Решение № 11 от 02.02.2023, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. гр.Мадан, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20225430100265 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. З. Б., чрез пълномощника адв. М. О. против И.А.М. АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца: сумата от 338,00 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем № *** от 29.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.08.2022г. датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и сумата от 304,00 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем № *** от 02.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.08.2022г. - датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че на 29.11.2021 година сключила с ответното дружество Договор за паричен заем № **, по силата на който заемодателят „И.А.М." АД й предоставил заем в размер на 1600,00 лева, който трябвало да върне за срок от 10 месеца на 10 равни погасителни вноски, всяко от които в размер на 186,77 лева.

Съгласно чл. 7 от договора общата дължима сума от заемателя по договора бил в размер на 1867,70 лева, а ГПР на заема 41,56% . По време на изплащане на заема се оказало, че погасителната й вноска не е в размер на 186,77 лева, както е записано в чл. 3 от договора, а 314,00 лева, тъй като към всяка погасителна вноска дължала допълнително сумата от 127,23 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на гаранция. Възнаграждението се твърдяло да се дължи въз основа на Договор за предоставяне на гаранция № ** от 29.11.2021г. с Ф.Б. ЕООД, ЕИК ***. Този договор всъщност бил част от договора за кредит, но бил обособен като отделен договор, за да се заобиколи ограничението на чл.19 ал.4 от Закона за потребителския кредит, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. До датата на подаване на настоящия иск ищцата била направила плащанията за погасяване на задълженията си към кредитора по договора в общ размер на 1938,00 лева. В исковата молба се твърди, че ищцата сключила с ответното дружество и Договор за паричен заем № ***, по силата на който заемодателят И.А.М. АД й предоставил заем в размер на 500,00 лева, който трябвало да върна за срок от шест месеца на 6 равни погасителни вноски, всяка от които в размер на 92,04 лева. Съгласно чл.7 от договора общата дължима сума от заемателя по договора била в размер на 552,24 лева, а ГПР на заема е 40,45%. По време на изплащане на заема се оказало, че погасителната й вноска не била в размер на 92,04 лева, както било записано в чл. 3 от договора, а в размер от 134,00 лева, тъй като към всяка погасителна вноска дължала допълнително сумата от 41,96 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на 1 гаранция. Възнаграждението се твърдяло да се дължи въз основа на Договор за предоставяне на гаранция № *** от 02.12.2021г. с Ф.Б. ЕООД с ЕИК **. Този договор всъщност бил 1 част от договора за кредит, но бил обособен като отделен договор, за да се заобиколи ограничението на чл.19 ал.4 от Закона за потребителския кредит, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Така общият размер на плащанията, които направила за погасяване на задълженията си към кредитора по договора, бил 804,00 лева. В исковата молба се сочи, че сключените между страните договори по своята правна характеристика и съдържание представлявали договори за потребителски кредит, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Посочва се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Твърди се, че в договорите за кредит не е посочена общата сума, дължима от потребителя, представляваща сбора между общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. При сключване на договора за кредит не било ясно какъв би бил размерът на възнаграждението за поръчителство в случай на настъпване на предпоставките за дължимостта му. Вноските по договора за възлагане на поръчителство били включени в общите дължими вноски от ищеца, като от отразеното в погасителния план не става ясно какъв е общия размер на подлежащата на връщане сума. По изложените в исковата молба съображения счита,че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Твърди, че посоченият в договорите годишен процент на разходите не отговаря на действително прилагания между страните, поради което е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.

Възразява, че процесните договори за кредит са недействителни на основание чл.22 ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, с оглед това, че посоченият в Договора за кредит ГПР не съответства на действителния ГПР, както и с оглед обстоятелството, че в договора не е посочена общата дължима сума от потребителя по договора. Поради недействителността на договорите за заем за ищцата възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която била получила по всеки от договорите, а не на лихви и други разходи. Посочва, че разликата между заплатената сума по всеки договор до чистата сума на заема била платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от И.А.М. АД, чрез пълномощника юрисконсулт Д. Н., с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Договорите били сключени в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички техни елементи били представени с еднакъв по вид формат и размер на шрифта - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка страна. Налице били всички изискуеми законоустановени реквизити и били изпълнени всички условия, обосноваващи валидността на Договорите, и следователно те имали правнообвързваща сила спрямо страните по тях. Неоснователно било твърдението, че не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсва яснота по какъв начин е формиран същия. В настоящия случай размерът на годишния процент на разходите (ГПР) по процесиите Договори, изрично бил посочен в чл. 2, т. 8 от същите и представлява стойност под установения максимум.

Изчисленията за ГПР били направени към момента на сключване на съответния договор за кредит, като във всеки договор ясно се сочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, с оглед което същият е законосъобразно формиран по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В така посоченото приложение били посочени редът и начинът на изчисление на 2 годишния процент на разходите по едно кредитно правоотношение, както и значимите компоненти на неговото формулиране. При това положение следвало да се приеме, че в сключения договор за заем ясно и точно е формулиран начинът на изчисление на годишния процент на разходите по кредитното правоотношение. За заемателя била налице изрична и ясна информация относно начина на формиране на крайната цена на годишните разходи по кредита. Ето защо изцяло 2 необосновани били твърденията заложени в депозираната искова молба, че в случая било налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Видно от съдържанието на сключените договори за заем, същите имали всички необходими законоустановени реквизити. В отговора на исковата молба ответникът е изразил становище, че сключените договори за поръчителство са действителни, в съответствие с добрите нрави, при спазване на принципът на свободата на договаряне. Посочва, че съгласно чл. 4 от договорите за паричен заем, заемодателят не бил поставил изискване към заемателя да обезпечи вземанията по договорите единствено чрез сключване на договори с дружествопоръчител.

На заемателя му била предоставена възможност да избере един от три възможни начина за обезпечаване на договорите. Взема становище, че при сключването на процесните договори за заем е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.

По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ** от 29.11.2021г., по силата на който заемодателят И.А.М. АД предоставило на ищцата С. З. Б. заем в размер на 1600 лева, при следните параметри, описани в чл. 2 от договора: размер на месечната погасителна вноска 186,77 лева, срок на договора 10 месеца, брой вноски 10, краен падеж 26.09.2022 г., ГЛП 40%, обща дължима сума 1867,70 лева, ГПР 41,56%. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1.Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на получаваното от него трудово възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; Поръчителите подписват договор за поръчителство, който изпращат на адреса на управление на Заемодателя, посочен по-горе в настоящия договор. 2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 3. одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки. На 29.11.2021 г. между Ф.Б. ЕООД и С. З. Б. е сключен договор за предоставяне на гаранция №**, по силата на който Ф.Б. ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „И.А.М.“ АД, с наредител - потребителят, с цел гарантиране, за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 1 600.00 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разхода за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1272,30лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 127.23 лева. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД, като „И.А.М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за гаранция.