Решение № 260011 от 11.01.2021, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№… гр. Пазарджик, 11.01.2021 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публичното заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

ТАНЯ ПЕТКОВА при секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 1054/2020 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С.Д.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. А.П. ***, против Наказателно постановление № 19-1006-001451 от 02.05.2019 г. издадено от Началник Група КПДГПА при ОДМВР- Пазарджик, с което е санкционирана за следното:

- за нарушение на чл.24 ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева;

- за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП- с глоба в размер на 10 лева.

В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че НП е незаконосъобразно, като издадено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства. В хода по същество процесуалният представител прави искане за отмяна на НП единствено в частта относно нарушението по чл.24 ал.1 от ЗДвП, излагайки аргументи за незаконосъобразността на НП в тази му част частта относно нарушението по пункт 1 с искане да бъде отменено в тази част, като не се оспорва изрично нарушението по пункт 2 на НП и се сочи изрично, че не се иска отмяна на същото в тази част. Прави се искане за присъждане в полза на жалбоподателката на сторените по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за законосъобразност на НП, чието потвърждаване се иска. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателката е санкционирана с НП, за това че на 04.04.2019 г., в Община Пазарджик, на АВ Тракия км 83, в посока гр. Пловдив, е управлявала лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Г.Г. Ф. от гр. София, като движейки се по АМ, рязко е намалила скоростта си с цел да отбие вдясно и да спре, като не се убеждава, че няма да създаде опасност за движещия се след нея товарен автомобил „***“ с рег. № *** с водач А. А.П.от гр. А., който не успява да спре и я блъска в задната част на автомобила, при което настъпва ПТП с материални щети. При извършената й проверка жалбоподателката не носи КТ към СУМПС.

Горното било възприето от служители в група КПДГПА при

ОДМВР- Пазарджик, в чиито състав бил св. К.В.- мл. автоконтрольор. За така констатираното на жалбоподателката бил съставен АУАН с № 1237734/04.04.2019 г. в нейно присъствие, след което й бил предявен и връчен срещу подпис. Жалбоподателката посочила при предявяване на акта, че нямала възражения за така констатираното от контролния орган.

В законоустановения срок срещу АУАН било подадено писмено възражение, което не било уважено от АНО и на 02.05.2019 г. било издадено обжалваното НП. Същото не било връчено на жалбоподателката, тъй като не била открита на постоянния й адрес на местоживеене. В тази връзка върху НП било отбелязано, че същото било влязло в сила на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН.

Съдът намира, че НП не е влязло в сила, тъй като не са били налице визираните в цитираната разпоредба предпоставки. НП е било изпратено за връчване на жалбоподателката чрез 02 РУ при ОДМВР- Пловдив по постоянния адрес на местоживеене ***. Жалбоподателката е била търсена на 21.05.2019 г. от полицейски служители и не е била открита, като по данни на съсед живеела и работела в Германия. Не става ясно обаче дали са открити нейни близки, живущи на посочения адрес, на които да се връчи НП. Липсват данни дали лицето има нов адрес на местоживеене, неизвестен на АНО. В извършената справка в Регистър НБДН се установява, че жалбоподателката има и настоящ адрес в Германия от 2001 г.

Видно от справката й за пътувания извън страната е че 08.06.2019 г. Ф. се е завърнала в РБ за няколко дни, отсъствала е от страната, след което отново се е завърнала в РБ и така няколко пъти в продължение на 1 година. Вярно е, че адм. орган не би могъл постоянно да търси жалбоподателката, но е следвало да извърши проверка в информационните масиви и да установи горните данни. Освен това адресът й на местоживеене е постен само веднъж и няма данни да са установени контакти с близките на жалбоподателката. Тя няма и нов адрес на местоживеене освен посочения от нея. Освен това е била открита за връчване на уведомително писмо в отговор на подаденото възражение срещу АУАН именно на посочения от нея постоянен адрес. При това положение не са били налице предпоставките на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Освен това е неясно и кога АНО е направил отбелязването върху НП на извършеното задочно връчване на НП, поради липса на посочена дата. Неясно е и откъде в информационната система е почерпана информация, за да се впише, че НП е връчено на 19.08.2019 г., видно от справката за нарушител/водач (л.18).

Поради всичко това съдът намира, че НП не е връчвано и не е влязло в сила. С оглед на това и депозираната чрез надлежно упълномощеното от санкционираната лице жалба до съда е процесуално ДОПУСТИМА.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя св.

К.В., които съдът кредитира в цялост, тъй като същите са логични, последователни, еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени и веществени доказателства. Макар свидетелят да се намира в служебни отношения с АНО, това не го прави автоматично заинтересован от изхода на делото, тъй като липсват каквито и да било доказателства, че той има личен интерес да уличава жалбоподателката в нарушение, което тя да не е извършила. Съдът възприема и приобщените по делото писмени и веществени доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му, с оглед на това, че актосъставителят К.В. е заемал длъжността мл. автоконтрольор в ОДМВР- Пазарджик и съгласно т.1.3 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е имал тази компетентност (виж заповед на л.19-20). НП също е съставено от компетентен орган, съгласно т.2.12 от посочената заповед, тъй като съставителят на НП е заемал длъжността началник Група КПДГПА при ОДМВР- Пазарджик.

Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН, а също и за издаване на НП. Относно направеното възражение за датата на съставяне на НП, която не отговаряла на посочената в акта и водела до незаконосъобразност на същото, съдът намира за неоснователно. Основният аргумент сочен от процесуалния представител на жалбоподателката е, че полученото от нея уведомително писмо в отговор на направеното срещу АУАН възражение е с дата 21.05.2019 г., а в него се сочело че възражението няма да бъде уважено и на жалбоподателката ще се издаде НП, а в последното като дата на съставянето му била посочена 02.05.2019 г. Всичко това е вярно, но съдът намира, че в уведомителното писмо е допусната техническа грешка в месеца на датата на изх. му номер, като вместо 04. е записано 05., респ. е налице технически пропуск, ако писмото е издадено на посочената дата, като неговият автор не е съобразил, че НП вече е издадено. Съдът смята, че към 21.05.2019 г.

НП вече е било издадено, не само заради отразеното в информационната система, намерило отражение и в справката за нарушител/водач, но и поради обстоятелството, че от ДЗ от 02 РУ- ОДМВР- Пловдив (л.17) се установява, че постоянният адрес на жалбоподателката е посетен за връчване на процесното НП на 21.05.2019 г. Което означава, че дори ида се приеме, че НП не е съставено на 02.05.2019 г., то вече е било издадено към 21.052019 г., което е потърсена Ф. за връчването му. Тоест дори ида се приеме, че има процесуално нарушение- в некоректно посочване на датата, то НП пак се явява издадено в шестмесечния преклузивен срок от съставяне на АУАН.

По-нататък при съставянето на двата акта са спазени и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, с посока на движение. Нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация. Каото съдът не споделя направеното възражение за непълнота на описанието на нарушението, тъй като в същото не било посочено, че спирането е направено във връзка с подаден светлинен и звуков сигнал за спиране на водача от орган за контрол. Тези обстоятелства не са съставомерни. Достатъчно е, че е посочено, че водачът е намалил рязко скоростта си с цел да отбие вдясно и да спре. какъв е поводът за това за състава на нарушението е без значение.

Видно от АУАН и НП е, че е посочено качеството на субекта на нарушението, а именно водач на процесното МПС. Посочени са действията на водача и неговата цел за рязкото намаляване на скоростта. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба.

Съдът намира и че с оглед на събраните доказателства и установената фактология жалбоподателката е осъществила вмененото й административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. В конкретния случай рязкото намаляване на скоростта на движение на жалбоподателката не се е наложило от необходимостта да се предотврати ПТП, а за да отбие вдясно и да спре. Причината за това е бил подаденият й от контролен орган (АП на Група КПДГПА при ОДМВР- Пазарджик) светлинен и звуков сигнал да отбие и да спре. Този сигнал, както се установи от показанията на св. В. е подаден, тъй като намиращото се в патрулния полицейски автомобил АТСС е засякло, че автомобилът управляван от жалбоподателката е бил без ЗЗГО. Пак от неговите показания се установи, че няколко пъти й е подаван сигнал и указано от служителя в патрулния автомобил- да отбие и да спре. Когато забелязала полицаите жалбоподателката рязко „набила спирачки“ и движещия се зад нея автомобил не успял да спре навреме и блъснал автомобила й.

Съдът не намира за основателно възражението на процесуалния представител, че вина за реакцията на жалбоподателката имал полицейският АП, който подал сигнала на АМ и по негови твърдения се намирал в аварийната лента за движение (без затова да има каквото и да е доказателство по делото), затова жалбоподателката не могла да отбие вдясно в аварийната лента и да спре. Дори и хипотетично да се приеме, че това твърдение е вярно, то отново жалбоподателката не имала основание и причина да намалява рязко скоростта си на движение, за да отбие и да спре. В разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП е посочено задължението на водача на ППС, когато му е подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая на жалбоподателката е подаден сигнал за спиране и е указано да отбие вдясно. Тя е трябвало плавно да намали скоростта си, да отбие вдясно в лентата за принудително спиране и не е имало никаква пречка това да бъде пред или зад полицейския автомобил, дори и той да се е намирал в тази лента. Този сигнал не я освобождава от задължението и по чл.24 ал.1 от ЗДвП, нито от спазването на останалите правила за движение.

Разпечатката съдържа 33 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9c67cdf-80b9-4195-ac66-b4b7a1b5a95e