Присъда № 24 от 16.12.2021, Районен съд - Дупница

Мотиви към Присъда № 24 от 16.12.2021 г., по НЧХД 1028/2021 г., по описа на РСДупница, Н.О., V-състав.

Производството е от частен характер, по реда на Глава XX от НПК.

Същото е второ по ред първоинстанционно съдебно производство след като с Решение № 260087/05.10.2021 г., по ВНЧХД №83/2021 г., по описа на ОС-Кюстендил е отменена изцяло Присъда № 260014/13.10.2020 г., по НЧХД № 1***9/2019 г., по описа на РС-Дупница и делото е върнато за нов разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Повдигнато е обвинение с частна тъжба от частния тъжител *. Д. К. срещу подсъдимата М. Г. Т. – *** години, родена на **** г. в ***, с постоянен адрес: ***, ул.

„................5 и настоящ адрес: ***, ул. „................, .., българка, български гражданин, ........., неосъждана, с .........., с ЕГН ********** – за това, че: на 18.07.2019 г. в депозирана жалба с вх. № 2770005632/18.07.2019 г., до ОДМВР-Кюстендил, подадена в РУ-Дупница, е разгласила позорни обстоятелства за *. Д.

К., а именно, че е изтрил подметките на обувките си пред входната врата на апартамента и по ръбовете на стълбището с екскременти, както и му е приписала престъпление, а именно, че я е заплашвал с убийство и че ще я пребие, че е счупил прозореца на терасата й с камък, и че умишлено е нанесъл побой над майка й престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание частният тъжител лично и заедно с упълномощения от него повереник адв. Х. поддържат тъжбата, като сочат доказателства, правят доказателствени искания и пледират, че обвинението е доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна. Молят на подсъдимата да бъде наложено наказание. Претендират заплащане на всички сторени разноски.

Подсъдимата лично и чрез упълномощения от нея защитник адв. Р. оспорват тъжбата.

Пледират след анализ на доказателствата за недоказаност и несъставомерност на частното обвинение от обективна и субективна страна. Молят подсъдимата да бъде призната за невинна и оправдана, както и да и бъдат заплатените сторените пред всички съдебни инстанции разноски.

Подсъдимата дава кратки обяснения пред съда, в които оспорва жалбата. В последната си дума моли съда да бъде оправдана.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и като взе предвид доводите и възраженията на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

Подсъдимата М. Г. Т., с ЕГН ********** е на *** години, родена е на **** г. в ***, с постоянен адрес: ***, ул. „................5 и настоящ адрес: ***, ул. „.............. същата е българка, български гражданин, ........., неосъждана, с ...........

Частният тъжител Х.К. и подсъдимата М.Т. са дългогодишни съседи в блок № 44, вх.

„Б“, находящ се в ***, на .................. Частният тъжител живее там, на ..............., заедно със съпругата си св. К., като в сградата живее и неговия брат св. В.К.. Подсъдимата живее заедно с майка си и баща си свидетелите К.Т. и Г.Т., на ................ Съседи да страните са и свидетелите С.С., Д.М. и К.В..

В последните няколко години отношенията между подсъдимата и частния тъжител били силно влошени поради спорове за паркиране в пространството около блока под поставена улична лампа. Тези спорове често прераствали във вербална и не рядко физическа агресия между частния тъжител и майката и бащата на подсъдимата, при които през 2015 г. се налагало да бъдат разтървавани от свидетелите С. и М.. За част от инцидентите били подавани сигнали до органите на МВР от майката на подсъдимата, които приключили с постановление за отказ да се образува ДП. По-късно било извършено тежко покушение 1 срещу личността и телесната неприкосновеност на частния тъжител, за което има образувано наказателно производство, по което като подсъдим е привлечен бащата на подсъдимата.

На инкриминираната в тъжбата дата 18.07.2019 г., подсъдимата М.Т. депозирала пред органите на МВР подписана лично от нея подробна писмена жалба адресирана до ОДМВРгр. Кюстендил, която подала с вх. № УРИ 2770005632/18.07.2019 г. В същата били описани няколко обстоятелства относно случили се в миналото в периода от 2015 г до 2019 г. инциденти, които жалбоподателката свързвала с участието на частния тъжител в тях, а именно, че той е изтрил подметките на обувките си пред входната врата на апартамента и по ръбовете на стълбището с екскременти, както и че я е заплашвал нея и близките й с убийство и че ще я пребие, че е счупил прозореца на терасата на апартамента й с камък, и че умишлено е нанесъл побой над майка й, както и цитирала различни реплики изречени от частния тъжител пред нея.

Във връзка с жалбата и извършената проверка били снети писмени обяснения от подсъдимата, родителите й, от свидетелите М. и С., както и от частния тъжител, който подписал и протокол за предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР. Преписката по жалбата е изпратена по компетентност на РП-Дупница, сега РП-Кюстендил, където е постановено постановление за отказ от образуване на ДП от 02.08.2019 г., обжалвано и потвърдено с Постановление от 09.09.2019 г, на ОП-Кюстендил.

За подадената жалбата от подсъдимата с вх. № УРИ 2770005632/18.07.2019 г., до ОДМВР-Кюстендил частният тъжител съобщил по-късно на съпругата си св. К., на брат си св. В.К. и на съседа си св. К.В., който също в миналото имал проблеми с паркирането на автомобила си пред блока и паркирането на автомобила на подсъдимата до него, поради което след този случай не комуникирал изобщо с подсъдимата и нейните родители.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът установи безспорно и категорично след детайлен и подробен критичен анализ и съпоставяне поотделно и в съвкупност на събрания по делото разнообразен по вид, характеритики и стойност доказателствен материал.

На първо място съдът базира в най-голяма степен изводите си за фактите върху гласните доказателства. Те се съдържат в показанията на свидетелите съседи и роднини - С., М., Т. и Т., вкл. прочетените им в цялост от съда показания по искане на защитата или служебно от съда, по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, които се поддържат от тях, както и частично от показанията на свидетелите Р.К., В.К. и Костандин В.. Съдът приема като поподробни и по-конкретни и точни именно прочетените показания на посочените четирима свидетели, които са дадени в период по-близък до датата на събитията, за които разказват, респ. е демонстриран по-добър спомен от всеки от тях.

Безспорно се установяват от показанията на всички свидетели трайно и дълбоко влошените междуличностни отношения между подсъдимата и частния тъжител от 2015 година до момента, както и между двамата и част от разпитаните свидетели. Установяват се еднопосочно и последователно от разказа на всички и причините за тези проблеми, а именно спорове за паркиране пред жилищната сграда, в която живеят и поведението на част от лицата във връзка с това. Потвърждават се в една или друга, но достатъчна степен и обстоятелствата за случили се предходни физически стълкновения, на два пъти назад във времето, между частния тъжител и подсъдимата или нейното семейство, при които се е налагало да се намесват поотделно свидетелите С. и М., за да ги разтървават. В тази им част, доколкото показанията дадени от свидетелите установяват еднопосочно, логично, последователно и ясно посочените по-горе обстоятелства съдът ги приема за достоверни и им се доверява поотделно и в съвкупност.

Посочените гласни доказателства условно могат да се разделят на две групи относно 2 разказа им за останалите обстоятелства попадащи в предмета на доказване, а именно относно съдържанието на заявеното от подсъдимата в процесната жалба. Първата група е съставена от свидетелите посочени от частния тъжител - Р.К., В.К. и К.В., които пресъздават разказаното им лично от него, след като е бил призован от органите на МВР да даде обяснения по жалбата. Втората група се състои от родителите на подсъдимата – Г.Т. и К.Т..

Извън тези обстоятелства остава казаното от свидетелите М. и С., които разказват само и единствено за конкретните предхождащи по време подаването на жалбата инциденти случили се между страните, в които са се намесили или разкават на съда най-общо за отношенията между съседите им.

Според съда достоверни са показанията, макар и непреки, на първата група свидетели - Р.К., В.К. и К.В., които свидетелстват достатъчно подробно и детайлно за споделеното им от частни тъжител относно описаните в жалбата на подсъдимата до ОДМВР-Кюстендил от 18.07.2019 г. позорни обстоятелства и описани престъпления. Съдът подходи критично към казаното от тях като взе предвид, че първите двама са съпруга и брат на частния тъжител, който като пострадал е безспорно заинтересован от изхода на делото, а третият свидетел разказва сам за своя дългогодишен личен междусъседски конфликт между него и подсъдимата и нейното семейство, който е със същия генезис относно паркиране. Въпреки всичко това, в тази им част показанията на тази първа група свидетели съвпадат и са подкрепени в достатъчна степен от разказа на родителите на подсъдимата – св. Т.и, които също откъслечно и индиректно разказват за описаното от дъщеря им М.Т. в жалбата и до органите на МВР, за което сочат, че същата им е споделила. Нещо повече казаното от тези свидетели намира директно потвърждение и в текста на приложената по делото в оригинал жалба с вх. № УРИ 2770005632/18.07.2019 г., до ОДМВР-Кюстендил, подадена от подсъдимата. Именно това е и най-прякото доказателство относно обективирането на тези писмени изявления до компетентния държавен орган от системата МВР.

Относно наличните данни в показанията на свидетелите С., Т. и Т., вкл. прочетените им в цялост от съда показания по искане на защитата или служебно от съда, по реда на чл.

281, ал. 1, т. 2 от НПК, както и от св. Р.К. които се поддържат от тях, съдът ги приема за достоверни, доколкото по делото са приложени конкретни писмени доказателства – медицински документи /медицински свидетелства от 14.08.2015 г., искане за образно изследване на К.Т./ и представените протоколи за предупреждение и постановления на закритата РП-Дупница и писма от РУ-Дупница. Тези писмени доказателства дават в необходимата степен подкрепа на изложеното от свидетелите.

Не представляват конкретни гласни доказателства за относими факти и обстоятелства кратките обяснения дадени от подсъдимата в първото съдебно заседание пред съда. В тях липсват твърдения касаещи предмета на доказване по делото, а единствено засягат качеството на част от заявените от частния тъжител свидетели, което съдът е установил при разпита им, както и от останалите приложени доказателства. Поради това и не се налага друг по-подробен анализ на казаното от подсъдимата.

Най-общо гореприетите от съда факти и обстоятелства се потвърждават и установяват и от приложените по делото писмени доказателства, а именно: оригинал на жалба с вх. № УРИ 2770005632/18.07.2019 г., до ОДМВР-Кюстендил; справка за съдимост; цитираните медицински документи, протоколи по ЗМВР, постановления и всички останали справки, писма и писмени доказателства прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК.

Така изложеният по-горе задълбочен, критичен анализ и съпоставяне на отделните видове и групи гласни и писмени доказателства ангажирани от страните и изискани служебно от съда, поотделно и в съвкупност, мотивира настоящият съдебен състав да приеме от правна страна следното:

От правна страна:

3

В настоящия случай, за да обоснове своите правни изводи, съдът отдаде значение на следните обстоятелства:

На основание чл. 304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато деянието изобщо не съставлява престъпление, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно.

В чл. 45 от Конституцията на Република България е закрепено конституционно гарантираното право на гражданите да подават жалби, предложения и петиции до държавните органи. Съдът приема с оглед съдържанието на жалбата и останалите събрани доказателства, че в настоящия случай подсъдимата от обективна страна е упражнил именно това свое конституционно право, като е подала жалба с вх. № УРИ 2770005632/18.07.2019 г., до ОДМВР-Кюстендил. Съгласно разпоредбите на ЗМВР, именно органите на това ведомство, вкл. ОДМВР - гр. Кюстендил са призвани да гарантират опазване на обществения ред и сигурността на гражданите, както и евентуално да предотвратяват, разкриват и пресичат престъпления извършени спрямо тях.