Решение № 233 от 21.10.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. ***, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Р. П. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Гергана Р. П. Административно наказателно дело № 20241420200662 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. Т. Т. – *** от гр. ***, против НП №24-0967-000453/ 11.06.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР ***, сектор ПП ***, с което за нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП, на основание чл.182 ал.4 вр. с ал.1 т.6 ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв., и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

С така подадената жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно изясняване на фактическата обстановка, и противоречие с материалния закон.

Поддържа се, че липсват доказателства за повторност на вмененото нарушение. В с.з жалбоподателката чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, така както е подадена.

Ответникът редовно призован не се е явил в съдебно заседание, и не е ангажирал становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС ***, с което е представена административната преписка, ответникът моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване и против акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите.

Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.

1

След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.05.2024г., в 16.30ч.,в гр.***,ул.“***“ № ***,посока на движение към ул.“***“, е установено нарушение,извършено с л.а.м.*** с рег.№ ***,собственост на *** от гр.***,с измерена скорост 108 км./ч.,наказуема скорост 105 км./ч.след отчетен толеранс от минус 3 %,наказуемо превишение 55 км/ч при максимално разрешена скорост за населено място 50 м/ч,като нарушението е установено с АТСС TFR1 – M 515 и запаметено в клип № 38326 с точна дата,час и координати по GPS.ЕФ не е издаван съгл.чл.189 ал.4 ЗДвП,тъй като за констатираното нарушение се предвижда наказание лишаване от правоуправление и отнемане на контролни точки. С писмо от 17.05.2024г.собственикът на л.а.е поканен да се яви в ОДМВР за съставяне на акт за констатираното нарушение с л.а.съгл.чл.188 ЗДвП,което той е сторил.При явяването си в ОДМВР собственикът е заявил,че не е управлявал л.а.,а го е управлявала настоящата жалбоподателка,в който смисъл е попълнил и декларация/на 28.05.2024г./,в която под страх от наказателна отговорност е декларирал същото/стр.11/.На същата дата декларация е подписала и жалбоподателката,с която е декларирала,че на посочената дата,час и място е управлявала процесния л.а.,след което е отпочнало административно-наказателното производство със съставянето против жалбоподателката на акт за установяване на административно нарушение - с.АД № 106573/28.05.2024 г. за това, че на 12.05.2024г.в гр.*** в 16.30ч.в гр.***,ул.“***“ № ***,посока на движение към ул.“***“, управлява л.а.м.*** с рег.№ ***,собственост на *** от гр.***,с измерена скорост 108 км./ч.,наказуема скорост 105 км./ч. след отчетен толеранс от минус 3 %,или наказуемо превишение 55 км/ч при максимално разрешена скорост за населено място 50 м/ч. Отразено е в акта,че нарушението е установено с АТСС TFR1 – M 515 и запаметено в клип № 38326 с точна дата,час и координати по GPS, показан и видян от водача/жалбоподателката/ при съставяне на акта,както и, че извършеното от жалбоподателката нарушение е по чл.21 ал.1 ЗДвП – водач, превишаващ разрешената максимална скоросст в населено място с над 50 км/ч..АУАН е съставен в присъствие на нарушителката,връчен и е,като тя го е подписала без никакви възражения.

На 11.06.2024 г. е издадено процесното НП, като при идентично словесно описание за нарушение на чл.21, ал.1 ЗдВП, на основание чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.6 ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.Отразено е в НП,че при извършена допълнителна проверка по реда на чл.52 ал.4 ЗАНН АНО е установил,че нарушението е извършено в условията на повторност,и,че на водача-жалбоподателката за установено нарушение от същия вис е издаден ЕФ с. К № 6285818/30.08.23г.,връчен на жалбоподателката и влязъл в сила на 09.06.2023г.,при което за извършеното от жалбоподателката нарушение/по настоящето дело/ е наложено наказание относимо към водач, повторно превишаващ разрешената максимална скорост за населено място над 50 км/ч.

2

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства: АУАН с.АД № 106573/28.05.2024 г.,НП № 24-0967-000453/11.06.2024 г.,писмо-покана от 17.05.2024г.,декларации от собственика на МПС и от жалбоподателката, протокол за използване на АТСС от 12.05.2024г.,протокол № 2-13-24,ЕФ от 12.08.2022г.,разписка за получаване на ЕФ от 25.05.2023г.,извлечение от АИС-АНД,справка за нарушител/водач,заповед № 812з-1632/02.12.2021г.

По делото са събирани и гласни доказателства.Разпитани са свидетелите Д. Т.актосъставител и В.А. – свидетел при съставяне на акта,които заявяват, че нарушението е установено с АТСС, и, че двамата са свидетели при съставяне на акта/първият – актосъставител/. Категорични са, че собственикът на л.а.бил извикан в ООД МВР сектор ПП, където заявил, че на посочената дата, час и място не е управлявал л.а., а го е управлявала жалбоподателката, която признала, че е така, за което подписала и декларация в този смисъл, с оглед на което и бил съставен акт.

Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, като намира, че същата безпротиворечиво установява кога и къде е извършено и установено деянието, възприето като нарушение, както и при какви обстоятелства е съставен АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима, и като такава следва да се разгледа по същество.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура, и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Настоящият състав намира за неоснователни доводите за опорочаване на административно-наказателната процедура, свързани с факта, че актът бил подписан само от един от посочените в акта като свидетели лица .С оглед на безспорното обстоятелство,че нарушението е установено с АТСС свидетели при извършване на нарушението липсват, и вписването в АУАН само на един свидетел или неподписването му от втория посочен свидетел не се е отразило върху правилното установяване на фактическата обстановка ,и с оглед установената съдебна практика не е от такова естество да опорочи санкционната процедура, и не представлява съществено нарушение на процесуални правила. Този извод се подкрепя и от писмените доказателства по делото, които не се оспорват от жалбаподателката, включително подписаната от нея декларация, и от гласните такива.

Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него също не се установяват формални пороци от външна страна, които да обуславят неговата незаконосъобразност, респ. отмяна . И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в тях са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не 3 накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. И АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Разглеждайки материално-правната законосъобразност на НП, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че на 12.05.2024г.в гр.*** в 16.30ч.в гр.***, ул.“***“ № ***,посока на движение към ул.“***“, жалбоподателката управлява л.а.м.*** с рег.№ ***,собственост на *** от гр.***,с измерена скорост 108 км./ч., наказуема скорост 105 км./ч. след отчетен толеранс от минус 3 %,наказуемо превишение 55 км/ч при максимално разрешена скорост за населено място 50 м/ч.,като нарушението е установено с АТСС TFR1 – M 515 и запаметено в клип № 38326 с точна дата,час и координати по GPS,показан и видян от водача/ жалбоподателката при съставяне на акта,както и,че извършеното от жалбоподателката нарушение е по чл.21 ал.1 ЗДвП – водач, превишаващ разрешената максимална скорост в населено място с над 50 км/ч..

В административно наказателното производство, обаче са допуснати процесуални нарушения,които според настоящия състав са основание за отмяна на НП.

На първо място налице е разминаване/противоречие в словесното описание на извършеното нарушение в АУАН и НП.В АУАН е отразено, че нарушението се изразява в „управление на МПС при превишение на законно допустимата скорост в населено място с 55 км/ч“, а в НП е посочено,че нарушението се изразява в „управление на МПС при повторно превишаване на законно допустимата скорост в населено място с 55 км/ч. Разминаването в словесното описание на нарушението в акта и НП е процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност и отмяна на НП.

Вмененото на жалбоподателя нарушение, отразено в АУАН и НП, както се изложи, се подвежда под нормата на чл.21 ал.1 ЗДвП, според който при избиране на скоростта на движение на ППС на водача е забранено да превишава съответните стойности на скоростта, посочени в същия текст.

Дори да се приеме, че изложеното по-горе /разминаването в словесното описание на нарушението“ не представлява процесуално нарушение и не опорочава правото на защита на жалбоподателката, НП се явява незаконосъобразно поради допуснато друго процесуално нарушение,което е самостоятелно основание за отмяната му. В НП,както се посочи е отразено, че нарушението е извършено в условията на повторност, като се цитира, че на жалбоподателката бил издаден ЕФ № 62858118/30.08.2023г., връчен на водача и влязъл в сила на 30.06.2023г. Основателни са доводите на жалбоподателката чрез процесуалния и представител, макар и формални, че ЕФ не може да влезе в сила преди да е издаден. От съдържанието на НП не може да се изведе извод, че нарушението е извършено в условията на повторност. Обратно. Самият ЕФ е представен по делото,както и документацията във връзка с връчването му и влизането му в сила, от които доказателства се установява, че е допусната грешка в НП при посочване датата на издаване на ЕФ, но с оглед характера на административнонаказателното производство, настоящият състав не може да приеме, че се касае за обикновена техническа грешка в буквалния смисъл, която не злепоставя правото на 4 защита на жалбоподателката, респ.не може да приеме, че е налице повторност при извършване на настоящето нарушение. Съгл.т.33 от пар.6 от ДР на ЗДвП "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.“Според отразеното в НП ЕФ е влязъл в сила на 09.06.2023г., а нарушението, предмет на настоящето дело е извършено на 12.05.2024г.,т.е.налице е повторност, но предвид неправилното отразяване в НП на датата на издаване на ЕФ, която следва и изключва датата му на влизане в сила, настоящият състов намира,че е налице процесуално нарушение,което изключва извършване на настоящето нарушение в условията на повторност и е основание за отмяна на НП.