Решение № 81 от 24.01.2025, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 81

Разград, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - III състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИН МАРИНОВ

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и с участието на прокурора РАДОСЛАВ ДИМИТРОВ БАТАНОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИН МАРИНОВ административно дело № 20247190700233 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс ( АПК) във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България.

Образувано е по жалба с вх. № 1548 от 08.10.2024 год. на Г. Б., роден на **.**.**** год. в гр. Р., гражданин на Р. Т., чрез адв.Е. А. от АК – Търговище, срещу Заповед № 330з-2309 от 24.07.2024 год. на заместник директора на ОД на МВР – Разград, с което на жалбоподателя е наложена Принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република Българи, след отсъствие от територията на държава членка на ЕС за период по-голям от 12 последователни месеца”. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушението на изискванията за форма, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В жалбата и в съдебно заседание излага доводи, че е налице уважителна причина за отсъствието на оспорващия от България за продължителен период, а именно опасността от земетресения и голямото земетресение в Република Турция през този период, наложило подновяване на засегнатия му имот. От съда се иска да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Заместник директора на ОДМВР – Разград, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт С. М., оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият Г. Б., роден на **.**.**** год. в гр. Р. е гражданин на Р. Т. С решение рег. № 633964 от 20.11.2018 год. на директора на ОДМВР -. Разград /л.34/ на оспорващия е дадено разрешение за право на постоянно пребиваване на чужденец в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ.

Същият е подал заявление за издаване на документ за самоличност и пребиваване на чужденец в Република България с вх. № 263 от 14.03.2024 год. Във връзка с така подаденото заявление е извършена справка в АИС – ГК за пътуването на лице – чужд гражданин, при която е установено, че оспорващият има прекъсвания в пребиваването си на територията на Република България за период повече от 12 последователни месеци, а именно : от 28.06.2021 год. до 05.08.2022 год. – 13 последователни месеца и за времето от 24.10.2022 год. до 14.03.2024 год. – 16 месеца и 20 дни – последователно без прекъсване. Във връзка с така установеното на 15.03.2024 год. на оспорващия е връчено съобщение /л.49/ , в което е посочен установения факт, че повече от 12 месеца без прекъсване не е пребивавал в България и му е указано, че в 14 дневен срок може да представи възражения, обяснения и документи и да се запознае със събраните доказателства в преписката. На същата дата оспорващият е дал обяснение /л.58/ по случая, като е посочил, че заради риска от земетресения, в района, където е живял бил задължен да си поднови жилището. Във връзка с това общината му е намерила друго жилище, но и това жилище трябвало да сменят поради неприятности. По това време нямал възможност да напуска жилището си и за това не могли да се установят да живеят в България. В последствие оспорващия е представил и договор за продажба на имот в регулация, строителство в замяна за обещание и земя в дял и 4 бр. нотариални актове, удостоверени с апостил и преведени на български /л. 62-79/.

Въз основа на тези данни началникът на група „Миграция „ при ОДМВР – Разград е изготвил становище рег. № 330р-10044 от 03.04.2024 г. /л.47/, с което е предложил да бъде отказано издаването на нов български документ за самоличност на оспорващия.

С писмо рег. № 330000-21989 /л.45/ оспорващият е бил уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на производството по налагане на принудителна административна мярка „отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България по чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, като са посочени установените фактически основания за започването му, както и правата на лицето по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК и срокът за упражняването им. Писмото е връчено на оспорващия на регистрирания постоянен адрес /виж л. 44/, на 12.06.2024 год. съгласно известие за доставка, като е връчено на член на домакинството. Наред с това съгласно отбелязване /л.45 гръб/ оспорващият се е запознал с писмото и административната преписка чрез преводач.

Въз основа на данните по преписката началникът на група „Миграция” при ОДМВР – Разград е направил предложение рег. № 330р-21860 от 24.07.2024 год. /л.42/ да бъде издадена заповед за налагане на принудителна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ по отношение на оспорващия. В предложението са изложени установените при проверката фактически констатации, както и факти, относно обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ.

Със заповед № № 330з-2309 от 24.07.2024 год. заместник директорът на ОД на МВР – Разград е наложил на оспорващия принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република Българи, след отсъствие от територията на държава членка на ЕС за период по-голям от 12 последователни месеца”. Като фактическо основание е посочил, че след като на оспорващия е предоставено право на постоянно пребиваване на чужденец в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ е установено, че същият два пъти е прекъсвал срока си на пребиваване в Република България за 12 последователни месеца - първия път в периода от 28.06.2021 год. до 05.08.2022 год. – 13 последователни месеца и втория от 24.10.2022 год. до 14.03.2024 год. – 17 последователни месеца. Също така е посочено, че са отчетени обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени чл. 40, ал. 1, т. 6 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ.

От предложение рег. № 330р-28532 от 27.09.2024 год. е видно, че на 11.09.2024 год. е направен опит за връчване на заповедта на оспорващия, като е посетен известния адрес за пребиваване на чужденеца в с. М., област Р., ул. *** № *, но не е установен. Домакинът на адреса – С. А. е дал писмено обяснение /л.40/, че оспорващият е роднина на съпругата му. Че е гражданин на р. Т. с право на постоянно пребиваване в България, но живее постоянно в Т. Посещава България през 5-6 месеца за по един два дни и в момента също бил в Турция. За последно е бил в България през юни 2024 год.

Процесната заповед е връчена на оспорващия на 25.09.2024 год. чрез преводача Н. Х. Ч., съгласно отметката в нея, а жалбата срещу нея е депозирана в съда на 08.10.2024 год.

С оглед на така установените по делото факти и след проверката по чл. 168 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата , като подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения от закона срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е процесуално допустима.

Съдът намира, че оспорената заповед е валиден административен акт, като постановен от компетентен орган. Съгласно чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Национална полиция", "Гранична полиция" и "Борба с организираната престъпност", директорите на Столичната и областните дирекции на МВР, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. От приложената Заповед № 330з-483/21.02.2024 г. се установява, че директорът на ОДМВР- Разград е делегирал правомощия на заместник директора на ОДМВР- Разград да издава заповеди за налагане на ПАМ по чл. 39а ЗЧРБ.

Заповедта е издадена в установената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания, мотивирали административния орган да приложи ПАМ.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и норми, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна. Спазено е изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК. Лицето е надлежно уведомено за започналото производство по налагането на ПАМ, като е предоставена и възможност за представяне на обяснения, възражения и документи. Същата е постановена след пълно изясняване на фактическите обстоятелства, при спазване правилата за участие на оспорващия в административното производство. Както в заповедта, така и в предложението за издаването ѝ, са изложени надлежни фактически и правни основания, като са отчетени и обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, в т. ч. и въпросът за отражението на мярката върху правото на лицето на личен и семеен живот и поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход. Липсват конкретни твърдения на оспорващия в подкрепа на твърдението му за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Следва да се има предвид и обстоятелството, че дори да са налице нарушения на процедурата, те са съществени само ако създават вероятност за неистинност на фактите, които административният орган е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото или отказано субективно право. Съдът намира, че такива нарушения не са допуснати.

По отношение на материалната законосъобразност на заповедта съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 39а, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ една от принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон е отнемане правото на пребиваване в Република България.

Според разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, която е посочена като правно основание в оспорения акт, отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение или на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25 г, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16; за срока на обявено извънредно положение не се счита за отсъствие отсъствието на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца.

В настоящият случай оспорващият е чужденец, който на 20.11.2018 год. е получил разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ - като чужденец, който не е лице от български произход, роден на територията на Република България, изгубил е българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желае трайно да се установи на територията на страната, като по тези въпроси няма спор между страните. След като е получил това разрешение е установено, че на два пъти е отсъствал от територията на Република България, съответно от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца: в първият случай от 28.06.2021 год. до 05.08.2022 год. – 13 последователни месеца и втория случай от 24.10.2022 год. до 14.03.2024 год. – 16 месеца и 20 дни.

Следователно налице е материалноправната предпоставка за прилагане на хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Не са налице предвидените в тази разпоредба изключения за прилагането ѝ, тъй като правото на постоянно пребиваване на оспорващия е предоставено по чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ, а не на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г от същия закон, както е през периода на отсъствие не е било обявено извънредно положение.