Определение № 39143 от 28.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39143 гр. София, 28.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110132238 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, ЕИК 130823243, чрез *** - Директор на поделение, Железопътна секция София, със седалище и адрес на управление -бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 120А против Х. Ш. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ***

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковите претенции по основание и размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че съгласно АЧДС № 2014/29.05.1998 година му е предоставен за управление недвижим имот държавна собственост, находящ се в гр. ****, ****, старо приемно здание, ет. 2, ап.1.

Твърди се, че съгласно настанителна заповед № 2382/23.12.2019 г. на генералния директор на Национална компания железопътна инфраструктура, имота е предоставен за 1 ползване на Х. Ш. М..

Сочи се, че въз основа на цитираната заповед на 30.12.2019 г. е сключен договор за отдаване под наем на недвижим имот - находящ се в гр. ****, ****, старо приемно здание, ет. 2, ап.1.

Твърди се, че жилището е предадено за ползване с приемно-предавателен протокол от 11.02.2020 г. подписан от ответника и представител на Железопътна секция София. Срокът на действие на договора е три години, а месечната наемна цена е в размер на 42,43 лв.

Твърди се, че в периода от м. 12.2020 г. до м. 12.2022 г. Включително, ответникът не е плащал наема на недвижимият имот, в резултат на което е възникнало задължение в общ размер 1018,32 лева.

Твърди се, че до момента на подаване на исковата молба задълженията от страна на ответника не са погасени.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Х. Ш. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ***да заплати на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, ЕИК 130823243, чрез *** - Директор на поделение, Железопътна секция София, със седалище и адрес на управление -бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 120А сума в общ размер на 1018,32 лв., представляваща незаплатен наем за периода от м. 12.2020 г. до м. 12.2022 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозирането на исковата молба – 12.6.2023 година до окончателното й изплащане, по банкова сметка при банка: ЦКБ АД, IBAN: ****, BIC: ****, ДП НКЖИ - ЖП секция София.

Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищеца.

С отговора на исковата молба, депозиран от назначения особен представител на ответника в указания срок се твърди, че исковата претенция е неоснователна и недоказана.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че същият в качеството си на държавно предприятие, упражняващо право на оперативно управление на държавни активи е имал право да отдава под наем процесния имот през процесния период. Сочи, че от една страна в Акт за частна държавна собственост № 2014/29.05.1998г. не фигурира и не се съдържа имот с индивидуализация на обект: „Ап. 1, находящ се в гр. ****, ****, старо приемно здание, ет.2“ и от съдържанието на АЧДС в деветте описани сгради в графа № 3, 1- ви и 2-ри лист, не се открива сграда, която да съответства по описание на сграда „старо приемно здание“, както и обособен имот със статут на „Апрартамент 1“, който да съответства по площ и/или разпределение с описанието на имота по представения с ИМ от ищеца договор за наем. От друга страна Акт за частна държавна собственост № 2014/29.05.1998г. не легитимира ищецът като притежател на правото на управление за недвижими имоти, находящ се в гр.

****, ****, нито на каквито и да били активи, описани в АЧДС, тъй като видно от графа № 9 от същия АЧДС имотите описани в същия документ са предоставени за „Стопанисване и управление“ от страна на „НК „БДЖ“ ЖП-секция София-поделение за товарни превози“.

Твърди се, че последното е съвсем различно в наименованието и структурата си съществуващо и понастоящем подразделение на холдинга НК „БДЖ“ - „БДЖ - Товарни 2 превози“ от ищеца, който е Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура”.

Твърди се, че ищецът не е доказал нито легитимни самостоятелни права на наемодател, нито се е легитимирал като вторичен носител на права, правоприемник или приобретател на активите, описани в представения от него АЧДС чрез извлечение от баланса си или по др. начин. На страницата на Министерски съвет се съдържа информацията, че на 1 януари 2002 г. /т.е след съставянето на процесния АЧДС/ Български държавни железници е разделено на 2 компании - „БДЖ“ ЕАД и ДП НКЖИ, съобразно Закона за железопътния транспорт, като ДП НКЖИ поема съответната част от активите и пасивите на Национална Компания „ Български Държавни Железници “ по баланса, която част се отнася до железопътната инфраструктура, която е държавна собственост. Не се презумира процесния имот да съставлява част от железопътната инфраструктура в страната.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че е предоставил процесния имот на валидно правно основание - Настанителна заповед. Твърди се, че приложената Заповед № 2382/23.12.2019 година не е връчена на ответника срещу подпис и положен от него подпис не фигурира в документа, съответно и липсва доказателство същата заповед да е била връчена или доведена до знанието на ответника. Твърди се, че ръкописните изписвания на имена и дати в долната част на Заповед

№ 2382/23.12.2019г. не са извършени от ответника и доколкото липсва подпис на лицето/адресата на заповедта, същите отбелязвания са без доказателствена стойност.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че обектът отдаден под наем с процесния договор, е бил годен да бъде ползван от наемател за жилищни нужди, тъй като видно от приемо- предавателния протокол от 11.02.2020г. същият е бил в крайно лошо състояние, общото сервизно помещение за споделено ползване на етажа е било без необходимата санитария - с липсващи тоалетна чиния и казанче, без бойлер, без кран-смесител, т.е без топла вода, без сифон на пода на банята, с мивка в много лошо състояние, която мивка не е ясно в кухнята или в сервизното е била ситуирана, в много лошо състояние са били врати, брави, прозорци, контакти, ел. ключове, фасунги, балатум и всички помещения - без отоплителни уреди, контролният водомер - за подмяна. Твърди се, че нито един от 19-те описани оборудвания не е било в добро състояние, от което следва, че жилището не е отговаряло на санитарно-хигиенните и битови норми за обитаване и още преди края на зимния сезон на 2020 година е било наложително да бъде предвидено за основен ремонт, с оглед на предназначението му - за задоволяване на жилищни нужди със съответните хигиенни условия.

Твърди се, че видно от приложения към настоящия ни ОИМ доказателство - Списък за разпределение на ведомствените жилищни имоти, предоставени за управление на ДП „НКЖИ”, съставен на база заседание, проведено на 30.05.2016 г. от жилищната комисия към ЖПС София на основание Заповед № 969/09.05.2016 г. на Генералния директор на ДП „НКЖИ”, ответникът е бил настанен заедно със сестра си във ведомствено жилище в гр.София /където е и актуалният му постоянен адрес/ за срок от три години през лятото на 3

2016г. по т.1 „В жилище, представляващо: две стаи, кухня, сервизно помещение, мазе и таван с полезна площ 50,00 кв.м, с адрес: гр. София, район Сердика, кв. „***, водещо се в баланса на ЖПС София, да бъдат настанени а Ш. М. и Х. Ш. М., по реда на чл. 3, ал. 6 от Правилата“ и очевидно след изтичане на предходния договор, на ответника му е било наложено от ищеца преместване от София в покрайнините на гара **** и настаняване в необитаеми помещения.

Твърди се, че видно от чл. 9, ал. 1 от договора при сключването му наемателятответник е заплатил депозит в размер на 127, 29 лв., равняващи се на три месечни наема и ищецът при забава или липса на плащане, е имал правото да упражни правата си по чл.9, ал.5 и да усвои предплатения депозит, което право се твърди, че ищецът е упражнил, но не е съобразил прихванатите суми с предплатените и същите следва да бъдат приспаднати.

С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявените искови претенции, като неоснователни, недоказани и завишени по размер.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация:

- по иска за главница – с правна квалификация чл.239 във връзка с чл.228 във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва – с правна квалификация чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца е тежестта да докаже възникването на валидно облигационно правоотношение с ответника, като с оглед възраженията на ответника установи в условията на пълно главно доказване – активната си процесуална легитимация, предаването на наетото помещение на ответника наемател, размера и периода на претендираните наемни вноски, годността на обекта на наемното правоотношение.

За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение.

По доказателствените искания

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи. Такива се и представените с отговора на исковата молба.

По искането да бъде задължен ищецът да представи намиращи се у него документи Договор за наем, Настанителна заповед и Приемо-предавателен протокол, установяващ 4 предаването на владението, искането е относимо и допустимо и следва да се уважи.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

На основание чл.183 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищецът не по- късно от първото по делото съдебно заседание за представи в оригинал Договор за наем, Настанителна заповед и Приемо-предавателен протокол, установяващ предаването на владението, като му указва, че ако не стори това представените преписи с исковата молба ще бъдат изключени от доказателствата по делото.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.