Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 10.01.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 825/2024
Вид
Решение № 8
Подписан
10.01.2025
В сила
10.01.2025
Състав
Ирина Петрова, Мария Бойчева, Десислава Добрева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002900825 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците Б. Н. Н., Д. Р. Л. и М. Р. Л. против решение № 1243/08.11.2023 г. по в.гр.д. № 819/2023 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение от 30.11.2022 г. по т.д. № 77/2019 г. на Окръжен съд – Монтана са отхвърлени предявените от всеки от касаторите против ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над присъдените от по 60 000 лева до сумата от по 150 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Р.Л.Б. вследствие на ПТП, настъпило на 31.07.2018 г. на път III-101 в посока от гр.

Враца към гр. Криводол, на разклона за с. Лиляче, и причинено от водача П.Д.З., управлявал лек автомобил “БМВ” с ДК № ВР6716СВ.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния и 1 процесуалния закон, необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Счита се, че съдът неправилно е приел за основателно направеното от застрахователя възражение за съпричиняване и е намалил дължимото обезщетение с 50%, тъй като изводът за съпричиняване е изграден изцяло върху предположения. Пояснява се, че поведението на пострадалия Р. Б. – непоставянето на предпазен колан, по никакъв начин не е тъждествено по степен с това на водача на лекия автомобил, както и че не са събрани категорични доказателства, че с оглед конкретния механизъм на ПТП, получените увреждания на пострадалия биха били в по-малък обем и не биха довели до летален изход. Прави се оплакване, че съдебният състав не е съобразил изразеното от вещото лице д-р Горанов мнение, а е интерпретирал по свой начин заключението му, без да има знания за извършването на такова изследване. Добавя се, че в даденото заключение и при изслушването на същото в съдебно заседание специалистът не дава отговор на въпроса в кои области е щял да получи Р. Б. по-малки по степен травматични увреждания, нито че смъртта на пострадалия не би настъпила, ако същият е бил с правилно поставен предпазен колан. Поради това се поддържа становището, че получените от пострадалия травми и леталният изход не биха били изключени напълно и при поставен предпазен колан. Изтъква се, че въззивният съд не е отчел и обстоятелството, че ефективността на колана следва да се прецени в контекста на конкретния механизъм. Според касаторите, по делото липсва необходимата обосновка за активния водач, причинил ПТП, да е определена само 50% вина за настъпване на вредоносния резултат, съответно приносът на пострадалия да е в същия размер. Счита се, че застрахователното обезщетение не следва да бъде намалявано или при условията на евентуалност съобразно установените по делото данни за принос на пострадалия - да бъде намалено с не повече от 10%. Прави се оплакване, че въззивният съд не е съобразил правилно принципа на справедливост при определяне на обезщетението на всеки от ищците от по 120 000 лева, като не е отчел всички критерии, имащи значение за действителния справедлив размер, който според касаторите е в размер на 150 000 лева. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на предявените искове за сумата от по 150 000 лева за всяка от ищците.

Ответникът по касация ЗД “БУЛ ИНС” АД оспорва подадената касационна жалба.

2

С определение № 2576/09.10.2024 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от всеки от касаторите осъдителни искове против застрахователя за обезвреда на неимуществените вреди за горницата над присъдените от по 60 000 лева до сумата от по 120 000 лева, е допуснато до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса “за необходимостта при направено от ответника възражение за съпричиняване да се установява приносът на пострадалото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и степента за допринасяне на вредоносния резултат”.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът по касация иска да бъде потвърдено въззивното решение по съображенията, изложени в отговора на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В случая първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове по чл.

432, ал. 1 от КЗ, предявени от Б. Н. Н., Д. Р. Л. и М. Р. Л. против ЗД “БУЛ ИНС” АД, за сумата от по 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Р.Л.Б. – пътник в лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. № М5807АР, настъпила в резултат на гореописаното ПТП на 31.07.2018 г., причинено от П.Д.З. като водач на лек автомобил “БМВ” с ДК № ВР6716СВ, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й плащане.

Апелативният съд, за да определи, след частични потвърждаване и отмяна на първоинстанционното решение, обезщетение за причинените от всяка от ищците неимуществени вреди в размер от по 60 000 лева, е приел, че ищцата Б. Н. Н. е живяла на семейна начала с починалия, ищцата Д. Р. Л. е негова дъщеря, а ищцата М. Р. Л. е отгледана, но неосиновена от починалия Р.Л.Б., в резултат на гореописаното ПТП; ответникът е застраховател на 3 гражданската отговорност на делинквента; механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Здравков, смъртта на Б., и причинната връзка с произшествието са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред въззивната. Счел е, че вяка от ищците има право на обезщетение за причинените й вследствие деликта вреди. След анализ на събраните по делото доказателства, вкл. показанията на разпитаните пред първоинстанция съд свидетели, и съобразно установените обстоятелства, факта на смъртта на родител и спътник в живота, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - юли 2018 г., лимитите на отговорност, възрастта на починалия (49 години) и тази на всяка от ищците, както и съдебната практика за подобни случаи, въззивният съд е намерил, че сумата от по 120 000 лева адекватно ще обезщети причинените на всяка ищца неимуществени вреди.

Решаващият състав на САС е разгледал и оплакването, повдигнато с жалбата на ответната страна, относно наличието на принос на пострадалия за настъпване на вредите. Посочил е, че по делото се установява от приетите авто-технически и медицински експертизи, че починалият Р. Б. е бил без поставен обезопасителен колан по време на ПТП, с което е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Приел е, че съгласно единичната и разширената авто-технически експертизи при установената сумарна скорост към момента на удара – 94 км/ч, ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан, най-вероятно е щял да оживее, с вторични травми от произшествието, т.е. нямало е да получи разкъсване на аортата, тежката гръдна травма и мозъчния отток. Поставеният предпазен колан е нямало да позволи тялото и лицето да достигнат до предната част на таблото (щяло е да бъде фиксирано към седалката), съответно да се нарани във вида, в който са получени увредите, несъвместими с живота. Отбелязал е, че се установява, че в купето не са проникнали външни тела, които биха могли допълнително да увредят пътника. Посочените обстоятелства дават основание на експертите да направят извод, че ако починалият е бил с правилно поставен предпазен колан по време на процесното ПТП, същият е щял да получи травматични увреждания в по-ниска степен и в по-малко области на главата и тялото.

Изтъкнато е, че в тази връзка е заключението на медика, че смъртта на пострадалия не би настъпила, ако същият е бил с правилно поставен предпазен колан. Въззивният съд е кредитирал довода на вещото лице медик, 4 приемайки, че е направен въз основа на подробно, обосновано и логически издържано обяснение и описание на настъпването на удара и конкретния механизъм в съответствие с констатираните увреждания по тялото на пострадалия и съС.ието на автомобила след удара. При тези данни е стигнал до заключението, че ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан, е щял да получи травматични увреждания в по-малка степен от получените тежки увреждания, довели до неговата смърт. Дал е отговор, че с неполагането на грижи за собствената си безопасност и нарушаване на правилата за движение пострадалият сам се е поставил в риск и е допринесъл съществено за настъпването на вредоносния резултат - 50%, т.е. налице е основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По тези мотиви въззивният съд е уважил предявените от всяка от ищците осъдителни искове за сумата от по 60 000 лева и е отхвърлил претенциите за горницата над тази сума.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Отговорът на правния въпрос, обусловил достъпа до касационен контрол, се съдържа във формираната практика на ВКС (решение № 15/19.02.2020 г. по т.д. № 146/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 60168/10.01.2022 г. по т.д. № 2082/2020 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 60078/01.12.2021 г. по т.д. № 459/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 92/24.07.2013 г. по т.д. № 540/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 54/22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК, I I т.о., и др.), в която се приема, че при направено от ответната страна възражение за съпричиняване приносът на пострадалия подлежи на пълно и главно доказване, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на доказани в процеса действия или бездействия на същия, с които той обективно е създал предпоставки или възможност за настъпване на увреждането. За определяне степента на съпричиняване се извършва съпоставка на поведението и действията на всеки от участниците, като се отчита тежестта на нарушението на делинквента и това на пострадалия, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

5

По касационната жалба:

При разглеждане на заявеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат въззивният съд не е съобразил всички конкретни обстоятелства, при които е настъпило произшествието и които се отразяват на оценката на тежестта на поведението на виновния водач и това на пострадалото лице.

Не могат да бъдат споделени фактическите и правни изводи на въззивния състав относно определения принос на пострадалия пътник в л.а.

“Фолксваген Голф” от 50%. От значение за извод за наличие на съпричиняване от пострадалия и за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на справедливото обезщетение са такИ. действия или бездействия на увреденото лице, които са способствали настъпването на вредите. В случая от изслушаните и приети по делото заключения на разширената автотехническа и медицинската експертиза, които се кредитират от настоящия състав като компетентни и обосновани, се установява, че починалият Р. Б. е бил без поставен обезопасителен колан, с което е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Според вещите лица по разширената автотехническа експертиза, която обстойно изследва въпроса, ефективността на инерционните колани е най-голяма при скорости на автомобилите до 65 км/ч, като с увеличаване на скоростта рязко намалява тяхната ефективност. Използването на предпазните колани в условията на процесното ПТП – челен удар, установените деформации и конкретните динамични натоварвания от скоростта на автомобила от техническа гледна точка биха имали ниска ефективност.