Определение № 12051 от 20.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 39658/2022
- Вид
- Определение № 12051
- Подписан
- 20.03.2024
- В сила
- 20.03.2024
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал.1, предл. I · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12051 гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110139658 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З. Р. Д., ЕГН **********, с адрес **** чрез адв. Д. М., със съдебен адрес **, против „К.“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Я.- изпълнителен директор, и „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Ш.управител, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация по чл.
26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски договор № 2431274/16.08.2021 г., а в условията на евентуалност- на клауза по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски договор № 2431274/16.08.2021 г., както и на Договор за поръчителство от 16.08.2021 г., и за осъждане на ответника „К.“ ЕАД да заплати сумата от 1687,67 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума по нищожен Договор за потребителски договор № 2431274/16.08.2021 г., ведно със законната лихва от 19.07.2022 г. до окончателното й заплащане. В условията на евентуалност- в случай че съдът приеме, че договорът за кредит е действителен, ищецът моли за осъждане на ответника за заплащане на сумата от 817,59 лв., представляваща недължимо платена такса по договор за поръчителство, ведно със законната лихва от 19.07.2022 г. до окончателното й заплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника „К.“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № 2431274/16.08.2021 г., по силата на който ответникът отпуснал сумата в размер на 4000 лв. в полза на ищеца при ГЛП от 19,66 %, ГПР от 21,53 %, със срок за погасяване на кредита от 24 месеца и общ размер на всички плащания в размер на 4870,08 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че ищецът следвало да сключи договор за гаранция с одобрено от кредитодателя дружество за обезпечение на вземанията по договора, като следвало да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 4176 лв. На 16.08.2021 г. ищецът сключил договор за поръчителство с втория ответник- „А.Т.“ ЕООД, като възнаграждението било платимо ведно с месечната погасителна вноска в общ размер на 376,92 лв. По договора за кредит ищецът заплатил 5 пълни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 376,92 лв. Сочи се, че сключеният договор за кредит бил предсрочно погасен на 18.07.2022 г. чрез използване на част (3803,07 лв.) от отпусната сума (5000 лв.) по Договор за потребителски кредит № 2522984/18.02.2022. Твърди, че Договорът за потребителски кредит № 2431274/16.08.2021 г. бил недействителен поради противоречие с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ГПК. Твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора била нищожна поради накърняване на добрите нрави и като заобикаляща закона. Посочва се също, че нормата на чл. 4, ал. 1 от договора не била индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Заявява, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не бил посочен приложимият лихвен процент и не били разписани условията за прилагане на възнаградителна лихва. Нито в договора, нито в погасителния 1 план е посочен общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва.
Сочи се, че процесният погасителен план не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, защото в него липсва задължителна информация. Не ставало ясно каква част от претенцията е главница по договора за кредит, лихва и каква част е такса гарант. Твърди, че договорът за кредит бил недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно по какъв начин е формиран годишният процент на разходите и какво е включено в него. Твърди се, че заплащането на сумата по договора за поръчителство е следвало да бъде включено в ГПР като елемент от общите разходи по кредита, тъй като сключването на договора за поръчителство било условие за отпускане на кредита. По този начин е заобиколено правилото, уредено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи е нарушено изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения. Сочи се, че ответниците са свързани лица по смисъла на ТЗ и със сключването на договора за поръчителство кредитодателят „К.“ ЕАД има за цел да получи едно допълнително възнаграждение при разпределяне печалба от дъщерното дружество „А.Т.“ ЕООД, на което е едноличен собственик. Твърди, че посочването на ГПР, неотговарящ на реално прилагания, било заблуждаваща търговска практика. Поддържа се, че договорът за поръчителство е недействителен, тъй като води до нарушаване на нормативно предвидения максимален размер на ГПР и поради заобикаляне на закона, както и защото води до неравновесие в правата на страните по него. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Прави доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К.“ ЕАД подава отговор на исковата молба, чрез Е. В.а, с който прави искане по чл. 213 ГПК за съединяване на производството по настоящото дело с гр.д. № 39420/2020 г. по описа на СРС, гр. д. № 40164/2022 г. по описа на СРС и с гр. д. № 40161/2022 г. по описа на СРС поради идентичност на страните. Счита исковата молба за нередовна, доколкото ищецът не бил посочил банкова сметка или друг начин за плащане на претендираните суми. По същество оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца по Договор за потребителски кредит № 2431274/16.08.2021 г., по силата на който ответникът отпуснал сумата в размер на 4000 лв. в полза на ищеца при ГЛП от 19,66 %, ГПР от 21,53 %, със срок за погасяване на кредита от 24 месеца и общ размер на всички плащания в размер на 4870,08 лв. Не оспорва и че договорът е изцяло погасен от ищеца. Оспорва ищцата да е направила плащания в посочените размери, а именно на 5-месечни вноски в размер на 376,92 лв. всяка. Твърди, че част от отпусната сума по Договор за потребителски кредит № *** е разпредЕ. за погасяването на дължимото възнаграждение за поръчител към „А.Т.“ ЕООД. Поддържа, че заплатените от ищеца суми, дължими за възнаграждение за поръчител, са били предадени от „К.“ ЕАД на „А.Т.“ ЕООД, поради което връщането на сумата следвало да бъде търсена от самия поръчител, а не от кредитодателя. Оспорва, че е било вменено задължение на ищцата да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „А.Т.“ ЕООД. Сочи, че не било поставяно условие за задължително обезпечаване на кредита. Оспорва предоставянето на обезпечител да е условие по отпускане на кредита.
Оспорва твърденията на ищеца, че възнаграждението за поръчител е следвало да бъде включено в ГПР и ГЛП. Излага се, че кредитодателят няма достъп до информацията относно размера на паричните задължения на потребителя към поръчителя. Сочи, че евентуалната нищожност на договора за предоставяне на поръчителство не влече недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на исковете.
Възразява срещу искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза при поставените от ищеца въпроси. Моли за допускане на ССчЕ, която да отговори на поставените в отговора въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А.Т.“ ЕООД подава отговор на исковата молба, 2 чрез юрк. В.М., с който оспорва иска за обявяване за нищожен на договора за поръчителство поради липсата на правен интерес. По същество оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между него и ищеца са възникнали облигационни отношения по Договор за предоставяне на поръчителство. Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението е следвало бъде включено в ГПР. Оспорва сключването на договор за поръчителство да е задължително условие за получаване на кредита. Оспорва свързаността между двете ответни дружества да води до скрито оскъпяване по кредита. Счита договора за потребителски кредит за отговарящ на изискванията на ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат приобщени към доказателствения материал.
Следва да бъде уважено искането на ищеца и на ответника „К.“ ЕАД за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба и отговора на „К.“ ЕАД задачи.
Следва да бъде указано на ищеца да посочи банкова сметка или друг начин на плащане при евентуално уважаване на исковете на основание чл. 127, ал. 4 ГПК.
Във връзка с искането по чл. 213 от ГПК следва да бъдат изискани справки относно висящността, предмета и страните на делата, посочени в отговора на първия ответник.
Съдът намира, че следва да бъде изискана справка дали е възобновено гражданско дело № 24262 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, респ. приключила ли е процедурата по отправеното преюдициално запитване.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едномесечен срок от връчване на съобщението да представи писмена молба, с препис за ответниците, в която да посочи банкова сметка или друг начин на плащане при евентуално уважаване на исковете на основание чл. 127, ал. 4 ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА служебна справка за страните, предмета на спора и етапа на развитие на гр.д. № 39420/2020 г. по описа на СРС, гр. д. № 40164/2022 г. по описа на СРС и с гр. д. № 40161/2022 г. по описа на СРС.
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на посочените в исковата молба и отговора задачи, с вещо лице Ю.Н., при депозит в размер на 400 лв., вносим по равно от ищеца и от ответника „К.“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето определение.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищцата права:
1. Между ищеца и ответника „К.“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № 2431274/16.08.2021 г., по силата на който ответникът отпуснал сумата в размер на 4000 лв. в полза на ищеца при ГЛП от 19,66 %, ГПР от 21,53 %, със срок за погасяване на кредита от 24 месеца и общ размер на всички плащания в размер на 4870,08 лв.
2. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора ищецът следвало да сключи договор за гаранция с 3 одобрено от кредитодателя дружество за обезпечение на вземанията по договора, като следвало да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 4176 лв.
3. На 16.08.2021 г. ищецът сключил договор за поръчителство с втория ответник- „А.Т.“ ЕООД, като възнаграждението било платимо ведно с месечната погасителна вноска.
4. Сключеният договор за кредит бил предсрочно погасен на 18.07.2022 г. чрез използване на част (3803,07 лв.) от отпусната сума (5000 лв.) по Договор за потребителски кредит № 2522984/18.02.2022 г.
5. Размерът на ГПР надхвърлял максимално установения праг.
6. Стойността на възнаграждение за поръчител не била взета като допускане при определяне размера на ГПР.
7. Стойността на възнаграждение за поръчител представлява скрито възнаграждение на кредитодателя по договора.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника „К.“ ЕАД:
1. Наличието на облигационни отношения с ищеца по Договор за потребителски кредит № 2431274/16.08.2021 г., по силата на който ответникът отпуснал сумата в размер на 4000 лв. в полза на ищеца при ГЛП от 19,66 %, ГПР от 21,53 %, със срок за погасяване на кредита от 24 месеца и общ размер на всички плащания в размер на 4870,08 лв.