Решение № 533 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110140225 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника Л. К. Д. за сумата 174,99 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г., ведно със законна лихва от 09.07.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 32,21 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 14.09.2016г. до 27.06.2019г., сумата 5,45 лева, представляваща главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2016г. до м.04.2018г., ведно със законна лихва от 09.07.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 1,01 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.10.2016г. до 27.06.2019г., които суми касаят топлоснабден имот: ап. 71, находящ се в гр. София, жк. „Овча купел 2“ бл. ... аб. № 297346 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№ 39162/2019г. по описа на СРС, 81 състав. Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на продавача. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за забавено плащане.

1

Ответникът Л. К. Д. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията за периода м.05.2015г. до 09.07.2016г. Представя доказателства за заплащане на сума в размер на 180,00 лв., с платежен документ от 15.09.2025г., с който твърди, че е погасил дължимите към ищеца претенции. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Термокомплект" ООД не изразява становище за основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 39162/2019г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 19.07.2019г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу Л. К. Д. да заплати следните суми: сумата 174,99 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г., ведно със законна лихва от 09.07.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 36,21 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 14.09.2016г. до 27.06.2019г., сумата 5,45 лева, представляваща главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2016г. до м.04.2018г., ведно със законна лихва от 09.07.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 1,01 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.10.2016г. до 27.06.2019г., които суми касаят топлоснабден имот: ап. 71, находящ се в гр. София, жк. „Овча купел 2“ бл. ... аб. № 297346.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като срещу него издаден изпълнителен лист. След развило се производство по реда на чл. 423 ГПК, с Определение № 9881/21.05.2025г. по ч.гр.д. № 4973/2025г. по описа на СГС, I-Г с-в, възражението на длъжника е прието, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена заповедта.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице 2 не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

В случая по делото не се спори, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период, респективно следва да отговаря за цената за измереното количество потребена ТЕ в имота, съобразно притежаваните права в съсобствеността (1/6).

3

С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства следва да се приеме, че в полза на ищеца са възникнали вземания за стойността на доставената топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, цена на дяловото разпределение и мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.

По делото се установява също, че на 15.09.2025г. ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата 180,00 лв., с отразено основание гр.д. № 40225/2025г. на СРС, 81 с-в.

Спорен по делото е въпросът дали с това плащане процесните задължения са погасени изцяло при съобразяване на своевременно релевираното възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 09.07.2019г.

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 09.07.2019г. следва да се приеме, че вземанията на ищеца за периода от м.05.2015г. до м.05.2016г., вкл. са погасени по давност. Ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период от м.06.2016г. до м.04.2018г. При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално потребеното количество топлинна енергия за непогасения по давност период, при съобразяване с изравнителните сметки през непогасения по давност период, е в размер на 597,79 лв., от която сума ответникът отговаря съобразно притежаваните права в съсобствения имот – 1/6, т.е. 99,63 лева, ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.07.2019г. до датата на плащането – 15.09.2025г. в размер на 71,22 лв., сумата от 28,15 лева (изчислена по реда на чл. 162 ГПК), представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 14.09.2016г. до 27.06.2019г., сумата 5,45 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода, който не е погасен по давност м.09.2016г. – м.04.2018г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.07.2019г. до датата на плащането – 15.09.2025г. в размер на 3,90 лв., както и сумата от 1,01 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.10.2016г. до 27.06.2019г., т.е. общо в размер на сумата 209,36 лв.