Решение № 82 от 22.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000502149 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело 2149/2025 г. по описа на Апелативен съд - София, гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на В. П. Т. и Б. А. Т. чрез адв. О. срещу решение 2445 от 22.04.2025 г. на СГС, Първо ГО, 3 състав по гр.д.

13855/2023 г., с което са отхвърлени предявените от В. П. Т. и Б. А. Т. субективно активно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 200 от ЗЗД срещу „АУТО ФРАНС 3000“ ООД за сумата от 43 600 лева, представляваща неплатена цена по договор за продажба на МПС от 15.06.2023 г. с предмет л.а. „Рено Калеос“ с рег.№ ********.

Жалбата съдържа искане за отмяна на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Търси се уважаване на иска за заплащане на цената по договор за продажба на МПС от 15.06.2023 г. Безспорно било, че на 15.06.2023 г. е сключено тристранно споразумение, по силата на което „Ауто Франс 3000“ ООД е поело задължение да заплати 43 600 лв. за погасяване на дълг на ищците към „Алианц Лизинг България“ ЕАД, което задължение не е изпълнено в договорения срок. Поради това на 31.07.2023 г. ищците надлежно и писмено са развалили споразумението поради виновно неизпълнение, като развалянето има обратно действие и възстановява първоначалните облигационни отношения. Последващото уреждане на отношенията между ответника и лизингодателя е неотносимо, тъй като е извършено след развалянето и не може да погаси вече възникнало вземане на ищците.

Неправилен е и изводът на съда, че срокът за отказ тече от подписване на договора, тъй като съгласно закона и практиката на ВКС той започва от фактическото предаване на вещта, като в случая отказът е упражнен своевременно. След разваляне на споразумението договорът за покупко-продажба остава валиден, цената не е платена и са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 200 1

ЗЗД.

В отговори на въззивна жалба ответникът чрез адв. Д. и третото лице помагач на страната на ответника чрез адв. М. я оспорват и молят за потвърждаване на обжалвания акт. Основните им тези са, че не е налице валидно разваляне на тристранното споразумение от 15.06.2023 г., тъй като уведомлението за разваляне е отправено само до „Ауто Франс 3000“ ООД, без да бъде уведомена третата страна – „Алианц Лизинг България“ ЕАД. Поддържа се, че задълженията по споразумението са счетени за погасени още с подписването му, без да е уговорен срок за реално плащане, а последващото уреждане на финансовите отношения между „Ауто Франс 3000“ ООД и лизингодателя е извън предмета на спора и е осъществено преди завеждане на делото. Уведомленията за неплатени суми са автоматично генерирани, а към ищците не е изпращано официално писмо за заплащане на суми. Няма основание за прекратяване или отказ от договора за лизинг от една страна поради липса на доказателства за дефекти на автомобила, а от друга страна срокът за упражняване на правото на отказ е пропуснат.

Жалбата е подадена в срок. Страните не са направили доказателствени искания и въззивният съд не е събирал доказателства служебно.

В с.з. и в писмена защита от 18.12.2025 г. въззивните жалбоподатели чрез адв. О. молят за отмяна на решението и уважаване на исковете. Ответникът по въззивната на жалба не изпраща представител в с.з. Третото лице-помагач в с.з. и в писмена защита от 19.12.2025 г. чрез адв. М. оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 79 вр. чл.

200 ЗЗД, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

По правилността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и доводите на страните въззивният съд намира следното.

Пред въззивната инстанция няма спор по фактите, приети от СГС. На 01.06.2023 г. г-н В. Т. и „Алианц Лизинг“ България“ ЕАД са сключили договор за финансов лизинг с предмет л.а. „Рено“, Калеос, рег. № ******** На 15.06.2023 г. между „Аутофранс 3000“ ООД като купувачи и ищците като продавачи е сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство - лек автомобил л.а. „Рено“, Калеос, с рег. № ********.

В чл. 1 от договора е посочено, че продажната цена в размер на 43 600 лв. е платена към момента на сключването му, като продавачите изрично декларират, че са получили сумата изцяло от купувача. На същата дата – 15.06.2023 г., е подписано споразумение между ищците, ответното дружество и „Алианц Лизинг България“ АД, с което са уредени отношенията, възникнали във връзка с посочения договор за покупкопродажба на автомобила с рег. № ******** и със сключения между ищците и „Алианц Лизинг България“ АД договор за финансов лизинг от 01.06.2023 г. По силата на договора за лизинг лизингодателят е издал документи за дължими първоначални разходи в размер на 43 600 лв. С цел уреждане на отношенията по двата договора в тристранното споразумение ищците са се съгласили „Ауто Франс 3000“ ООД да не им превежда продажната цена, като му възлагат същата да бъде заплатена по сметка на лизингодателя в полза на лизингополучателя по договора за финансов лизинг от 01.06.2023 г. С оглед постигнатото споразумение страните са приели, че задължението на купувача по договора за покупко-продажба от 15.06.2023 г. се счита за изпълнено, както и че задължението на лизингополучателя за заплащане на първоначалните разходи по договора за финансов лизинг от 01.06.2023 г. се счита за погасено. Лек 2 автомобил с рег. № ******** е предаден на ищците на 15.06.2023 г. с приемопредавателен протокол.

Съгласно договора за финансов лизинг, сключен между ищеца В. Т. и третото лице помагач „Алианц Лизинг България“ ЕАД, с предмет лек автомобил с рег. № ********, лизингодателят се е задължил да предостави автомобила за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение, определено по размер и срокове в погасителен план. В чл. 28 от договора за финансов лизинг е предвидено, че в 14дневен срок от датата на подписването му лизингополучателят има право да се откаже от договора, като за целта следва да уведоми лизингодателя писмено преди изтичане на този срок. С писмено уведомление, получено от „Алианц Лизинг България“ ЕАД на 20.06.2023 г., ищците заявяват, че прекратяват сключения на 01.06.2023 г. договор за финансов лизинг, като излагат съображения, че при извършена техническа проверка са установили несъответствие на автомобила с техническите параметри, уговорени при огледа, и молят да им бъде посочено място и дата за връщането му. Със същото уведомление те заявяват и намерение да развалят сключения на 15.06.2023 г. договор за покупко-продажба на лек автомобил с рег. № ********, като уведомлението е връчено на ответното дружество на 20.06.2023 г. Установява се, че на 30.06.2023 г. В. Т. е предал лек автомобил с рег. № ******** в сервиз на „Ауто Франс 3000“ ООД, като са отразени оплаквания за виене на скорости, придърпване при бавно движение, силен шум от панорамния покрив и надраскан дисплей на мултимедията. С писмо от 03.08.2023 г., изпратено по електронна поща до ищците, ответното дружество ги уведомява, че споразумението от 15.06.2023 г. е подписано с цел уреждане на финансовите отношения във връзка с договора за финансов лизинг за автомобила с рег. № ********, който договор е валиден, като същевременно ги уведомява, че автомобилът се намира в сервиз на дружеството и е готов за предаване.

От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, прието от СГС, се установява, че „Ауто Франс 3000“ ООД е извършило банков превод в размер на 29 122,42 лв. по сметка на „Алианц Лизинг България“ ЕАД с основание „14456 В. Т.“ на 07.12.2023 г., с което частично е изпълнило задължението си по споразумението от 15.06.2023 г. Посочените плащания са надлежно осчетоводени, като с плащането по фактура № 0290002970/07.12.2023 г. и извършения банков превод на сумата от 29 122,42 лв. задължението е погасено изцяло. Задължението на „Ауто Франс 3000“ ООД към В. П. Т. е отразено по счетоводна сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида „В. П. Т.“, в размер на 43 600,00 лв. С това е изпълнен поетият ангажимент към „Алианц Лизинг България“ ЕАД по споразумението от 15.06.2023 г. Направен е извод, че чрез извършените счетоводни записвания от страна на „Алианц Лизинг България“ ЕАД, отразяващи прихващане на сума в размер на 14 477,58 лв. и постъпили по разплащателната сметка 29 122,42 лв., са погасени изцяло първоначалните задължения на В. П. Т. по договор за финансов лизинг с опция за придобиване на собственост № 14456/01.06.2023 г. в общ размер на 43 600,00 лв., както е предвидено в тристранното споразумение от 15.06.2023 г.

Спорно по делото е имат ли право ищците да търсят цената по договора за продажба на МПС от ответника, като от значение е целият комплекс правоотношения между ищците, ответника и третото лице-помагач, включително дали ищецът надлежно е упражнил правото си на отказ или правото си на разваляне по договора за финансов лизинг.

В договора за продажба, въз основа на който ищците претендират заплащане на цената, има изявление на продавачите, че са получили цената (чл. 1 от договора, л. 6 от делото на СГС). Това е изявление за неизгоден факт, обвързващ страната. Независимо от това, доколкото е налице комплекс правоотношения между ищците, ответника и 3 третото лице-помагач следва да се разгледат и последиците и изпълнението и на тристранното споразумение и на договора за финансов лизинг.

Предмет на договора за финансов лизинг е предоставяне ползването на л.а. с рег.

№ ********, като г-н Т. се е задължил да заплаща възнаграждение съобразно погасителен план. Според този план лизингополучателят се е съгласил да заплати първоначална вноска в размер на 21 492,05 евро с ДДС, като сумата за разсрочване е в размер на 15 552,63 евро и е предвидено заплащане на такса за оценка платежоспособността на клиента в размер на 232,88 евро с ДДС.

Според споразумението от 15.06.2023 г. сумата от 43 600 лева (цената по договора за продажба) ще послужи за погасяване първоначалните задължения на В. Т. по договора за финансов лизинг №14456/01.06.2023 г., както и по договор за посредничество между „Ауто Франс 3000“ООД и „Алианц Лизинг България“ АД.

Заключението на ССЕ и представените от ответника и третото лице-помагач фактури и нареждания за банкови преводи доказват твърденията на главната и на подпомагащата страна, че между “Ауто Франс 3000” ООД и “Алианц Лизинг България” ЕАД е подписано отделно споразумение от 15.06.2023 г., с което страните са уредили отношенията помежду си относно заплащането на сумата. В изпълнение на това споразумение, част от сумата (в размер на 14 477.58 лева) е прихваната, съгласно фактура № 02900002970/07.12.2023 г., а остатъкът от сумата (в размер на 29 122.42 лева) е платен по банковата сметка на “Алианц Лизинг България” ЕАД.

Неоснователно е въззивното оплакване, че „Ауто Франс 3000“ООД и „Алианц Лизинг България“ АД са уредили отношенията си след завеждане на делото и не могат да погасят вземане, което вече е възникнало в полза на ищците. На първо място, съдът съобразява и фактите, настъпили след завеждане на делото, ако те имат значение за спора, каквото безспорно би имало по въпроса дължи ли се цената по договора за продажба на ищците. На второ място, исковата молба е депозирана на 11.12.2023 год., а отношенията са уредени окончателно с преводно нареждане за кредитен превод от 07.12.2023 г. и фактура №0290002970/ 07.12.2023 г. На трето място, няма значение кога точно са уредени тези отношения, тъй като вземане към ответника за 43 600 лева съгласно тристранното споразумение би имало лизинговото дружество, тъй като то има вземане от г-н Т. за лизингови вноски, а отношенията между “Ауто Франс 3000” ООД и “Алианц Лизинг България” ЕАД, свързани с начина и срока на плащане на сумата от 43 600 лева – дали тя ще бъде реално платена изцяло/частично и/или прихваната с насрещни задължения на “Алианц Лизинг България” ЕАД изцяло/частично, са извън предмета на тристранното споразумение.

Разпечатката съдържа 30 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9c950f4-53cb-4f8d-9c37-acc45a1e8842