Решение № 84 от 15.12.2022, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Свищов, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Административно наказателно дело № 20224150200167 по описа за 2022 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по постъпила жалба от от адв. Н. Ц. В., в качеството на пълномощник и процесуален представител на П. Г. Ц. с ЕГН ********** от гр.Попово срещу Наказателно постановление № BG17032022/4000/P8-249 / 01.09.2022 г. на Директора на Национално тол управление директор към Агенция „Пьтна инфраструктура“.

Жалбоподателят обжалва наказателното постановление, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800лв. за извършено нарушение на чл. 179, ал.3а от Закона за движение по пътищата.

Заявява, че каказателното постановление е издадено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място нарушението се изразявало в неправилно посочена за нарушена матерална разпоредба. Така в АУАН нарушението било квалифицирано като такова по чл.179, ал.За от ЗДвП. По-късно приздаване на наказателното постановление наказващия орган също възприел за нарушена тази разпоредба. Заявява, че нито в АУАН, нито в НП, АНО е посочил нарушената материално-правна разпоредба, тази на чл.139. ал.7 от ЗЛвП, където всъщност се съдържало задължението на субекта на 1 административнонаказателната отговорност, и която представлява правилото за поведение, което в случая се явява нарушено. Доколкото в НП била посочена като нарушена единствено и само нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, неясно оставало за какво нарушение точно е бил санкциониран нарушителя, тъй като правната квалификация на същото не може и не следва да се извежда по тълкувателен път от посочената в НП санкционна норма. Заявява че, посочвайки в НП единствено санкционната норма, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като на практика липсва правна квалификация на нарушението. На следващо място сочи, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение. Напротив, налице са доказателства за пълна липса на умисъл за извършването му и съответно липсва субективната страна на Д.ието. Макар и в НП да не било посочено, МПС - то, с което е осъществен процесния превоз било собственост на *****, гр. Попово. Налице бил договор с предплатен баланс № 1166 от 20.12.2020г. между собственика на процесното МПС - ***** и ***** за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време. При движението на процесното МПС, по посочения участък, същото е имало налично и включено бордово устройство по см. на §1, т.7 от ДР на Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, което бордово устройство е отговаряло на съответните технически изисквания за целите на тол таксуването. От разпечатката на детайлна справка по несъмнен начин се установявало, че от това бордово устройство, на процесната дата в 06,54 часа, в 06,56 часа и следващите, съответно преди момента на твърдялото нарушение, са подавани тол данни. С оглед, на това не можело да се приеме за категорично доказано, че водачът умишлено е допуснал движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнил задълженията си по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1, т.2 от ЗП. Заявява, че е задействал бордовото устройство още при потеглянето и през целия период на превоза, по никакъв начин то не е давало индикация, че не работи в изправност, не отчита или не изпраща данни. Нямало е какъвто и да е ясен знак, водещ водача до знанието, че управлява автомобила, извършвайки вмененото му нарушение. Всъщност данните за таксуване на дата 17.02.2022г. по време на движението по 2 въпросния маршрут преди часа на нарушението били по-скоро индиция, че неотчитането на тол данни се дължи на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронна система за събиране на тол такси. При това положение не било доказано вмененото на лицето нарушение. Не бил налице субективният елемент от състава на нарушението, а извършването на процесното нарушение /неквалифицирано от АНО/ е възможно единствено при наличието на умисъл у водача. Счита, че АНО не е изпълнил задължението си да установи по категоричен и безспорен начин наличието на нарушение, както от обективна, така и от субективна страна. В административнонаказателното производство тежестта на доказване е на наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже както извършването на административно нарушение, така и вината на нарушителя, което в случая не е сторено, което винаги представлява основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В този смисъл моли съда да отмени процесното наказателно постановление. В случай, че съдът приеме, че е налице извършено нарушение, то предвид изложените по-горе обстоятелства, счита че случая се характеризира с всички белези на маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, изпраща представител юрк. Д. М., който оспорва жалбата. По същество на спора заявява, че нарушението е доказано. Докладите и снимките, създадени от електронната система съгласно закона, представляват годни доказателства за извършеното нарушение.Заявява, че предствената от жалбоподателя справка, се установява, че последната заплатена такса за деня на нарушението е от 7,08 часа, а процесното нарушение е от 9,22 часа. В този смисъл пледира за постановяване на потвърдително решение и претендира разноски. В случай, че съдът отмени НП, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

На 17.03.2022г. в 23,13часа, при направление излизане от територията на Р България на ГКПП „ Русе -Дунав мост“ е пристигнало МПС с 3 рег№*****, влекач, модел „Скания Р 440“, с обща технически допустима маса над 12 тона и управлявано от жалбоподателя. Контролните органи свидетелите М. Ц. Г., И. М. В. и М. В. М. - служители в Отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ на ТД „Митница Русе“ в Агенция „Митници“ извършили проверка на пътното превозно средство. В хода на проверката при справка в електронната система за събиране на пътни такси било констатирано, че на 17.02.2022г. в 09,22ч., посоченото ППС е било управлявано по път I-3, км 25+271, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е била заплатена дължимата пътна такса, сьгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Движението му е било заснето посредством контролно устройство с идентификатор № 40202, за което бил генериран доказателствен запис от електронната система по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП с № D8FCB59АЕ787189АЕ053011F160А9377. Установено е, че посоченият пътен участък е включен в обхвата на платената пътна мрежа, за който се събира такса за изминато разстояние, тол такса, сьгласно приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние тол такса, както и че съобразно категорията му, самото ППС е такова за което е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Констатирано е, че за движението на посоченото ППС в Агенция „Пътна инфраструктура“ няма получени тол декларации и маршрутни карти и не е заплатена пътна такса за сегмента на рамката (40202), на която е отчетено нарушението. За констатираното свидетеля М. Г. издал АУАН № BG17032022/4000/P8-249 от 17.03.2022г., в който са отразени изброените констатации, като нарушението било квалифицирано като такова по чл.179, ал.За от ЗДвП. АУАН бил връчен на нарушителя на датата на издаването му, като същия заплатил и дължимата такса по чл.10б, ал. 5 от ЗП, в размер на 119лв., тъй като е бил задържан от контролните органи и същите не допускали преминаването му преди заплащане на същата. В АУАН водачът е отбелязал, че няма възражения, писмени такива не са подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на констатациите в АУАН, на 01.09.2022 г., Директора на Национално тол управление към Агенция „Пьтна инфраструктура“ издал процесното наказателно постановление BG17032022/4000/P8-249. Видно от съдържанието на НП наказващия орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение.

4

На нарушението била дадена същата правна квалификация, възприета от актосъставителя - чл.179, ал.За от ЗДвП и на жалбоподателя на основание същата разпоредба на закона била наложена глоба в размер на 1800лв.

Видно от отбелязаното в обжалваното НП жалбоподателят е получил наказателното постановление на 12.09.2022г., а жалбата е входирана в деловодството на административнонаказващия орган на 20.09.2022г.

Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства и от гласните доказателства посредством разпита на свидетелите М. Ц. Г., И. М. В. и М. В. М.. Показанията на тези свидетели съдът кредитира като логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , подадена е в установения от закона 14-дневен срок от връчване на постановлението и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните аргументи:

Съдът намира за основателно възражението на жалбоподате, че в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Безспорно е, че с разпоредбата на чл.

139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС без да са изпълнили тези задължения. В конкретния случай в акта за установяване на административно нарушение като нарушена е посочена разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Този пропуск е пренесен и в обжалванато наказателно постановление и на основание същата норма на нарушителя е наложена санкция - глоба. Според съда правилни са възраженията, че неясно остава, за какво точно нарушение е бил санкциониран нарушителя, тъй като правната квалификация на същото не 5 може и не следва да се извежда по тълкувателен път от посочената санкционна норма. Съгласно императивните разпоредби чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН в АУАН и НП следва да се посочат законните разпоредби, които са нарушени. По смисъла на цитираните разпоредби „нарушена законова разпоредба“ означава нарушено определено правило за поведение, към което субекта е задължен да се придържа. В случая това не е спазено, като относимата нарушена разпоредба е тази на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП предвижда, че на водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 106, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, сьгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се налага глоба в размер 1800лв. Тази норма е санкционн, а описаното нарушение е самостоятелно уредено с отделна норма, тази на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Вярно е, че същото може да бъде изведено по тълкувателен път, но предвид формалността на процеса същото е недопустимо. Съдът намира, че посоченото процесуално нарушение е от категорията на съществените такива, тъй като административнонаказващия орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. , поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.