Решение № 7 от 09.01.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№7 гр. П., 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20231230200382 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „З.М. Л.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление : гр. П., ул. „Ц.Б. ***“ № **, представлявано от управителя И.Я. против Наказателно постановление № 420005902 от 30.03.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр.София, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 104, ал.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева за нарушение на чл. 32, §1 във вр. чл. 33, §3, изр.1 от Регламент 165/2014г.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че от словесното описание на нарушението не ставало ясно какви действия е следвало да предприеме превозвачът, за да осигури правилното функциониране на тахографа.

Отразеното в наказателното постановление сочело на неправомерно поведение на водача и не било достатъчно да обоснове нарушение на дружеството. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата на посочените в нея 1 основания и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като е издадено в противоречие с материалния закон и процесуални правила.

Претендира и разноски.

Административно наказващият орган редовно призован, не изпраща представител, като в придружителното писмо при изпращане на преписката, застъпва становище за неоснователност на жалбата и прави възражение на основание чл. 63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорара.

Районна прокуратура – Бл. Териториално отделение – гр. П. при редовност в призоваването, не се явява представител и не изразява становище по жалбата и наказателното постановление.

П. районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното :

На 23.02.2023 г. около 14:00ч., в сградата на Областен отдел на „Автомобилна администрация“, гр. Бл. находящ се в гр. Бл. бул. „Св. Д. С.“ № **, свидетелите Г. Г. и Е. Г. - служители на Регионлна дирекция „Автомобилна администрация“, гр. С. извършили тематична проверка на превозвача „ЗМ Л.“ ЕООД, притежаващ лиценз на ЕО № 20357/31.01.2019 г. за международен автомобилен превоз на товари. От представените в хода на проверката записи на дигиталната карта на водача Г. К., управлявал МПС с рег. № Е **** МХ за периода 30.05.2022 г. до 02.06.2022 г., служителите на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Бл. установили че водачът К. системно не е въвеждал символите на държавите, в които започвал и приключвал работния ден. Нарушението било установено при проверка на дигиталната карта на К., чрез специализиран софтуер на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. С. за разчитане на дигиталните карти. След проверка и анализ на данните от записите на дигиталната карта на водача К., проверяващите приели, че „ЗМ Л.“ ЕООД не е осигурило правилното използване тахографа, монтиран в МПС с рег. № Е****МХ. При така направените констатации, свидетеля Е. Г. направил извод, че дружеството е извършило нарушение на чл. 32, §1, изр.1 вр. чл. 33, §3 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. г. и в присъствието на свидетеля Г. Г. и упълномощено от управителя на дружеството лице, съставил срещу последното АУАН бл. № 333939/23.02.2023г. Актът бил връчен на същата дата на упълномощения представител на дружеството, без в него да са отразени възражения. Такива не са постъпили и в регламентирания с чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок.

Въз основа на акта, било издадено и обжалваното наказателно постановление, което е връчено на представител на дружество на 02.05.2023 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията свидетелите Г. и Г. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства подробно описани в 2 съдебните протоколи. При установяването на фактическата обстановка съдът се довери на показанията на свидетелите Г. и Г. в частта им за извършената от тях проверка, направените при нея констатации и обстоятелствата около съставяне и връчване на АУАН. Показанията на свидетелите са пълни и последователни, като се подкрепят от представените по делото писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.

От извлечението от софтуерната програма от 23.02.2023 г. съдържащо установеното нарушение при проверка на дигиталната карта на водача Г. К.. се установяват нарушения на Регламент 165/2014г. като съгласно създадения доклад водачът К. не е въвеждал символите на държавите при започване и при приключване на работния ден за периода 30.05.2022 г. до 02.06.2022 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал.1 вр. чл. 91 ЗАвП, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, упълномощен на основание чл. 92, ал. 2 със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № 7/16..01.2023г. на Изп. директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. С..

Административно-наказателното производство е протекло и завършило при спазване на сроковете по чл. 34 и чл. 52 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Както при съставяне на АУАН, така и при съставяне на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 42, ал.1, т.4 и по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, довели до нарушаване правото на защита на дружеството и неправилно приложение на материалния закон.

3

Преди всичко, направеното в АУАН и в наказателното постановление идентично описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е счетено за съществено, е непълно и неточно като не става ясно, по какъв начин въззивното дружество е следвало да осигури правилното използване на тахографа в конкретния случай и с какво свое поведение е способствало за реализиране на твърдяното нарушение. Реално, съдържащото се в АУАН и в наказателното постановление описание не сочи наличие на някаква механична, технологична, хардуерна или софтуерна неизправност и непрецизност при функциониране на апарата, която да не е установена и отстранена от въззивника и която да е довела до липсата на изискуемата промяна за регистрираната от апарата дейност на водача. Напротив – наведени са твърдения за неизвършено от водача на превозното средство фактическо действие чрез боравене с превключвателен механизъм, за което поведение на водача не е посочено да е съотносимо по някакъв начин към задължението на въззивника за осигуряване на правилното използване на апарата. При това съдържание на стореното в АУАН и в наказателно постановление описание на твърдяното нарушение, за въззивника е невъзможно да разбере, с какво конкретно негово поведение е счетено от контролния и наказващия орган, че той е нарушил съответното нормативно изискване и това в максимална степен е затруднено пълноценното реализиране на правото му на защита.

Доколкото с констатираните процесуални нарушения се засяга в значителна степен възможността на въззивника да реализира правото си на защита, същите се явяват съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Изискванията относно производството, монтирането, използването, изпитването и контрола на тахографите, използвани в автомобилния транспорт са регламентирани на общностно ниво с Регламент (ЕС) № 165/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от нациоалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.

Правилното функциониране и използване на тахографите е регламентирано в чл. 32 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. Според § 1, изр. второ от същия, транспортните предприятия и водачите осигуряват правилното функциониране и използване на аналоговите тахографи и на тахографските листове. Разпоредбата на чл. 33 от същия Регламент (ЕС) № 165/2014г. озаглавена „Отговорност на транспортните предприятия“, регламентира задълженията на транспортните предприятия във връзка с 4 правилното функциониране и използване на тахографите и тахографските листове. В този контекст, отговорността на превозвача се изразява в осъществяване на ефективен контрол върху дейността на своите водачи, които боравят с тахографите, монтирани в превозните средства, независимо дали те са от дигитален или аналогов тип.

Както бе изтъкнато, в съдържанието на АУАН и на наказателното постановление липсва посочване, кое конкретно от вменените на превозвачите задължения не е изпълнено от въззивника. Отразено е само, че не е осигурено правилното използване на тахограф и че водача Г. К.ски не е въвел ръчно, в записващото устройство на тахографа символите на държавите, при започване и при приключване на работния ден и че това е станало в периода от 30.05.2022г. до 02.06.2022г. Така посоченото в наказателното постановление навежда единствено до извод за неправомерно поведение на водача, но не е достатъчно, за да се приеме, че превозвачът не е изпълнил някое от вменените му от регламента задължения.

При анализ на предписаните в чл. 32 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. задължения става ясно, че законодателят е предвидил две основни изисквания за транспортните предприятия и водачите. Първото е да осигурят правилното функциониране на тахографа, а второто е да осигурят правилното му използване. Изискванията за правилно функциониране на тахографите са посочени в § 2 - §5 на чл. 32 от същия регламент. От друга страна изискването за осигуряване правилното задействане на превключвателните механизми съобразно режимите за работа и престой на превозното средство, е изведено в чл. 34, § 5, б. „б“ от Регламента. Същото е вменено, като задължение на водачите, а не на превозвачите и се отнася до правилното използване на тахографа, поради което транспортното предприятие не може да бъде субект на вмененото нарушение.

Действително с чл. 33, §3 от Регламент № 165/2014г. е предвидено, че транспортните предприятия носят отговорност за нарушения на регламента, извършени от техни водачи или от водачи, намиращи се на тяхно разположение, както и че държавите членки могат да обусловят тази отговорност от наличието на нарушение от страна на транспортното предприятие на параграф 1, първа алинея от същия член и на чл. 10, §1 и 2 от Регламент (ЕО)256/2006. В случая обаче в наказателното постановление не са изложени фактически твърдения, че дружеството се санкционира заради нарушение, извършено от негов водач.