Решение № 386 от 19.08.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.йло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно гражданско дело № 20261800500345 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 123/11.12.2025 г., постановено по гр. дело № 172/2025 г. по описа на Районен съд – Етрополе, упражняването на родителските права спрямо детето К. Р.

А. е предоставено на майката С. В. П.; местоживеенето на детето е определено при майката; на бащата Р. М. А. е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, и по пет дни през пролетната и зимна ваканция по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, по време на коледните празници, в нечетна година, детето да бъде при бащата, а в четна година да бъде при майката; по време на новогодишните празници, в четна година, детето да бъде при бащата, а в нечетна година да бъде при майката, а по време на великденските празници, в нечетна година да бъде при майката и в четна година да бъде при бащата, както и по всяко друго време по взаимно съгласие на страните; бащата Р. М. А. е осъден да заплаща на детето си, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 300.00 лева/153,39 евро, дължима считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.04.2025 година, платима от 1-во до 5-то число на месеца, за който същата се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноски до настъпване на законови причини за нейното прекратяване или изменение.

1

Неудовлетворен от така постановеното решение е останал ответникът Р. М. А., поради което е обжалвал същото изцяло в законоустановения срок. Твърди, че първоинстанционният съд не обсъдил всички събрани по делото доказателства, тълкувал превратно част от доказателства и не отчел факти, от значение за правилното разрешаване на спора. Акцентира, че към момента на постановяване на атакуваното решение, грижите за отглеждането и възпитанието на малолетния К. са разделени поравно между двамата родители, като това е трайно установеният начин за реализиране на родителската отговорност в продължение на повече от две години, считано от фактическата раздяла на страните през м. октомври 2023 г. В жалбата се сочи също, че въззивникът има необходимите качества на родител и разполага с достатъчен финансов ресурс, за да отглежда и възпитава сина си. Детето К. се чувствало добре с баща си, помежду им съществувала характерната близост между баща и син и детето било добре повлияно от споделеното упражняване на родителските права. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него да се определи местоживеене на детето при бащата, да се постанови съвместно упражняване на родителските права и въззиваемата да бъде осъдена да заплаща на малолетния си син издръжка в размер на 270 лв. месечно. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата С. В. П.. Намира, че фактически установеният режим на споделени грижи, макар и работещ до момента, в съвсем скорошен период щял да се окаже обременяващ за детето, т. к. му предстояло да бъде ученик в първи клас.

Честото преместване щяло да разпокъса дневния режим на детето, да му попречи да изгради навици. Решението на първоинстанционния съд било правилно, поради което въззиваемата моли същото да се потвърди. Претендира и съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните се явяват лично и с пълномощниците си. Всяка от страните заявява, че поддържа вече изложените доводи и искания по същество. въззиваемата доразвива подробни аргументи и в писмени бележки.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед пределите на въззивната проверка съгл. чл. 269 ГПК, като обсъди доводите на страните и прецени относимите доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С. В. П. срещу Р. М. А.. Ищцата твърди, че в продължение на седем години с ответника са живели заедно на семейни начала, като по време на съвместното им съжителство е родено детето им К.. Разделили се осемнадесет месеца преди завеждане на 2 първоинстанционното дело. Ответникът работел като майстор миньор в гр. Етрополе, а ищцата работела от дома си. След раздялата на родителите си, детето редовно оставало при баща си с преспиване, за да не се отчуждят и да не губи връзката с близките си по бащина линия. Ответникът не бил съгласен майката и детето да останат да живеят в семейното жилище, което наложило ищцата в кратък срок самостоятелно да се справи със закупуването и обзавеждането на жилище. До момента детето се отглеждало при следния режим: всяка четна седмица от сряда до петък било при баща си, а през останалото време – при майка си; през нечетните седмици било обратното – от сряда до петък оставало при майка си, а останалите дни прекарвало при баща си. С оглед предстоящото започване на първи клас, ищцата счита, че за сина й най – добре би било да контактува с баща си при следния режим: всяка първа и трета седмица на месеца в събота и неделя от 10:00 ч. до 19:00 ч. с преспиване; един месец през лятото, несъвпадащ с отпуска или лятната почивка на майката; 5 дни от зимната ваканция в нечетна година и пролетната ваканция в четна година; в нечетна година за коледните празници – 24.12. и 25.12, а в четна – за великденските празници, както и по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите. Ищцата сочи, че е осигурила подходящи хигиенно – битови условя за отглеждането на детето и има помощта на родителите си, поради което моли упражняването на родителските права да се предостави на нея, както и местоживеенето на детето да се определи при нея.

Претендира от ответника издръжка за детето в размер на 270 лв./138,05 евро на месец до започване на първи клас, а след започване на първо клас – 400 лв./204,52 евро.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Акцентира се, че страните са разделени от есента на 2023 г. и от тогава, повече от една година до предявяване на исковата молба, грижите за детето са разделени поравно. Ответникът искал този споделен режим да бъде оформен в документ и нотариално заверен, но ищцата отказала и инициирала настоящото производство. Ответникът още по време на съвместното си съжителство с ищцата направил основен ремонт на семейното жилище, предимно с личен труд. Направил и детска стая за детето. През цялото време на ищцата било осигурено нужното уединение, за да се подготвя спокойно за изпити и да се развива професионално. Двете баби на детето също помагали. Ответникът научил сина си К. да кара ски и възпитал у него интерес към зимните спортове.

Двамата били заедно и на море. Бащата се стараел постоянно да ангажира с нещо детето – двамата или играели, или майсторели, често ходели и на разходки в гората. В дните, когато не са заедно, се чували минимум по два пъти по телефон. В заключение ответникът счита себе си за всеотдаен и милеещ за детето си баща. По същество искането му е родителските права да продължат да се упражняват съвместно, местоживеенето на детето да се определи по адреса на бащата, а майката да бъде осъдена да заплаща издръжка на сина си в размер на по 270 лв./138,05 евро месечно.

От Удостоверение за раждане № 4120192430/27.12.2019 г., изд. от Община 3

Столична въз основа на Акт за раждане № 2430/27.12.2019 г., се установява, че страните са родители на малолетното дете К. Р. А. .

От НА № 174 от 10.07.2017 г, н. д. № 147/2017 г. по описа на нотариус Яна Донкова, рег. № 552 по РНК, се установява, че страните по делото съвместно са закупили семейното си жилище в гр. Етрополе, представляващо едноетажна жилищна сграда със ЗП от 80 кв. м., заедно поземления имот, в който същата се намира и стопанска сграда.

От Трудов договор № 137/30.11.2022 г. и Допълнително споразумение към същия № 405/02.09.2024 г. се установява, че ответникът е трудово ангажиран при работодател „Елаците – Мед“ АД, заема длъжност „Миньор“ и получава високо месечно възнаграждение.

От НА № 85/01.11.2023 г. по н. д. № 252/2023 г. по описа на нотариус Яна Донкова, рег. № 552 по РНК, се установява, че ищцата е закупила апартамент със ЗП от 69,64 кв. м., находящ се в гр. Етрополе, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения.

От Трудов договор № 8587/12.04.2017 г. и Допълнително споразумение към същия от 30.01.2024 г. се установява, че ответникът е трудово ангажиран при работодател „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД, заема длъжност „Старши анализатор планиране на търсенето“ и получава високо месечно възнаграждение.

От Договор за кредит за текущо потребление от 18.08.2022 г. и погасителен план към същия се установява, че ищцата изплаща кредит, като месечната и вноска е 341,18 лв.174,44 евро.

Съгл. констатациите от социалния доклад на ДСП – Етрополе от 10.07.2025 г., след фактическата раздяла на страните, майката не е възпрепятствала по никакъв начин общуването между детето и бащата. Основни грижи за детето се полагат от майката, като бащата продължава активно да участва в обгрижването му и двамата контактуват редовно. В хода на проведената социална работа е констатирано, че всеки от двамата родители проявява старание да отговори на потребностите на детето и заема отговорна родителска позиция. Жилищно – битовите условия в дома на всеки от родителите са подходящи за отглеждането на детето, с поддържана хигиена и подсигурено отопление. Двамата родители имат съвместна положителна нагласа за това детето да се отглежда при спазване на здравословен режим, имат отношение към образованието на сина си. Полагат усилия детето да поддържа емоционалната връзка с разширения си семеен кръг и по майчина, и по бащина линия.

Св. Р. П., майка на ищцата, заявява, че страните си поделят поравно дните от седмицата, за да се грижат за детето. То за момента било спокойно, въпреки раздялата им. Свидетелят П. счита, че този режим няма да се отрази добре на детето, когато започне училище, защото детето е по – будно, трудно се ангажира вниманието му и 4 местенето от единия дом в другия ще попречи на подготовката му за следващия учебен ден. В момента детето постоянно питало при кого от двамата си родители ще е в следващия ден. Извън посоченото, свидетелят потвърждава, че дъщеря й работи от дома си, и по един ден в седмицата трябва физически да присъства на работното си място в гр. София, като този ден не е строго фиксиран. Св. П. заявява също, че тя и съпругът й подпомагат дъщеря си в грижите за детето, то често играе при тях на двора. Баща му й ответник по делото го научил да играе баскетбол, учел го и да кара колело.

Св. М. М., майка на ответника, също заявява, че детето е спокойно и се чувства добре, прекарвайки време и с майка си, и с баща си. Все пак, детето искало родителите му да се съберат и да бъде едновременно и с двамата. Когато било при единия родител, тъгувало за другия. Св. М. споделя, че синът и внукът й ходят заедно на къмпинг, на палатка, напоследък детето изявявало желание и баща му да го води за риба. Летували заедно на море, а през зимата ходели на ски. Детето изпитвало радост да е около баща си, да му помага, когато майстори нещо, обичало да сглобява.

Свидетелят М. посочва, че синът й има и собствена фирма, но когато е ангажиран след работно време, има достатъчно близки, на които да повери детето.

Св. С. Т. познава и страните, и детето им, т. к. са семейни приятели. Съпругът на св. Т. и ответникът били свързани от дългогодишно приятелство. Свидетелят има непосредствени лични впечатления от начина, по който е бил отглеждан малолетният К., когато родителите му все още живеели заедно, както и как продължава да се отглежда след раздялата им, във времето, когато е само с баща си. Двамата родители се грижели прекрасно за сина си. Двете семейства ходели заедно на почивки. След раздялата на страните, детето било на море в Гърция, само с баща си и семейството на свидетеля. Нямало промяна нито в емоционалното състояние на детето, нито във външния му вид, въпреки раздялата на родителите. Макар и само с баща си, К. винаги бил преоблечен с изпрани, чисти дрехи. Той бил будно дете и много обичал да играе с двете деца на приятелското семейство. Ответникът се грижел добре и за трите деца, когато бил с тях. Приготвял има здравословни закуски, които да им дават енергия.