Определение № 26018 от 25.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40930/2023
- Вид
- Определение № 26018
- Подписан
- 25.06.2024
- В сила
- 25.06.2024
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26018 гр. София, 25.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110140930 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 149799/08.05.2024 г. от адвокатско дружество „М.“, с БУЛСТАТ: *** чрез адв. Г. В. – като процесуален представител на ищеца по делото К. К. П.Ш.. Със същата се иска постановеното по делото Решение № 8217/07.05.2024 г. да бъде изменено в частта за разноските, като предвид уважаване на исковите претенции в пълен размер бъде определено адвокатско възнаграждение в полза на дружеството по реда на безплатната правна помощ в размер на 960 лева с ДДС – за исковото и за заповедното дело или да бъдат присъдени още 336 лева – възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 10578/2023 г. на СРС и още 240 лева в исковото производство по гр.д. № 40930/2023 г. на СРС.
В молбата се излагат подробни доводи, че определеното от съда възнаграждение от 144 лева с ДДС в заповедното и 240 лева с ДДС в исковото производство било крайно незадоволително. Поддържа се, че поради поведението на ответника се е стигнало до образуване на делата, независимо че същият е признал исковете. Обръща се внимание, че в исковата молба била цитирана практика на СЕС. Освен това се обръща внимание и че съгласно СЕС адвокатите следвало да получават поне 100 евро възнаграждение на час труд. Освен това адвокатското дружество било с патрон проф. д-р. Кругер Милованов и се ползвало с авторитет, който не кореспондирал на ниското възнаграждение. С тези аргументи се иска молбата да бъде уважена.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, като е получен на 03.06.2024 г. Ответникът по делото не се е възползвал от възможността си да изрази становище по молбата.
Молбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от същата.
1
Молбата е такава за изменение на решението в частта за разноските, доколкото с решението си съдът е присъдил разноски на процесуалния представител по реда на безплатната правна помощ, но в различен от претендирания размер. Доколкото по делото преди приключване на устните състезания е приложен списък с разноски, то молбата на ответника е допустима / л. 45 и л. 46 от делото/.
Разгледана по същество молбата по чл. 248 от ГПК се явява частично основателна.
По делото е предявен установителен иск – за главница, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер от 853.42 лева, като се претендира законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 10578/2023 г. на СРС до окончателното плащане на сумата.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е признал иска – като заедно с това е заплатил и претендираните от ищцата суми – за главница и натрупаната лихва от датата на заявлението.
В тази връзка решаващият състав след като съобрази крайно ниската фактическа и правна сложност на делото – едно съдебно заседание без експертизи и малък обем доказателствен материал, както и обстоятелството, че ответната страна е признала иска и заплатила претенциите още в срока за отговор на исковата молба, а и общия размер на исковата претенция от 853.42 лева намира, че е категорично несправедливо присъждане на адвокатски хонорар от 960 лева – който практически надвишава дори цената на иска. Подробни доводи за актуалната практика на СЕС по въпроса с разноските и съответната практика на ВКС съдът е изложил в решението по делото и намира за ненужно да преповтаря.
Независимо от това и с оглед най-актуалната практика на ВКС, която съставът на съда също следи – напр. Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024 г. на ВКС – то следва да се присъдят още 120 лева с ДДС – възнаграждение в исковото производство – доколкото по същото е осъществено представителство в открито съдебно заседание, където процесуален представител се е явил.
За заповедното производство възнаграждението не следва да бъде увеличавано, доколкото се касае освен досега изложените доводи и за попълване на заявление по предварително наличен бланков формуляр.
На последно място и само за пълнота следва да се отбележи, че досежно размера на възнаграждението нямат отношение нито репутацията на адвокатската кантора, нито възнагражденията в ЕС. Относно сравнението, че съдията също „не работел на минимална работна заплата“ следва да се обърне внимание, че възнагражденията на съдиите в Р. България също са най-ниски спрямо всички държави в ЕС, но съдията също е длъжен да следи актуалната практика на СЕС и ВКС, като няма избор и относно обема и вида на извършваната работа. Това намира своето основание, за съжаление, в стандарта на живот в Р. България, който също следва да бъде съобразен и при 2 справедливо заплащане на адвокатския хонорар. В последна сметка след като и съдията и адвокатът са избрали да практикуват именно в Р. България, то и това означава, че са приели съответните условия.
В тази връзка молбата по чл. 248 от ГПК следва да бъде уважена частично.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по молба с вх. № 149799/08.05.2024 г. от адвокатско дружество „М.“, с БУЛСТАТ: *** чрез адв. Г. В., като представител на ищеца по делото К. К. П.Ш., с ЕГН: **********, Решение № 8217/07.05.2024 г. по гр.д. № 40930/2023 г. по описа на СРС в частта за разноските, като извън вече присъдените на адвокатското дружество разноски от 240 лева с ДДС, представляващи разноски за безплатна адвокатска помощ в настоящото исково производство по гр.д. № 40930/2023 г. на СРС ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
„Д.Л.Ц.“, с код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление – гр.София, район „Оборище“, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокатско дружество „М.“, с регистрация по ЗДДС № B G *** и адрес на управление: гр. София, ул. ***, сумата от още 120 лева с ДДС, представляваща разноски за безплатна адвокатска помощ в исковото производство по гр.д. № 40930/2023 г. на СРС .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата й част молба с вх. № 149799/08.05.2024 г. от адвокатско дружество „М.“, с БУЛСТАТ: *** чрез адв. Г. В., като представител на ищеца по делото К. К. П.Ш., с ЕГН:
**********, за изменение на Решение № 8217/07.05.2024 г. по гр.д. № 40930/2023 г. по описа на СРС в частта за разноските, присъдени в полза на адвокатско дружество „М.“ по реда на безплатната правна помощ, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС по реда на обжалване на решението по делото.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3