Определение № 2826 от 12.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2826 гр. София, 12.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20251100605556 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 от НПК.

Образувано е по жалба от Р. Л. Н., чрез адв. П.П. – САК против Определение от 25.04.2025г. по ЧНД № 12226/24г. по описа на Софийски районен съд, НО, 98-състав, с което е изменено постановление на СРП., с което е било прекратено наказателното производство по ДП № 1688/2023г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 41179/2023г. по описа на СРП.

Първоинстанционният съд е изменил основанието за прекратяване на досъдебното производство от чл. 243, ал.1,т.2 от НПК на чл. 24, ал.1, т.1, предл.1 от НПК и е потвърдил постановлението в останалата му част.

С жалбата се изразява недоволството и несъгласието на жалбоподателя с посоченото определение, като се счита, че то е неправилно, необосновано, непълно и незаконосъобразно. Излагат се съображения във връзка с неправилна преквалификация на деянието от първоначалната така като непредпазливо убийство по чл. 122 от НК на случайно деяние по чл. 15 от НК. Изтъква се, че не са посочени убедителни доказателства и аргументи за това. Посочва се, че по самото досъдебно производство не е било извършено обхватно, задълбочено и обективно разследване, което да доведе до установяване на всички факти и обстоятелства, до събиране на всички относими доказателства и до установяване по безспорен начин налице ли е престъпление или не. Според жалбоподателя изготвената в досъдебното производство видео-техническа експертиза дава неверни заключения, които не отговарят не предоставения запис, на който се вижда как именно при отварянето на вратата пострадалата Б.Г. е бутната и пада. В тази връзка се счита, че заключенията на експертизата следва да се проверят с тройна експертиза и едва след това да се правят категорични изводи за авторството на деянието или пък за това, че е било „случайно деяние“. Прилагат се и записи от видеонаблюдението, които са били приобщени като доказателства и са в кориците на делото. На следващо място се посочва, че не е била изяснена причината за смъртта и това 1 не става ясно нито от прокурорското постановление за прекратяване, нито от определението на съда, което се приема като порок не само на тези актове, но и съществен процесуален пропуск на досъдебното производство. Изтъква се, че двете медицински експертизи не отговарят на въпроса коя е смъртоносната травма – тази, получена в резултат на бутането от врата на процесната дата или по-старите травматични увреждания в областта на главата, които са били констатирани. Счита се, че първо трябва да се изясни причината за смъртта, което не е било направено в досъдебното производство и поради това е необходимо назначаването на тройна СМЕ, която да изясни тези въпроси. Като абсурдно е определено твърдението в обжалваното определение на стр. 7, абзац 3, че по делото се установява единствено, че отварянето на вратата от св. К. и падането на Г. са се случили в един изключително кратък период от време, почти едновременно, но липсват данни за съприкосновение между вратата и тялото на Г. и не могат да бъдат категорично изключени варианти, поради които падането е настъпило по други причини и не е доказана причинноследствената връзка. За недоказани се посочват редици обстоятелства – наличието на количеството алкохол в кръвта на пострадалата; че е имала влошеното здравословно състояние е резултат на захарен диабет; че е имала „замайване“ в резултат на пропуснат прием на инсулин в комбинация с други фактори. Според жалбоподателя това са все недоказани по категоричен начин предположения, върху които се гради крайното заключение в определението на съда и в прокурорското постановление. Намира, че не се изяснява тенденциозно най-важният факт – бутането в резултат на рязкото отваряне на вратата на входа. Изразява се несъгласието им с твърдението на прокурора, че не се установени травматични увреждания на пострадалата, които биха могли да обяснят евентуален удар е предната част на лицето на Г. и това само по себе си не изключва авторство. Като категорично невярно е определено заключението, че е било необходима силна кинетична енергия, която да остави травматични увреждания. Според жалбоподателя е достатъчно да е била бутната без да е очаквала това и в резултата на удари при падането да е получила черепно-мозъчна травма, от която да е настъпил леталния изход. Намира за неясно откъде идва заключението, че в резултат на блъскането от вратата е трябвало да има белези именно по лицето. Изтъква се, че не е бил проведен следствен експеримент и тези изводи са останали необосновани и недоказани. Като недоказани се посочват и изводите, че падането се дължи на други фактори, а именни алкохолно опиване,, нередовен прием на медиК.ти и влошено здравословно състояние. Сочи се, че тези изводи напълно необосновано се възприемат и в обжалваното определение, но им се дава друга правна квалификация – „случайно деяние“, което обаче е недоказано. Изтъква се, че ако се направят нови видеотехническа експертиза и СМЕ от трима вещи лица ще се попълнят и пропуските в разследването и ще се отговори на въпроси, които са останали без отговор. Като съществен пропуск на разследването, които не е бил отбелязан от районният съд, според жалбоподателя е обстоятелството, че по досъдебното производство не е бил направен следствен експеримент, които да установи: къде е стояла пострадалата, какъв е радиусът на отваряне на врата, каква е ширината на врата, при местонахождението на пострадалата и при съответните ширина на врата и радиус на отваряне на врата и то със замах дали вратата 2 може да бутне пострадалата, имало ли е стълби на външната площадка или пък особености на терена, върху които при залитане назад пострадалата да не е успяла да запази равновесие, дори да е била бутната без кинетична енергия. Изтъква се, че обжалваното определение е незаконосъобразно и поради това, че не са разгледани и липсва произнасяне по възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с непредявяване на материалите по делото на Р. Н., въпреки че той изрично е заявил желанието си за това. С оглед на изложеното се моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Моли за лично запознаване с приложения запис от камерата и задължителни указания за тройна видеотехническа експертиза. Също така моли за назначаването на тройна СМЕ, извършването на следствен експеримент и указания за предявяване на материалите по делото.

От приложените по делото материали по отношение на връчването на първоинстанционния съдебен акт, видно е, че същият е получен от жалбоподателя Р. Л. Н. чрез адв. П.П. на 18.08.2025г. Жалбата е депозирана на 25.08.2025г. в СРС, тоест в рамките на законоустановения седемдневен срок, уреден в чл. 243, ал. 7 от НПК. В допълнение, Съдът е сезиран от лице, притежаващо необходимата процесуална легитимация. С оглед изложеното, Съдът намира жалбата за процесуално формално допустима, но не следва да бъде разглеждана по същество.

След запознаване с материалите по делото, Съдът намери за установенo следното:

Досъдебно производство № 226 ЗМК – 1688/2023г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 41179/2023г. е било образувано на основание чл. 212, ал.2 от НПК на 06.10.2023г. за това, че на 26.09.2023г., около 8:45ч. в гр. София, ж.к. ******** е причинена смърт по непредпазливост на Б.Т. Г., ЕГН ********** – престъпление по чл. 122, ал.1 от НК.

Видно от материалите по досъдебното производство съобщението за извършено престъпление изхожда от К. Л. Н. /л. 4 ДП/. На 06.10.2023г. с протокол за уведомление на пострадал от престъпление К. Н. е бил уведомен за правата му по чл. 6, ал.1 от ЗПФКПП и му е бил връчен Формуляр за правата на пострадалите от престъпления, съгласно чл. 6а, ал.2 и ал.3 от ЗПФКПП /л.19 ДП/.

С постановление от 15.07.2024г. на прокурор при СРП е прекратено наказателното производство по цитираното досъдебно производсто на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК.

В диспозитива на постановлението изрично е посочено, че препис от същото следва да бъде изпратен на К. Л. Н. на адрес в гр. София, ж.к. „********, ап. 15 и на Р. Л. Н..

Видно от ръчно изписан текст, удостоверен с положен подпис, е че 15.08.2024г. единият от наследниците на пострадалата Б.Г. – Р. Н. е получил заверен препис от постановлението. В законоустановеният срок по чл. 243, ал. 4 от НПК от последния, чрез адв. П.П. – САК, е била депозирана жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Първоинстанционният съд се е произнесъл определение от 25.04.2025г. по ЧНД № 12226/24г. по описа на Софийски районен съд, НО, 98-състав, с което е изменено постановление на СРП, с което е било прекратено наказателното производство по ДП № 1688/2023г. по описа 3 на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 41179/2023г. по описа на СРП, в частта относно основанието за прекратяване на наказателното производство.

Настоящата въззивна инстанция намира, че процесното произнасяне на първоинстанционният съд по същество на спора е преждевременно направено. Чрез него са били нарушени процедурните правила и правата на пострадалия К. Н.. Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал.4 от НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия, или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.

Безспорно наследникът на пострадалата – Р. Н. е получил препис от постановлението и е от кръга на лицата имащи право на жалба. Не така стои въпросът относно другия наследник – К. Н.. По делото липсват данни препис от постановлението да му е бил връчван. В материалите от досъдебното производство е налице постановление от 26.08.2024г., с което е указано на Началника на 02-РУ СДВР да бъде разпоредено връчването на препис от постановление за прекратяване на досъдебно производство № 1688/2023г. по описа на 02-РУ СДВР, пр. пр. № 41179/2023г. по описа на СРП на К. Л. Н., ЕГН ********** на известния по делото адрес: гр. София, ж.к. „********. Постановено е за връчването да бъде изготвена докладна записка и да бъде изпратена в СРП. В досъдебното производство липсват изготвена докладна записка, както и каквито и да било други данни относно връчването на процесното постановление на К. Н..

Въззивният съд е на становището, че процесуалните правата на К. Н. в качеството му на наследник на пострадалата Б.Г. са били нарушени, а обжалваното определение е постановено в нарушение на процедурните правила.

С оглед изложеното и с цел саниране на допуснатото нарушение на процесуалните правила, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на прокурора с оглед надлежното администриране на делото.

Така мотивиран и на правно основание член 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 от НПК, Съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 25.04.2025г. по ЧНД № 12226/24г. по описа на Софийски районен съд, НО, 98-състав, с което е изменено постановление на СРП., с което е било прекратено наказателното производство по ДП № 1688/2023г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 41179/2023г. по описа на СРП.

ВРЪЩА делото на прокурора за надлежно администриране.

Определението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5