Решение № 227 от 19.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20255000500462 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх. № 31.07.2025г- и вх.№ 27920/06.08.2025г. от А. Х. Х. и Т. А. Х. против решение № 931/15.07.2025г. ,постановено по гр.д. 1335/2022г. по описа на ОС-Пловдив , с което е отхвърлен предявения от жалбоподателите срещу Община Пловдив иск за осъждане на ответника да заплати на А. Х. Х. и Т. А. Х. сумата от 500 000.00 лева– обезщетение за извършени в поземлен имот с идентификатор ********** по КК на гр. Пловдив подобрения, изразяващи се в стойността на изградена в имота 4-етажна жилищна сграда с идентификатор **********.1, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.Развиват се подборни съображения за неправилност , незаконосъобразност и явна несправедливост на решението и се заявява искане същото да бъде отменено ,а искът - уважен .Претендират се разноски за двете инстанции.

От въззиваемата страна Община Пловдив не е постъпил отговор.

.Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и 1 допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен отА. Х. Х., и Т. А. Х., срещу Община Пловдив, за осъждане ответника да заплати на сумата от 500 000.00 лева– обезщетение за извършени от Х. в поземлен имот с идентификатор ********** по КК на гр. Пловдив подобрения, изразяващи се в стойността на изградена в имота 4-етажна жилищна сграда с идентификатор **********.1 .

Ищците са твърдяли на 14.05.1958 г. на Х. Ф А ,баща на първия ищец, да е било отстъпено безвъзмездно правото на строеж върху имот, частна общинска собственост като през 1958 г. родителите на първия ищец били построили 3-етажна сграда, а през 1999 г. надстроили четвърти етаж.

Твърдяли са за сградата да е съставен констативен нотариален акт през 2010 г. и да е заснета в КККР . През 1992 г. ищците като съпрузи били станали собственици на сградата въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като през целия период владеели добросъвестно имота. През 2016 г. Община Пловдив едностранно била прекратила безвъзмездно отстъпеното право на строеж като издала заповед за събаряне на сградата, която влязла в сила на 22.07.2017 г. ,и била принудително изпълнена въз основа на Определение № 914/07.06.2022г. по ч.адм. дело №1446/2022г. на IX състав, по описа на Административен съдПловдив в дните на коледните празници от 23.12.2022г. до към 29.12.2022г. като били премахнати три от четирите етажа .Настоявала си, че доколкото със Заповед № РД-16-1251 от 28.12.2016г. на Кмета на район „Централен", се отнемало правото на застрояване в обема на действащият към учредяването на това право план, то това отнемане било осъществявало в противоречие на закона, който указвал изрично, че отнемането на учреденото право не може да става едностранно, а при съгласие на двете страни. В тази хипотеза ищците са считали да са добросъвестни владелци ,поради което са поискали от собственика на земята Община Пловдив да им заплати построеното като им заплати сумата в размер на 500 000 лева, представляваща стойността на съборената им жилищна сграда, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. До пълното изпълнение на сумата от 500 000 лева, са поискали да им бъде признато по отношение на община Пловдив, право на задържане на имота.

Ответникът,от своя страна е оспорил иска като е подържал сградата да е била съборена въз основа на влязла в сила заповед и в изпълнение на определение № 914/07.06.2022г. по ч.адм. дело №1446/2022г. на IX състав, по описа на Административен съд- Пловдив

,а за премахване на незаконни строежи да не се дължи обезщетение на адресатите.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел за установено от събраните доказателства през 1958 г. в полза на праводателите на първия ищец да е било учредено безвъзмездно правото на строеж върху имот ,частна 2 общинска собственост ,което било реализирано като в неизвестен момент била построена едноетажна постройка ,прехвърлена през 1992г. на ищците срещу поето задължение за издръжка и гледане , като последните през 2010 г. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на четириетажна сграда.Приел е за установено през 2016 г. да било констатирано ,че едноетажната сграда е премахната и на нейно място изпълнена четириетажна такава без предоставени строителни книжа ,която не представлявала търпим стоеж ,поради което е постановено премахването й ,което се осъществило в края на 2022 г.

На тази база от правна страна съдът е посочил ,че правото на строеж ,веднъж реализирано ,както е в случая, не може да бъде едностранно отнето като същото се запазва дори и построеното да погине и може да бъде отново реализирано в петгодишния давностен срок. Посочил е със заповедта за премахване на незаконния строеж да не се отнема правото на стоеж, поради което на ищците не се дължи заплащане на стойността на сградата като от друга страна подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат на осъществилото ги лице и не съставляват подобрения в имота ,освен ако собственикът на имота не заяви желание да ги задържи.

Недоволни от това решение са останали ищците ,които с въззивната си жалба настояват ,че със Заповедта на Кмета на Район „Центрлен „ за премахване на сградата на незаконен строеж им се отнема едностранно правото на строеж ,което е в противоречие на закона .Настоявали са при разваляне на договор за отстъпване право на строеж носителите на правото на строеж, каквито считат да са те,да се явяват добросъвестни владелци и поради което собственикът на земята – в случая ответника , им дължи заплащане на подобренията като имат право и да задължат вещта до заплащането им.

.Настояват също така заповедта за премахване на собствената им сграда да е незаконосъобразна ,както и че не се е дължало изпълнение на същата поради погасяването й по давност като изпълнително основание ,което е било и предмет на съдебно производство по реда на АПК.

Между страните няма спор по фактите .Безспорно е ,че с протокол № 14 от 14.05.1958 г. на изпълкома на ГНС на Х. Ф А ,баща на първия ищеца,е отстъпено безвъзмездно право на строеж върху парцел *********. ,както и че това право е реализирано в периода до 1992 г. , тъй като с нотариален акт № ********* г. З О А и С М А , родителите на първия ищец, са продали на ищците паянтова къща, находяща се в гр. П., ул. Б. № *, състояща се от стая и кухня, със застроена площ от 36 кв.м., построена в парцел *******, срещу задължението за издръжка и гледане. ,поради което същите са придобили прехвърления имот в режим на СИО. През 2010 г. ищците са се снабдили с констативен нотариален акт ,с който са признати за собственици на сградата с идентификатор **********.1, с адрес: гр. П., ул. Б. № * с площ от 55 кв.м., брой етажи 4.

Не е спорно между страните и това ,че със заповед № РД-16-1251 от 3

28.12.2016 г. е постановено да бъде премахнат незаконен строежчетириетажна жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор ********** по КК на гр. Пловдив, УПИ **************** с административен адрес: бул.

Б № *, който е извършен без одобрени проекти, без разрешение за строеж.

Безспроно е и ,че в констативен протокол от 24.11.2016 г. ,посочен в заповедта,е констатирано,че едноетажната постройка в поземления имот е премахната, изпълнена е нова четириетажна сграда с приблизителни размери от 60 кв.м., със стоманенобетонови колони и плочи, с ограждащи тухлени стени, измазана и боядисана, за което не са били предоставени строителни книжа , а самата сграда не представлява търпим строеж. Няма спор и за това ,че тази заповед е влязла в сила и същата е изпълнена като в края на 2022 г. три от общо четирите етажа са премахнати принудително.

С оглед на горното и предвид оплакванията във въззивната жалба се налагат следните изводи : правото на строеж като ограничено вещно право се учредява от собственика на земята с договор ,който е по –разпространения случай ,или с административен акт ,какъвто е настоящия. С изграждането на сградата в груб вид възниква обектът на правото на собственост, от който момент правото на строеж е в латентно състояние и проявява самостоятелното си съществуване ако сградата погине съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗС ,в който случай суперфициарът може да построи отново ,без да необходимо да му се учредява ново право на строеж, сградата в обем и вида ,в който това право е било учредено.

Такъв е и настоящия случай.Учреденото право на строеж на праводателите на ищците е реализирано в периода 1958 г. -1992г. и същите са придобили собствеността на построената паянтова едноетажна постройка ,която е била предмет на разпоредителната сделка от 1992 г., с която родителите на първия ищец са се разпоредили в полза на ищците срещу поето задължение за гледане и издръжка. Впоследствие , в периода 1992г. – 2010 г.,когато ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост, тази постройка е била съборена и на нейно място е построена четириетажна жилищна сграда,за която няма данни дали е в обема на учреденото право на строеж ,но за която е несъмнено да не са налице строителни книжа – одобрени инвестиционни проекти ,издадено разрешение за строеж и съответен протокол за откриване на строителна линия и ниво,и доколкото сградата не е била в режим на търпимост се е наложило принудителното й частично премахване като незаконна ,при което положение правото на строеж ,неделима част от правото на собственост на сградата ,е проявило самостоятелното си съществуване и за ищците съществува възможността ,уредена в чл.66 ал.2 от ЗС,но не и възможността да претендират от собственика на земята заплащане на стойността на съборената сграда ,която претенция е изцяло лишена от основание.

Действително , както се твърди във въззвната жалба ,ако договорът за учредяване право на строеж бъде развален преди сградата да е завършена в 4 груб вид ,но при започнало строителство , суперфициарът има качеството на добросъвестен подобрител и отношенията му със собственика на земята следва да се уредят по правилата на чл.72 от ЗС ,но това разрешение е неотносимо към настоящия казус. Ищците са били собственици на сграда ,построена върху имот на ответника въз основа на отстъпено право на строеж ,която впоследствие са съборили и нейно място са построили нова такава без необходимите строителни книжа ,която се явява незакон строеж ,установен с влязъл в сила административен акт ,подлежащ на премахване .Такъв строеж не съставлява подобрение в имота на ответника и не увеличава неговата стойност ,а при премахването му лицата, осъществили незаконното строителство ,не подлежат на обезщетяване, макар и от това за тях да са произтекли вреди.

Що се отнася да оплакванията за незаконосъобразност на заповедта за премахване на сградата и за недължимо изпълнение на същата поради погасяването й по давност като изпълнително основание ,което е било и предмет на съдебно производство по реда на АПК настоящата инстанция намира тези възражения да са неотносими към повдигнатия тук спор ,като в допълнение от представеното решение № 10189/22.10.2025г. ,постановено по адм.д. № 7251/2025г. спорът за недължимостта на изпълнение на заповедта е приключил с влязло в сила решение , с което отрицателния установителен иск ,предявен от ищците ,за недължимост на това изпълнение е отхвърлен.