Решение № 240 от 16.06.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Благоевград, 16.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н. при участието на секретаря Македонка Ст. С. като разгледа докладваното от Екатерина П. Н. Административно наказателно дело № 20241210200083 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д “ЕООД , със седалище и адрес на управление в С , представлявано от управителя А Г А , против НП №012300392/30.11.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00лв., във връзка с нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.

С жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно , тъй като при издаването му са допуснати нарушения на ЗАНН. Алтернативно се застъпва, че вмененото нарушение е маловажен случай пи смисъла на чл.28 от ЗАНН, а наложената имуществена санкция не съответства на мотивиращата я законова норма в КТ и се иска отмяна на обжалвания акт .

Санкциониращият орган, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно и апелира за потвърждаването му като такова.

РП-Благоевград, надлежно призовани, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, като съобрази становищата на страните и анализира 1 събраните доказателства и следното: приложимото право, намира за установено

Жалбата е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН./ НП е връчено на 03.01.2024г. чрез „Б “ЕООД и в законният 14-дневен срок, срещу него е депозирана процесната жалба- на 11.01.2024г./

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Аргументи:

От ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи от фактическа страна следното:

При извършена проверка по работни места на 26.06.2023г. , около 17.50часа, във връзка със спазване на трудовото законодателство в обект-„О “, находящ се в Б , ул.“И “№ експлоатиран от жалбоподателя „Д “ЕООД, осъществена от свидетелите Л. Д., К. Х. и В. Н., тримата служители при санкционният орган /инспектори/, било констатирано , че това дружество, в качеството му на работодател , е допуснало на тази дата, лицето М. М. К., да извършва трудова дейност в този обект на длъжност“хигиенист“, без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни, както и без да й е предоставено копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Проверяващите лица предоставили на лицето М. К., писмена декларация по чл.399 от КТ, в която тя собственоръчно удостоверила и посочила, че извършва трудова дейност в провереният обект към момента на проверката , именно на длъжността „ хигиенист“, с работно време от 10.30 часа до 20.00 часа и 1 почивен ден /неделя/. В Декларацията си св.К. отразила също, че трудовото й правоотношение е започнало с този работодател от 2015г., както и, че е налице договорено трудово възнаграждение в размер на 480.00лв., изплатено й на ръка на 24.086.2023г. За проверката е изготвен нарочен протокол от 26.06.2023г., подписан от свидетелите Д., Х. и Н., както и от представител на дружеството - жалбоподател.

След приключване на проверката, на жалбоподателя е предоставена възможност да представи документи, във връзка с насрочената на 28.06.2023г. втора проверка по документи, в рамките на която процесното дружество е представило сключен трудов договор между него и М. К., което е станало на 27.06.2023г. /един ден след проверката/ Този договор съгласно нарочна 2 справка в системата на НАП, е бил и надлежно регистриран там на същата дата в 11.27 часа.

Описаните констатации на проверяващите лица са квалифицирани като административно нарушение на жалбоподателя по чл. 63, ал.2 от КТ, в качеството му на работодател и за него св.Д., в присъствието на св.Н., е съставил на 27.07.2023г. АУАН№01-2300392. За получаване на акта с пълномощно се явил представител, но неговото пълномощно не било прието за редовно от св.Д., поради което и била изпратена и изрична покана до жалбоподателя за връчване на акта на друга дата, на която обаче не се явил друг представител. Заради това е предприета процедура по връчване на АУАН чрез СДВР, но отново такова връчване не е направено, тъй като органите на полицията са констатирали, че на седалището на жалбоподателя не се намира такава фирма, тя е непозната за съседите, както и управителя й, а на място има търговски магазин за сушени плодове. С оглед на така получената информация от СДВР, съгласно чл.416, ал.3 от КТ, е публикувано електронно съобщение на сайта на НАП на 18.10.2023г. за изготвения АУАН срещу процесното дружество .

Въз основа на АУАН, на 30.11.2023г., Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“- Благоевград, е изготвила атакуваното НП№01-2300392, с което за описаното в този акт административно нарушение по чл.63, ал2 от КТ, е наложил на жалбоподателя имуществена санкция на основание чл.414, ал.3 от КТ, а именно в размер на 2000.00лв. НП е надлежно връчено по седалище на жалбоподателя към 03.01.2024г., чрез Български пощи/чрез съобщение, оставено на адреса по седалище на процесното дружество след ненамиране на негов представител там/.

Изложените фактически твърдения в АУАН се потвърждават от разпита на свидетелите Д. , Х. и Н.. Тримата установяват, че лично извършили проверката по работни места и в процесният обект /“ “, находящ се в Б на ул.“И “№ /, където заварили св.К. да почиства и работи, заради което й предоставили декларация по КТ, попълнена от нея собственоръчно. В тази декларация свидетелката сама посочила и удостоверила, че работи по трудово правоотношение в обекта и при жалбоподателя, без сключен с нея трудов договор, с уговорено работно време, почивка и трудово възнаграждение. След като бил поканен жалбоподателя да представи документи за трудовото 3 правоотношение със св.К., той представил сключен трудов договор с нея от 27.06.2023г., т.е. след проверката. Именно за това на процесното дружество бил съставен от св.Д. и АУАН.След изготвянето му, св. Н. установява, че поради неявяване на представител да получи акта , последният бил връчен по реда на чл. 416 , ал.3 от КТ.

Показанията на свидетелите в проверката и по акта се потвърждават и с показанията на св.К.. Тя признава, че към датата на проверката е работила като „хигиенист“ в проверения обект, както и че собственоръчно е вписала в предоставената й декларация по КТ реквизитите на договорените с работодателя й реквизити на трудов договор, който обаче по нейно впечатление бил „временен и за пенсионер“. Тъй като за последното й изявление не се събраха доказателствен, а представеният за нея трудов договор е едва с дата 27.06.2023г., то съдът не кредитира показанията на св.К. само в тази й част , приемайки същите за недостоверни.

Видно от приложена по делото справка за регистрация на договори на процесното дружество в ТД на НАП, сключеният между жалбоподателя и св.К. трудов договор е регистриран на 27.06.2023г. в 11.27 часа, като от приложеното копие на този договор е се констатира, че той е подписан и от двете страни по него именно тогава .

Материалната компетентност на издателя на обжалваното НП в процесният казус се удостоверява с приложена и приета като доказателство по преписката, Заповед №3-0693/15.08.2022г. на Изпълнителният директор на ИА“ГИТ“.

Изведената фактическа обстановка се обосновава с посочените гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви, логични и кореспондиращи по между си, поради което съдът ги кредитира като годни и достоверни за изясняване на обективната истина.

При така изведената фактическа обстановка, съдът счита, че с атакуваното НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган, съдържа всички реквизити за такъв акт по чл.57 от ЗАНН и са спазени сроковете за издаването му по чл.34 от този закон. В НП ясно и конкретно е посочена датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, описан е 4 фактически начина на извършването му, посочени са доказателствата, с които се установява / проверки по работни места и по документи, както и със свидетели/, отразена е и правна квалификация на описаното нарушение на жалбоподателя, както и санкционната норма, въз основа на която е отмерено определената имуществена санкция. АУАН и НП са и надлежно връчени на адресата и това не е спорно обстоятелство за страните по делото / от тях АУАН е връчен по реда на чл. 416, ал.3 от КТ, а НП по чл. 58, ал.2 от ЗАНН, след ненамиране на адреса на жалбоподателя от представители на български пощи и оставяне на съобщение към 03.01.2024г., непотърсено от адресата/.

Наред с това, с ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.

Съгласно нормата на чл. 63, ал.2 от КТ, р аботодателят е длъжен и няма право да допуска до работа работник или служител, преди да предостави на същия, екземпляр о т сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. При това положение и след като в казуса се установи /с декларация на работника, приложен сключен трудов договор след проверката и справка в ДИТ за регистрирането му в последствие/, че към датата на процесната проверка по работни места /26.06.2023г./, е имало възникнало трудово правоотношение между процесното дружество, в качеството му на работодател по КТ и работника М. М. К., заварена да работи от проверяващите лица като „хигиенист“ и да почиства в процесния обект /“о “, находящ се в Б на ул.“И “№ , но преди да бъде допусната до това работно място в обекта, работника М. К. не е получила от работодателя си екземпляр о т сключеният с нея трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, то процесното дружество несъмнено е извършило от обективна страна именно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ. /В тази насока е и съдебната практика на БлАС, а именно: Решение №895 от 25.05.2022г., постановено по кнахд №169 от 2022г. и Решение №1112 от 23.06.2022г. по кнахд №200 от 2022г. /

5

Отговорността на работодателя в казуса, който е ЮЛ е обективна и безвиновна по аргумент на чл. 83 от ЗАНН .

Жалбоподателят е направил възражение за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН, но съдът намира същото за неоснователно, защото законодателят сам е изключил законовата възможност за квалифициране н нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ като маловажен случай с нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ, която е и императивна такава.

Предвид изложеното, съдът приема, че издаването на НП за извършеното от жалбоподателя нарушение, кореспондира и с материалния закон .

За извършеното нарушение на работодател ЮЛ, законодателят е предвидил имуществена санкция по чл. 414, ал.3 от КТ, която е посочена и като санкционна норма в обжалваното НП. С тази норма законодателят е предвидил, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1 , чл.

62, ал. 1 или 3 или чл. 63, ал. 1 или 2 , се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. В казуса на работодателя е наложена имуществена санкция от 2000.00лв., което е над минимума, посочен от законодателя. Същевременно в НП няма обосновка за този отмерен размер на санкцията, а вместо това изрично е отразено на негова стр.3, в абзац 4 , че до момента на издаване на НП, не е била ангажирана отговорността на жалбоподателя преди това за друго негово нарушение по КТ. При това положение, съдът приема, че определената с НП санкция е в нарушение на чл.27 от ЗАНН, поради което и следва да се редуцира до минимума от 150.00лв., в каквато насока се налага и да се измени и самото постановление с настоящият съдебен акт .