Решение № 132 от 25.09.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Разград, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.ова

Членове:

Валентина П. Д.

Ирина М. Ганева при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20263300500219 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. С. Д., подадена чрез пълномощник, против решение № 242/28.04.2026г. по гр.д. № 1854/2025г. по описа на РС Разград, в частта, с която е осъден на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС да заплати на А. Д. В. сума над размера 189,73 евро до размера 237,17 евро, и в частта на присъдената законна лихва върху тази сума за периода от 7.10.2025г. до 13.11.2025г. В жалбата са изложени оплаквания за противоречие на решението в обжалваните части с материалния закон. Жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и вместо него да постанови ново, с което да намали размера на дължимата сума до 189,73 евро и да присъди законна лихва, считано от 13.11.2025г.

Въззиваемата А. Д. В., представлявана от упълномощен адвокат, е подала писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните части.

Подадена е частна жалба от Д. С. Д. против определение № 537/1.06.2026г. по гр.д. № 1854/2025г. по описа на РС Разград, с което е оставено без уважение неговото искане за изменение на решение № 242 от 28.04.2026 г. по гр. д. № 1854/2025 г. по описа на РС Разград, в частта за разноските. Като се позовава на неговата неправилност и необоснованост, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени определението по чл.248 ГПК и да измени постановеното решение, като присъдените в полза на ищеца разноски бъдат отменени или намалени, а в негова полза да бъдат присъдени деловодни разноски в 1 общ размер 430 евро.

Подаден е отговор от А. Д. В., в които са изложени съображения за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: с решение № 165/30.09.1997 г. по преписка № 10359/31.07.1992 г. на ПК Разград, на наследниците на Й. Д. А., е възстановена собствеността на земеделски имоти в землището на с. ***, както следва: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, находящ се в землището на същото село, местност Кемиеви ниви, с площ 7069 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, находящ се в землището на същото село, местност Кючук екинлик, с площ 10 512 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива В производството пред районния съд са представени удостоверения за наследници на Й. Д. А. с различно съдържание. От разпита на св.Д. – кмет на с.***, се установява, че при издаване на 2.09.2025 г. на първото удостоверение с непълни данни за наследниците в него, същият бил в отпуск. Твърди, че регистрите на селото с над 100-годишен период били непълни. Решил да направи справка, когато ответникът проявил интерес към част от земите на Й. А. и потърсил една от наследниците. Тя се обадила на свидетеля и го уведомила, че не са само тези наследниците, които били вписани във вече издаденото удостоверение. След като анулирали удостоверението, се обадили на всички, които го били получили, че е непълно и това се случило на третия или четвъртия ден след издаването му. Впоследствие, с различни писма до гр.София и други градове, откъдето били останалите наследници, успели да съставят удостоверението в целия му вид и се обадили на лицата да дойдат да получат пълното удостоверение. Ответникът дошъл на 13.11.2025 г., а жената от гр.Варна казала, че ще дойде, когато има възможност и на 10.03.2026 г. дошла да си го получи, но не върнала старото, тъй като било в съда. Свидетелят пояснява, че когато някой иска удостоверение за наследници, той не се обръща към кмета, а към старши специалиста, който бил упълномощен да работи с НБДН, която била непълна. При задаване на даден ЕГН в НБДН, там се изреждали всички наследници. В случая, националната база не била пълна и затова правели справка в техните регистри, които били стари и също непълни. А. подала заявление за издаване на удостоверение за наследници с нейния подпис, но не знае кой месец го е подала. Новото удостоверение за наследниците било със стара дата от 2025 г., защото нямало как да се издаде с нова дата. Другото удостоверение било унищожено, невалидно и новото заемало неговото място, с датата на това, което било унищожено.

Така, по издаденото на 13.11.2025г. удостоверение за наследници се установява, че Й.

А. е починал през 1964г. Не е бил женен. Имал е четирима братя и една сестра. Ищцата и ответникът са част от наследствения кръг на П. Д. А. – един от братята, който притежава 1/5ид.ч. от наследството на Й. А.. След неговата смърт през 1972г. го наследяват децата му С. П. С.а /починала/, Д. П. Д. и Д. П. Д.а, които притежават по 1/15ид.ч. от наследството на Й. А.. След смъртта на Д. Д. негови наследници се явяват П. П. /разведен, без деца, починал 2 през 2012г./ и ищцата А. В., за която след смъртта на нейния брат П. П. остава цялата наследствена част на нейния баща – 1/15 ид.ч. Д. Д.а е починала през 2003г., след което нейната наследствена 1/15 ид.част от Й. А. е разпределена поравно – по 1/30 ид.ч. между децата й С. С. и П. С.. След тяхната смърт, съотв. през 2018г. и 2025г., наследствените части са разпределени между техните наследници – Т. С.а – съпруга на С., Д. В. и ответника Д. Д.

– негови деца, които получават по 1/90ид.ч. Собствеността на П. С. е преминала в наследство по равни части от по 1/90ид.ч. на неговата съпруга Е. С.а и двете му деца Д. Д.а и М. Д.а.

По делото са представени преписките, образувани по заявления на Д. Д. за изплащане на суми по реда на чл. 37, ал. 7 от ЗСПЗЗ за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г., 2022/2023 г., 2023/2024 г. и 2024/2025 г., в които се съдържат и декларации по чл. 30, ал. 3 от ЗС. Всяка от преписките съдържа платежни документи от 16.09.2025 г., видно от които тези суми за всяка една от горепосочените стопански години са изплатени по банковата сметка на Р. Й.ова Д.а, явяваща се като пълномощник на ответника Д. Д.. Общата изплатена на ответника сума за стопанските години от 2015/2016 г. до 2023/2024г. е в размер на 4744,98лв./2426,07 евро.

Представени са и преписките, образувани по заявления на наследника Е. С.а за изплащане на суми по реда на чл. 37, ал. 7 от ЗСПЗЗ за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г., 2022/2023 г., 2023/2024 г. и 2024/2025 г., в които се съдържат и декларации по чл. 30, ал. 3 от ЗС. Всяка от преписките съдържа платежни документи от 16.09.2025 г., видно от които тези суми за всяка една от горепосочените стопански години са изплатени по банковата сметка на Е. С.а. Общата изплатена на наследника сума за стопанските години от 2015/2016 г. до 2023/2024г. е в размер на 1 581,66 лв./808,69 евро.

От писмо изх. № РД-12-02-124-1/28.01.2026г. на ОД“Земеделие“ Разград се установява, че изплатените на Д. Д. суми са за 3/4 ид.ч. от двата имота, а на Е. С.а са изплатени суми за 1/4ид.ч. от същите имоти. Следва извод, че пълната сума на изплатените обезщетения, представляваща сбор от плащанията на двамата наследници за стопанските години от 2015/2016 г. до 2023/2024г., е 3234,76 евро.

Ищцата А. В. е изпратила покана до ответника Д. Д. за превеждане на полагащия й се дял от сумата, получена от Д. по чл.37в ал.7 ЗСПЗЗ. Поканата е получена от Д. Д. на 7.10.2025г., видно от известие за доставяне. Няма данни за извършено плащане.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: съгласно чл.30 ал.3 ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Посочено бе по-горе, че за процесните стопански години от 2015/2016 г. до 2023/2024г. сумите по чл.37в ал.7 ЗСПЗЗ за двата имота са в размер 3234,76 евро. Съответстващата на притежаваната от А. В. 1/15 идеална част от двата имота е 215,65 евро. Съответстващата на притежаваната от Д. Д. 1/90 идеална част е 35,94 евро.

По делото е представена справка от АВ, от която се установява, че на 20.08.2025г. е 3 вписан констативен нотариален акт, по силата на който Д. Д. е признат за собственик по документи на 1/12ид.ч. от процесните имоти. Доколкото в съдебното производство ищцата е оспорила размера на неговата част, върху ответника е била доказателствената тежест да установи тази 1/12ид.ч., което не е сторил, напротив, установено е по фактите, че същият притежава 1/90ид.ч.

Така от получените от Д. 2426,07 евро същият дължи на А. В. 215,65 евро. Същият прави възражение, че и друг наследник е взел част от обезщетенията на чл.37в ал.7 ЗСПЗЗ, но доколкото ответникът е взел сума, значително надвишаваща неговия дял и включваща като размер дела на ищцата, същият следва да бъде осъден да й заплати припадащата й се сума.

Ответникът е направил възражение, което поддържа и във въззивната жалба, че началният момента на законната лихва следва да е не моментът, когато е получил поканата за доброволно изпълнение на 7 10.2025г, а датата, когато е издадено новото удостоверение за наследници – 13.11.2025г. По този въпрос следва да се съобрази ТР №7/2.11.2012г. по тълк.д.

№7/2012г. на ОСГК на ВКС, съгласно което писмено поискване не е необходимо, когато се претендират добивите от вещта, защото съгласно чл.30 ал.3 от ЗС,във връзка с чл.93 от ЗС, всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му част от естествените и граждански плодове. Тъй като възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по управление /а не акт на лично ползване/ и тъй като нормата на чл.31 от ЗС е специална по отношение на чл.93 от ЗС – когато съсобственик претендира получаване на добиви и граждански плодове – разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС не намира приложение.

От горното следва извод, че съсобственикът, който е получил добивите от вещта и за припадащата се част на друг съсобственик, става задължен към него в същия момент, без да е необходима покана за това. От доказателствата по делото се установява, че сумите са получени на 16.09.2025г. и от този момент вземането е станало изискуемо. Доколкото обаче лихвата се претендира от 7.10.2025г., това е датата, от която същата следва да се присъди.

Фактът, че допълненото удостоверение за наследници е издадено на 13.11.2025г., е без правно значение в случая. След като Д. Д. се е съгласил да получи ¾ от дължимите суми със задължение да предаде припадащите се части на останалите съсобственици, негова е била отговорността да ги установи и да изпълни задължението си.

Районният съд е допуснал изменение на иска по искане на ищеца в с.з. на 23.02.2026г., като е включил претенция и за стопанската 2024/2025г., с което е увеличил размера на иска от 1876,44 евро на 1894,93 евро. Изменението е недопустимо, тъй като с него са изменени както основанието, така и размера на предявения иск, което разпоредбата на чл.214 ал.1 ГПК не позволява. Тъй като това изменение е било в основата и на последващото такова в с.з. на 6.04.2026г., решението в частта, с която Д. Д. е осъден да заплати на А. В. сума над размера 215,65 евро до размера 237,17 евро, е недопустимо, поради което следва да се обезсили като произнесено по непредявен иск и производството в тази част да се прекрати. В частта, с която Др.Д. е осъден да заплати на Ат.В. 215,65 евро, считано от 7.10.2025г., решението следва да бъде потвърдено.

4

В останалата част решението не е обжалвано.

По основателността на частната жалба против определение № 537/1.06.2026г. по гр.д.

№ 1854/2025г. по описа на РС Разград съдът намира, че същата е основателна, но по причини, различни от посочените в нея. С въззивното решение се променя крайният изход от правния спор, което налага преразглеждане и на въпроса за направените пред районния съд разноски. Така, съгл. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата 394,17 евро за направени съдебни разноски пред районния съд, а ищцата следва да заплати на ответника 39,02 евро.