Определение № 18540 от 18.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18540 гр. София, 18.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело № 20241100502692 по описа за 2024 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба на адв. А. Д. – процесуален представител на М. В. В., за изменение на решение № 5435/07.10.2024 г. по в.гр.д. № 2692/2024 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, в частта, касаеща разноските. Молителят сочи, че в негова полза следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. (минимално адвокатско възнаграждение с включен ДДС), а не както е присъдено с решението – 400 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – „Ф.Б.“ ЕООД, оспорва молбата, като счита, че адвокатското възнаграждение е дължимо при условията на чл.

38, ал. 2 ЗА, в която хипотеза не се дължи ДДС.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока за обжалване на същото. Молителят е представил списък на претендираните от него разноски. Ето защо, съдът счита молбата за ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за неоснователност са следните:

С решение № 5435/07.10.2024 г. по в.гр.д. № 2692/2024 г. по описа на СГС, II-Ж 1 въззивен състав, съдът е потвърдил изцяло решение № 19894/02.12.2023 г. по гр.д. № 40046/2023 г. по описа на СРС, 173 състав. Ответникът по жалбата е бил представляван от адв. А. Д. при условията на чл. 38 ЗА. Съгласно Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, минималното адвокатско възнаграждение за посоченото производство е в размер на 404,39 лв.

(485,26 лв. с включен ДДС), От друга страна, съгласно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 г., при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите, предвидени в НМРАВ, поради което не следва да се преценява какъв е минималният размер по наредбата, като се отчита обстоятелството, дали следва да се начислява върху същия ДДС. Както е посочено в решението по делото, предвид факта, че въззивната жалба е отхвърлена, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ответника по жалбата - адв. А. З. Д., следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 400 лв.

Същото се явява справедливо такова с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвокат Д. процесуални действия по делото пред въззивната инстанция – подаване единствено на отговор на въззивната жалба. В случай че адв. Д. дължи ДДС върху посочената сума, то това обстоятелство следва да бъде съобразено от последния и данъкът да бъде заплатен от така определеното адвокатско възнаграждение.

Следователно, молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да се отхвърли, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба, вх. № 107469/08.10.2024 г., подадена от адв. А. Д. – процесуален представител на М. В. В., за изменение на решение № 5435/07.10.2024 г. по в.гр.д. № 2692/2024 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, в частта, касаеща разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2