Решение № 147 от 08.08.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Велики Преслав, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20253610100152 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозирани от Л. Р. П. срещу „С.К." ООД главна установителна искова претенция с пр. осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК з а признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № 1070456 към искане 9361593 от 10.05.2024 г., е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР и евентуална установителна претенция, предявена при условие, че съдът отхвърли главната искова претенция, с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл.

146, ал. 1 ЗЗП, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 1070456 към искане 9361593 от 10.05.2024 год., сключен между страните по делото, уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради противоречие на атакуваната клауза с добрите нрави.

Ищецът излага, че е кредитополучател по Договор за потребителски кредит №9361593 от 10.05.2024 год., сключен със „С.К." ООД. Сочи, че му бил отпуснат кредит в размер на 1000 лева, била договорена възнаградителна лихва в размер на 381,83 лева и неустойка в размер на 1210,17 лева, при срок за погасяване на кредита от 12 месеца. Допълва, че по договора бил уговорен фиксиран лихвен процент от 50 %, годишен процент на разходите от 62,76 %.

Сочи, че по силата на чл. 5, ал. 1 от Договора за заем е следвало в срок от 3 (трк) дни от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора едно от следните обезпечения:

1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на подробно изброените в дуговора условия. Акцентира, че съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора за заем в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 1210,17 лв. Поддържа, че за него е било невъзможно да предостави обезпечение, което да отговаря на завишените изисквания, дадени от кредитора и неустойка в посочения по-горе размер била начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. По този начин, в действителност общата 1 сума, която ищецът следва да върне за използвания финансов ресурс не е посочената в договора сума в размер на 1381,83 лева, а значително по-голяма - в размер на 2592 лева.

Ищецът счита, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора (чл. 11 от Договора) е нищожна, тъй като чрез нея кредиторът се стреми да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Заявява, че така договорената неустойка всъщност съставлява допълнителна и гарантирана за Кредитора икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка.

Настоява, че предвидената „неустойка" не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Акцентира, че неустойката се начислява като добавък към погасителните вноски и се дължи и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.

Поддържа, че клаузите, с които е уговорена неустойката са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Счита още, че неустойката излиза извън присъщата й обезпечителна функция, като кредиторът вместо да извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент е прехвърлил изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение, което му поведение противоречи на нормата на чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Релевира, че неустойката не изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова гаранция или поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора.

Обръща внимание, че изискванията към поръчителите са толкова завишени, че осигуряването им като гаранти по кредита е реално невъзможно в предвидения кратък двудневен срок от сключването на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

Застъпва становище за противоречие на въпросната клауза с нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, като счита, че неустойката е уговорена с единствената цел да предостави сигурна печалба за кредитора, като заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Настоява, че клаузата е нищожна на осн. чл. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е неравноправна и не е индивидуално уговорена.

Допълва, че атакуваната клауза от договора е нищожна и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави, с оглед завишения размер на неустойката спрямо размера на отпуснатата главница.

Навежда твърдение, че в процесния договор за предоставяне на кредит е нарушено изискването на закона относно правилното и пълно посочване на ГПР, доколкото уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение като представляваща разход по кредита, е следвало да бъде включена при изчисляването на годишния процент на разходите, но не е била включена.

Позовава се на практика на СЕС, която счита, че е приложима в настоящия случай решение по дело С- 714/22, с което е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите уговорени към договор за потребителски кредит представляващи конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и). Изтъква, че в цитираното по-горе решение е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за 2 потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Категорично заявява, че съгласно възприетото в Решение от 15.03.2012 г. по дело С453/10 на СЕС записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите и по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕР.

По изложените по-горе доводи, ищецът счита, че процесният договор за заем е недействителен, поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Моли главната искова претенция да бъде уважена изцяло. В условие на евентуалност, ако съдът прецени, че процесният договор за заем не е недействителен, моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 9361593 от 10.05.2024 год., сключен между страните по делото, уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради противоречие на атакуваната клауза с добрите нрави. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Моли да бъде присъден адвокатски хонорар на процесуалния му представител (с включено ДДС) при условията на чл. 38, ал. 1, вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище по реда на чл. 143 от ГПК, с което заявява, че поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който излага становище за неоснователност на предявените искови претенции.

Сочи, че в настоящия случай приложение следва да намери нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, съгласно която нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор. Твърди, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Поддържа, че в случай че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, поради което неоснователно се явява твърдението за нищожност на целия договор поради това, че неустойката не е включена в ГПР.

Изтъква, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания.

Ответникът сочи, че към датата на сключване на договора нормативно определеният лимит на ГПР е бил 68,9 %, а ГПК по договора е бил в размер на 62,76 %, поради което не е налице нарушение на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Настоява, че уговорената неустойка не е включена, но и не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Аргументира се с разясненията на чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит“.

Поддържа, че неустойката обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Заявява, че неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай, освен че е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на 3 неизпълнение на задължението, което обезпечава. Настоява, че доколкото към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума, е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Допълва, че договорената неустойка е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, като ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж, поради и което счита, че не може да се достигне до извод, че потребителят не е разполагал с пълна и изчерпателна информация относно задължението си към кредитора при всяко възможно развитие на правоотношението им.

Ответникът се противопоставя на твърденията, че неустойката представлявала „възнаграждение за отпускане на кредит“. Поддържа, че обстоятелството, че страните са се договорили, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, неустойката да бъде изплащана на части, а не еднократно, и, че всяка част от нея ще се плаща на падежите по договора, не води до превръщането й в лихва. Счита, че тази уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй като разпределя задължението му във времето с падежни дати същите като за главница и лихва, поради което с атакуваната клауза не се нарушава нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Заявява, че възнаградителната лихва по процесния договор за кредит е фиксирано уговорена за целия срок на договора, поради което кредитополучателят е поставен в поблагоприятно положение, тъй като не е ангажиран от връщане на суми в пълен размер в кратки срокове. Акцентира, че в Част II от европейския формуляр са посочени размерът на заемната сума, размерът на фиксираната възнаградителна лихва и размерът на общата сума, която следва да бъде изплатена на кредитодателя, като по този начин кредитополучателят е бил напълно информиран за условията, преди да сключи съответния договор. Допълва, че погасителният план, който е неразделна част от Договора включва пълна и точна информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и каква част от вноската представлява главница и каква лихва.