Решение № 3230 от 27.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3230 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100512670 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12850 от 20.07.2023 г., постановено по гр. дело № 61182/2022 г. по описа на СРС, 66-ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД против Л. Е. И. и И. Е. И., обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане разделно на ищеца при равни квоти по ½ от всеки на следните суми: сумата от 2 361 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с адрес: гр.

София, ж.к. „Обеля 2“, бл. ****, аб. № 269888, ИД номер 176202 през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 11.11.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, сумата от 369,73 лв. - лихва за забава за периода 15.09.2020 г. - 21.10.2022 г., сумата от 53,26 лв. - такса за дялово разпределение за периода м. 10.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 11.11.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 11,48 лв. - лихва за забава за периода 01.12.2019 г. - 21.10.2022 г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Изтъква се, че е необоснован извода на първоинстанционния съд, че между страните не съществува облигационна връзка като по делото е е установено и размера на отговорността на ответниците. Моли съда да отмени 1 обжалваното решение и уважи предявените осъдителни искове, както и да присъди направените по делото разноски.

ВъззИ.емите ответници - Л. Е. И. и И. Е. И., както и третото лице помагач – Техем сървисис ЕООД, не са подали в срок отговор на въззивната жалба и не вземат становище по същата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач/и (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай ищецът твърди, че ответниците като законни наследници на Е.В.И. и С.И. И. са потребители на топлинна енергия като съсобственици на процесния 2 недвижим имот - апартамент № 97, находящ се в гр. София, ж.к. **** с аб. № 269888. С оглед събраните по делото писмени доказателства обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото не се установява твърдението на ищеца, че ответниците Л. Е. И. и И. Е. И. са съсобственици на процесния имот, до който ищецът твърди че е доставил топлинна енергия през процесния период, т.е. че са пасивно материално легитимиран да отговаря по така предявените искове. По делото е установено, че процесния недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия и бил придобит от Е.И. и С.И., видно от Нотариален акт от 1990 г. в режим на СИО. Е.И. е починал на 04.05.2018 г. и е оставил за свои наследници С.И. И.- преживяла съпруга, и две деца – ответниците Л. Е. И. и И. Е. И.. Е.И. и С.И. И. са имали и трето дете, но то е починало на 26.09.1986 г. Видно от представените съдебни удостоверения /лист 12 по делото на СРС/ ответниците - дъщери на Е.И., са се отказали от наследството му. По този начин и на основание чл. 53 ЗН и поради прекратяване на СИО със смъртта на Е.И. преживялата съпруга С.И. И. е станала едноличен собственик на имота. С молба - декларация от 18.09.2018 г. е открита партида относно имота на името на С.И. И.. С.И. И. е починала след исковия период на 23.09.2021 г., като нейни законни наследници са двете й дъщери ответниците, но видно от представени с отговора на исковата молба /лист 80 и 81 по делото на СРС/, ответниците са се отказали и от наследството на майка си С.И. И., поради което и законосъобразно исковете са били отхвърлени.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението извън наведените оплаквания, като с оглед неоснователността на въззивната жалба и поради съвпадане на крайните изводи обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед на цената на всеки един от обективно и пасивно субективно съединените осъдителни искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12850 от 20.07.2023 г., постановено по гр. дело № 61182/2022 г. по описа на СРС, 66-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на трето лице помагач на Топлофикация София ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4