Решение № 38 от 02.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. София, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20231110160373 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Х...” ООД срещу „С...“ ООД, с която при условията на обективно съединение са предявени осъдителни искове с правно основание с правно основание по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 2139,60 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени посреднически услуги по Договор за превод и легализация на документи по издадени фактури № № **********/13.09.2023 г. за сумата от 2122,80 лв. и 8000008397/18.09.2023 г. за сумата от 16,80 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 18,71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.10.2023 г. до 03.11.2023 г.

Ищецът „Х...“ ООД излага, че между страните е налице договор за изработка от 07.09.2023 г., с предмет – превод и легализация на документи. Сочи, че е изпълнил задълженията си по договора, като е превел от български на английски език 34,5 стр., на стойност 582 лв., 17 бр. – изваждане на документи и заверки от Агенция по вписванията, на стойност 1 027,20 лв. и 14 бр. – експресна легализация на стойност 924 лв. За извършените услуги били издадени следните фактури: фактура №8000008392 от 13.09.2023г. за сумата от 391,20 лева; фактура №********** от 13.09.2023г. за сумата от 2 122,80 лева и фактура №8000008397 от 18.09.2023г. за сумата от 16,80 лева, които били изпратени на електронната поща на ответника. Излага, че с платежно нареждане с рег. №200/561/10629481 от 18.09.2023г. ответникът заплатил сумата от 391,20 лева по фактура №8000008392 от 13.09.2023г., като незаплатени останали останалите два броя фактури. Сочи, че на 27.09.2023 г. е изпратил на електронния адрес на ответника покана за доброволно изпълнение на процесните вземания в срок до 02.10.2023 г., като така и не последвало плащане до настоящия момент. Ето защо предявява настоящите искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 2139,60 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени посреднически услуги по Договор за превод и легализация на документи по издадени фактури № **********/13.09.2023 г. за сумата от 2122,80 лв. и 8000008397/18.09.2023 г. за сумата от 16,80 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.11.2023 г., до окончателното плащане; сумата от 18,71 лв., 1 представляваща обезщетение за забава за периода от 02.10.2023 г. до 03.11.2023 г.

Претендира разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са за реално изпълнение на парично задължение по договор за изработка.

За основателността им в тежест на ищеца е да установи наличието на действително правоотношение по договор за изработка с твърдения от ищеца предмет; изпълнителят да е осъществил точно в качествено, количествено и темпорално отношение уговорената работа по възлагане от страна на ответника, като ответникът да е приел изработената работа; и в случай че не е уговорен срок за изпълнение, макар и уговореното възнаграждение по договора за изработка да става изискуемо в момента на приемане на работата, възложителят да е бил поканен да заплати изцяло уговореното възнаграждение за приетата работа – той изпада в забава едва след получаване на покана.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. При така разпределена доказателствена тежест, с оглед разпределената тежест на доказване и процесуалното поведение на ответника, съдът намира предявените искове за основателни.

На основание чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в съдебното заседание, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В о.с.з. на 03.12.2024 г. е направено искане от процесуалния представител на ищеца, адв. С. за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.

С оглед изложеното съдът приема, че предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК са налице.

Следва да се установи, дали са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 ГПК.

С връчването на разпореждане от 13.12.2023 г. на ответника е указана последицата, че ако не подаде отговор на исковата молба и не се яви в съдебното заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на посочените в определението по чл.140 ГПК релевантни за разрешаване на правния спор факти е в доказателствена тежест на ищеца.

От представените в производството писмени доказателства се установяват елементите на фактическия състав на предявеното от ищеца право.

Ето защо, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника, без да го мотивира.

С оглед основателността на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски. В списъка по чл.80 ГПК ищецът претендира присъждане на държавна такса в размер на 86,50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 866 лв., както и разноски по обезпечението в размер на 216 лв. За всички разноски са представени доказателства за реалното им извършване.

Предвид гореизложеното, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА „С...“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „П...., да заплати на „Х...” ООД, ЕИК 831447466, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Г..“ № 193, вх.Б, ет.4, ап.12, основание по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 266 ЗЗД, сумата о т 2139,60 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени услуги по Договор за превод и легализация на документи по издадени фактури № № **********/13.09.2023 г. за сумата от 2122,80 лв. и 8000008397/18.09.2023 г. за сумата от 16,80 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и на основание по чл. 86 ЗЗД сумата от 18,71 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.10.2023 г. до 03.11.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1168,50 лв. разноски по делото.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

На страните да се връчи препис от решението.

УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено, че може да поиска от СГС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа, при условията на чл.240 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3