЕ относно подобренията, извършени от въззивнцата в имота, както и за допускане до разпит на двама свидетели с чиито показания да установи осъществяваното владение върху процесния имот в периода от 1993г. до настоящия момент, както и направените от нея подобрения.
Чрез депозирания писмен отговор, КР. Д. С. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага, че с писмения отговор, ответницата е навела твърдения за погасяване по давност на иск с правно осн. чл. 30 ЗН, което е неоснователна, а относно придобивна на по чл. 79 ЗС доказателства от нейна страна не са ангажирани. Счита за неоснователно твърдението на ответницата, че съдът не е изготвил доклад, който да отговаря на изискванията на чл. 146 ГПК. Твърди, че заключението на СТЕ не е оспорено, а отделно от това, въззивницата не е ангажирала доказателства, че е извършила подобрения. Моли доказателствените искания да бъдат оставени 2 без уважение поради преклузия. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съобразно разясненията, съдържащи се в т.2 на ТР № 1/09.12.2013, ВКС, ОСГТК по т.д. № 1/2013г., въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
В тази връзка, въззивният съд съобрази следното:
Възражение за придобиване на делбения имот по давност, ответницата не е навела нито с писмения отговор, нито в първото по делото съдебно заседание/съобразно константата съдебна практика, "преклузията по чл. 133 ГПК в делбения процес настъпва в един по-късен момент - а именно първото по делото съдебно заседание".
В писмения си отговор ответницата, сега въззивница излага, че счита ИСКЪТ за недопустим, предвид това, че е предявен след изтичането на петгодишния срок от смъртта на майка им, предвид което се „позовава и прави възражение за изтекла ПОГАСИТЕЛНА давност за ПРАВОТО НА ИСК“. В писмения отговор липсват твърдения / възражения за придобиване на делбния имот по давност, не е посочен период на осъществявано владение, нито са поискани гласни доказателства в тази връзка.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 01.02.2021г., което според съдебната практика е крайният срок, в който могат да се направят възраженията /вкл. за давност/ в делбеното производство, ответницата чрез своя пълномощник е обявила, че няма възражения и допълнения към проекта за доклад, с оглед на което съдът е обявил същият за окончателен. След това /стр. 94 от първ. Дело/ пълномощникът на ответницата се позовава отново на ПОГАСИТЕЛНА давност по отношение на имота, който е дарен на ответницата от нейната майка през 1993г. Позовава се на 3 годишна давност, за която ищецът твърди, че не е изтекла. Със свидетелски показания, ответницата иска да установи отсъствието на ищцовата страна в период от 10 години поради изтърпяване на ефективна присъда. Никъде в съдебния протокол не е записано възражение за придобивна давност, а пълномощникът на ответницата не е поискал поправка на същия. В о.с.з., проведено на 27.04.2021г. /преди определението за ОХС/, 3 както и в о.с.з. проведено на 21.09.2021г. в пледоарията по съществото на споря лисват каквито и да е твърдения за неоснователност на иска за делба поради възражения за придобиване на имота по давност.
Възражение за придобиване по давност и искане за отхвърляне на иска за делба на това основания са наведени едва във въззивната жалба, което е недопустимо с оглед установената в ГПК преклузия.
След като ответницата не е навела своевременно нито с отговора на исковата молба, нито в първото проведено по делото съдебно заседание възражение за придобиване на имота по давност, то доказателствените искания в тази връзка следва да бъдат оставени без уважение като неотносими и недопустими.
Във връзка с твърдяното процесуално нарушение досежно предявеният иск по чл. 12, ал.2 ЗН, съдът констатира следното:
Съобразно константната съдебна практика, при накърняване на запазената част с универсално завещание или с дарение/какъвто е настоящия случай/, което изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението, съответно, възстановяването на запазената част, се извършва в дробна част от цялото имущество. /в този смисъл са решение №155/06.02.2019г., Решение № 25 от 12.02.2016 г. по гр. д. № 4119/2015 г. на І г. о., Решение № 150 от 25.11.2016г.
От друга страна, искането на въззивницата за заплащане на подобрения в делбения имот, извършени приживе на наследодателката, са претенции по сметки, основани на разпоредбата на чл. 12, ал.2 ЗН поради което следва да бъдат предявени във втората фаза на делбата с оглед разпоредбата на чл. 346 ГПК.
Предвид което въззивният съд намира, че доказателственото искане за назначаване на СТЕ следва да бъде оставено без уважение, тъй като задачите, формулирани в нея са неотносими към предмета на делбата във фазата на допускането.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№303102/30.11.21г. на С.Д С. ЕГН ********** срещу Решение №262630/15.10.2021г., постановено по гр.д. № 8815/2020 г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ без уважение искането на С.Д С. ЕГН ********** за назначаване на СТЕ относно подобренията, извършени от въззивницата в имота, както и за допускане до разпит на двама свидетели с чиито показания да установи осъществяваното владение върху процесния имот в периода от 1993г. до 4 настоящия момент, както и направените от нея подобрения.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 16.02.2022г. от 09.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5