Решение № 111 от 25.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Д. Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20241001000689 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 81 от 4.06.2024 г. по т.д. № 62/ 2024 г. на Окръжен съд- Благоевград „Фешън топ модълс“ ЕООД - гр. Благоевград е осъдено да заплати на „Б.“ ЕООД - гр. Русе сумата 57 000 лева, представляваща авансово преведена по банков път цена за доставка на изворна вода „Рилец“ по фактура № 76/ 29.09.2020 г. и кредитно известие № 93/ 19.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.03.2024 г. до окончателното й плащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Фешън топ модълс“ ЕООД - гр.

Благоевград, в която се изтъква, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

Съдът достигнал до неправилния извод, че искът е доказан по основание и размер, като „се опрял на представените от ищеца частни документи, неползващи се с материална доказателствена сила“. Освен това извършил неправилна квалификация на иска, като го „подвел под нормата на чл. 327 от ТЗ“.

Молбата към съда е решението да бъде отменено и бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

Ответникът по въззивната жалба „Б.“ ЕООД - гр. Русе в писмения отговор я оспорва като неоснователна. От неоспорените писмени доказателства се установило, че ответникът е 1 получил по банков път претендираната сума, за което издал данъчна фактура, а впоследствие и кредитно известие, с което поради разваляне на сделката сумата подлежи на връщане.

Пасивното процесуално поведение на ответника, който не оспорил иска в процесуалния срок водело до категоричния извод, че претендираната сума се дължи.

Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба ищецът „Б.“ ЕООД - гр. Русе твърдял, че на 29.09.2020 г. превел по сметката на „Фешън топ модълс“ ЕООД - гр. Благоевград в „Банка ДСК“ АД паричен аванс в размер на 57 000 лева, с включен ДДС, срещу задължението за доставка на бутилирана изворна вода „Рилец“, за което доставчикът издал данъчна фактура № 76/ 29.09.2020 г. за същата сума. Впоследствие представляващият ответното дружество заявил, че няма възможност да достави стоката и сделката била развалена, за което било издадено кредитно известие № 93/19.11.2021 г. До ответника била връчена покана за доброволно изпълнение с искане за възстановяване на сумата, но въпреки многобройните обещания на длъжника тя не била платена

При тези фактически твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 57 000 лева, с включен ДДС, представляваща авансово преведена цена за доставка на бутилирана изворна вода „Рилец“, ведно със законната лихва от деня на подаването на исковата молба до окончателното й плащане.

Ответникът „Фешън топ модълс“ ЕООД - гр. Благоевград не представил отговор в срока по чл. 367 от ГПК.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

„Фешън топ модълс“ ЕООД издало фактура № 76/ 29.09.2020 г. с получател „Б.“ ЕООД за сумата 57 000 лева, с включен ДДС, с посочено основание аванс за доставка на изворна вода „Рилец“. С преводно нареждане от 29.09.2020 г. „Б.“ ЕООД превело по сметката на „Фешън топ модълс“ ЕООД в „Банка ДСК“ ЕАД сумата 57 000 лева, с основание за превода „76/ 29.09.2020 г.“. „Фешън топ модълс“ ЕООД издало кредитно известие № 93/ 19.11.2021 г. с получател „Б.“ ЕООД за сумата 65 715 лева, с включен ДДС, с посочено основание „неосъществена сделка по фактура 76, 77“. С покана за доброволно изпълнение, връчена по реда на чл. 47 от ГПК на 3.04.2023 г., чрез частния съдебен изпълнител Борис Велинов, ответникът бил поканен да възстанови на ищеца сумата 57 000 лева в десетдневен срок от получаването на поканата.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на 2 валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, намира релевираните във въззивната жалба оплаквания за неоснователни.

Фактическите твърдения, изложени в исковата молба, обосновават извода за претенция за връщане на парична сума, платена на неосъществено основание, което обуславя правна квалификация на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

Страните в спора са били обвързани в правоотношение, произтичащо от договор за търговска продажба, сключен в хипотезата на чл. 327, ал. 2 от ТЗ, по силата на който ответникът -продавач се задължил да изпрати стоката, след като ищецът - купувач плати цената й или представи доказателства за плащането. Изпълнението на задължението на купувача е безспорно доказано от представеното по делото преводно нареждане за плащане на посочената в издадената от продавача данъчна фактура. По делото няма данни за уговорен падеж на задължението на продавача да изпрати стоката, но издаденото два месеца по - късно от него кредитно известие с изричното посочване „неосъществена сделка“ установява по категоричен начин виновното му неизпълнение.

Доказателство за отпадналия интерес на купувача да получи заплатената стока, е отправената две години и половина след сключването на сделката нотариална покана с искане за възстановяване на платената сума, чието връщане се дължи вследствие на виновното неизпълнение на задължението на доставчика.

В съответствие с изложеното съдът приема, че са налице всички елементи във фактическия състав на приложимата правна норма и исковата претенция е основателна и доказана.

Първоинстанционният съд е дал неправилна квалификация на иска, като приел, че правното основание е чл. 327 от ТЗ, но този процесуален пропуск не се отразява на правилния краен извод, че ответникът дължи плащането на претендираната сума, в какъвто смисъл е и диспозитива на постановения съдебен акт, поради което решението ще следва да бъде потвърдено

При този изход на спора на ответника по въззивната жалба се дължат разноските, направени във въззивното производство, които са в размер на сумата 2 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, платено в брой по договор за правна защита и съдействие от 15.10.2024 г.

Заявеното от насрещната страна на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде преценявано като неоснователно, тъй като посочения размер съответства на фактическата и правна сложност на спора, както и на положения адвокатски труд в настоящата инстанция, и е под минималния размер, установен в чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 5 210 лева.

3

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 81 от 4.06.2024 г. по т.д. № 62/ 2024 г. на Окръжен съдБлагоевград.

ОСЪЖДА „Фешън топ модълс“ ЕООД - гр. Благоевград, бул. „Св.св.Кирил и Методий“ № 1, с ЕИК 106629645 да заплати на „Б.“ ЕООД - гр. Русе, ул. „Свети Димитър Басарбовски“ № 13, с ЕИК 117685969 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 2 000 (две хиляди) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4