Решение № 483 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100513722 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2 т.7 от ГПК.

Образувано е по частни жалби на длъжниците Л. С. и Д. С. срещу действия на ЧСИ В.М., рег. № 860, извършени по изп. д. № 20258600401073, като предмет на обжалване са писмено уведомление от 13.06.2025 г., обективирано и писмено уведомление Изх. № 136216/14.08.2025 г., с които съдебният изпълнител е отказал да намали задължения на длъжниците за заплащане на разноски по изпълнението, обективирани в покани за доброволно изпълнение от 23.05.2025 г.

В подадените частни жалби, които по съдържание са идентични, длъжниците излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваните уведомления, като поддържат, че същите не представляват годен акт по смисъла на ГПК, тъй като са немотивирани и не съдържат фактически и правни основания за отхвърляне на възраженията, с което се нарушава принципът на мотивираност по чл. 121, ал. 1 КРБ. Излагат се доводи за неяснота и необоснованост на сумите, посочени в поканата за доброволно изпълнение, в която е определено общо задължение в размер на 235,31 лв., включващо главница от 33,65 лв., разноски по изпълнението, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и компонент „други суми“, без конкретизирано основание. Поддържа се, че начислените такси и юрисконсултско възнаграждение са прекомерни и несъразмерни спрямо размера на главното задължение, в нарушение на чл. 73а, ал. 1 ГПК и чл. 442а ГПК.

В подадените писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „Топлофикация София“ ЕАД оспорва частните жалби като неоснователни. Поддържа се, че начислените по изпълнителното дело разноски, включително юрисконсултското възнаграждение, са законосъобразно възложени в тежест на длъжниците на основание чл.

79, ал. 1 ГПК, като същите представляват разноски по изпълнението и се включват при определяне на събраната сума за целите на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Излагат се съображения, че размерът на таксите и разноските е съобразен с действащата тарифа и приложимата съдебна практика, както и че в изпълнителното производство и в 1 производството по обжалване действията на съдебния изпълнител на длъжника не се дължат разноски.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ В.М. приема, че подадените частни жалби са неоснователни. Излага становище, че законът не изисква всяко нейно действие да бъде мотивирано с отделен акт, като мотиви се излагат именно в рамките на настоящото производство по обжалване. Посочва се, че изпълнителното дело е образувано на 22.05.2025 г., като първоначално е изготвена покана за доброволно изпълнение, а до предприемане на изпълнителни способи е било пристъпено едва след неуспешно връчване и липса на доброволно плащане, като запорните съобщения са изготвени на 02.06.2025 г. ЧСИ дава подробна разбивка на начислените разноски и пояснява, че общата сума по поканата за доброволно изпълнение включва както задължението по изпълнителния лист, така и дължимата част от юрисконсултското възнаграждение и държавната такса, разпределени между длъжниците. Приема, че всички начислени такси са минимално необходими за водене на изпълнителното производство и че общият им размер не надхвърля лимита по чл. 73а, ал.

1 ГПК. Отрича да е извършвано разпределение или превеждане на суми на взискателя към момента на изготвяне на мотивите и счита останалите доводи на жалбоподателите за неотносими към предмета на изпълнителното дело.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Подадените частни жалби са процесуално допустими, тъй като са насочени срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, и са подадени в законоустановения срок от надлежни страни.

Производството по изпълнително дело № 20258604001073 по описа на ЧСИ В.М. е образувано по молба от „Топлофикация София“ ЕАД от 22.05.2025 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.04.2025 г. по гр. д. № 20231110169578/2023 г. по описа на СРС, 55 състав, с който Л. С. и Д. С. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, всеки от тях сумата от 33,65 лева – разноски по делото.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е извършено възлагане по реда на чл.

18, ал. 1 ЗЧСИ, като взискателят е възложил на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да определи начина на изпълнение. Претендирани са и разноски по изпълнителното дело, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Видно от представените покани за доброволно изпълнение, длъжниците по делото са били уведомени, че задълженията им по изпълнителното дело възлизат на 33,65 лв. неолихвяема сума по изпълнителния лист, 138 лв. разноски по изпълнителното дело, такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС, както и други суми в общ размер на 51,66 лв.

Съгласно изложените мотиви на ЧСИ по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в поканата за доброволно изпълнение е определено общо задължение в размер на 235,31 лв., което се формира, както следва:

33,65 лв. – задължение по изпълнителния лист;

50,00 лв. – една трета от приетото по изпълнителното дело юрисконсултско възнаграждение в общ размер 150,00 лв., разпределено между тримата длъжници;

8 лв. – една трета от държавната такса за образуване на изпълнителното производство /т. 1 ТТРЗЧСИ/

60 лв. – за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника /т. 2 ТТРЗЧСИ/ 24 лв. – за връчване на покана за доброволно изпълнение по т. 5 ТТРЗЧСИ;

12 лв. – за връчване на съобщение до длъжника за приключване на изпълнителното дело по т. 4 ТТРЗЧСИ;

24 лв. – за изпращане на съобщение до взискателя за приключване на изпълнителното 2 дело по т. 5 ТТРЗЧСИ;

10 лв. – по т. 31 ТТРЗЧСИ – за изпращане на съобщения, и такса събирана от БНБ;

12 лв. – пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ;

1,66 лв. – 1/3 от дължимата държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира отговорността за разноски в изпълнителното производство като установява, че длъжникът отговаря за тях, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК /длъжникът не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил преди това/, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските се отнасят до изпълнителни способи, които не са приложени. Тя е част от общите правила за разпределение отговорността за разноски по ГПК, в основата на които е правото на едната страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за образуване и водене делото, да плати направените разноски. Съгласно постоянната съдебна практика по приложението на чл. 79 ГПК на обжалване подлежи сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски, както и постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение.

Начислените такси са свързани с образуването, администрирането и движението на изпълнителното производство и не надхвърлят нормативно установените минимални размери, като общият им размер е под предвидения в чл. 73а, ал. 1 ГПК лимит. Сам по себе си ниският размер на главното задължение не обуславя незаконосъобразност или несъразмерност на дължимите разноски, доколкото последните са обусловени от извършените изпълнителни действия и са дължими по силата на закона.

По отношение на начислените по изпълнителното дело суми 33,65 лв. – задължение по изпълнителния лист; 8,00 лв. – една трета от държавната такса за образуване на изпълнителното производство по т. 1 от ТТРЗЧСИ; 60,00 лв. – такса за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника по т. 2 от ТТРЗЧСИ; 24,00 лв. – такса за връчване на покана за доброволно изпълнение по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 12,00 лв. – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ; 1,66 лв. – една трета от дължимата държавна такса за издаване на изпълнителен лист, съдът намира, че същите са начислени законосъобразно и съответстват на извършени реални изпълнителни действия.

Задължението по изпълнителния лист и държавната такса за издаването му представляват присъдени с изпълнителния титул вземания, които подлежат на събиране в рамките на изпълнителното производство. Таксата по т. 1 от ТТРЗЧСИ е дължима с образуването на изпълнителното дело, а таксата по т. 2 от ТТРЗЧСИ – за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника – е начислена за реално извършено действие, насочено към установяване на способи за принудително изпълнение, съобразно осъщественото от взискателя упълномощаване по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Таксата по т. 5 от ТТРЗЧСИ за връчване на покана за доброволно изпълнение е законосъобразна, тъй като връчването на ПДИ е задължително процесуално действие по ГПК и представлява необходима предпоставка за по-нататъшното развитие на изпълнителното производство.

Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е начислена върху реално събраната сума и е дължима по силата на тарифата. Поради това жалбата в тази част се явява неоснователна.

Съдът намира, че недължима е таксата в размер на 12 лв. за връчване на съобщение до длъжника за приключване на изпълнителното дело по т. 4 ТТРЗЧСИ и в размер на 24 лв. за изпращане на съобщение до взискателя за приключване на изпълнителното дело по т. 5 ТТРЗЧСИ. Такси по изпълнението се събират единствено за реално извършени изпълнителни действия, каквито към момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение безспорно не са били осъществени. Приключването на изпълнителното 3 производство е правна последица, която настъпва едва след пълно удовлетворяване на вземането или при наличие на предвидено в закона основание за прекратяване, поради което изпращането на съобщения за такова приключване не може да бъде извършено, нито предвидено, към началния етап на производството.

По отношение на допълнителните разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ следва да се има предвид, че същите са за сметка на длъжника, когато са налице доказателства за реалното им извършване, респективно за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. В представените в изпълнителното дело документи обаче не е конкретизирано за какви допълнителни разходи се претендира таксата по т. 31 от Тарифата и няма данни да са извършвани реално такива. В изпълнителното производство не се съдържат документи по Закона за счетоводството относно заплатени разходи от съдебния изпълнител за някое от дейностите, описани в т. 31 ТТРЗЧСИ. С оглед на това се налага изводът, че не са налице предпоставките за начисляване на допълнителни разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ. Ето защо, постановлението следва да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него следва да се постанови намаляване на разноските по чл. 31 ТТРЗЧСИ допълнително със сумата от 10 лв.

Възражението за прекомерност на начисленото юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Възнаграждението е определено в общ размер 150,00 лв., разпределено между тримата длъжници, като за всеки от жалбоподателите е начислена сума 50,00 лв., която не надхвърля минималните размери и съответства на извършените процесуални действия по изпълнителното производство.

По разноските:

Съдът приема, че в това производство по жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК разноски не се дължат.

Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 от ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението.

За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производство по ГПК може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За разноските в изпълнителното производство страната следва първоначално да сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство е идентично с това по чл. 248 от ГПК, поради което и съдът приема, че за производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело приложими са правилата за производството по чл. 248 от ГПК по исковото дело. Производството по чл. 248 от ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 от ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производство по чл. 248 от ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 от ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. /В този смисъл Определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г. на ВКС, 1-во Т. О.; Определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, 3-то Г. О.; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, 3-то г. О. /. При така възприето искането на жалбоподателите за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.