Определение № 438 от 09.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. София, 09.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно търговско дело № 20251001000479 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила в ъ з з и в н а частна жалба вх.

№50644/24.04.2025 година о т Д. Л. Д. против определение №117/17.03.2025 година, постановено по т.д. №1915 по описа за 2024 година на СГС, ТО, VI-26-ти състав, с което е прекратено производството.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно и моли въззивният съд да отмени обжалваното определение като върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Твърди в частната жалба, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като за да обоснове тезата за недопустимост на предявения главен иск за установяване на нищожност на решение на Общото събрание на дружеството за приемане на ГФО за 2023 година, съдът е приел, че ищецът не се явява съдружник към момента на предявяването му, тъй като е изключен като такъв с решение на ОСС на 27.09.2023 година. С предходно решение на ОСС от 30.06.2023 година А. Д. е изключена като съдружник, като това решение е предмет на в.т.д.542/2024 година по описа на САС, ТО-3-ти състав. Към 27.09.2023 година А. Д. е била загубила качеството си на съдружник, респективно от този момент тя не е легитимирана да приема решения от името на дружеството до влизане в сила на решението по иска и по чл.74 ТЗ, включително и за изключване на ищеца като съдружник и за 1 приемане на ГФО на дружеството. Към датата на предявяване на установителния иск изключване на съдружник и промяна в правноорганизационната форма на дружеството не са вписани по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. По отношение на третите добросъвестни лица ищецът е съдружник и правният му интерес да оспорва взетите без негово знание и участие решения от името на дружеството, въз основа, на които са заявени за обявяване обстоятелства по партидата на дружеството трябва да бъде признат. На следващо място, съдът е приел, че не са изложени обстоятелства, от които да може да се заключи, че с приемането на атакуваното решение се засягат конкретни права на ищеца или по някакъв начин това решение се отразява в правната му сфера. Подобно разбиране противоречи на заявеното в исковата молба и молбата-уточнение, както и на разпоредбите на материалния закон. Активната легитимация на ищеца по установителния иск произтича от качеството му на съдружник като членствените права на съдружника са не само имуществени, но и организационни – чл.123 ТЗ. Достатъчно е решението да накърнява правната сфера на съдружника като член на дружеството, за да е налице интерес от неговото оспорване. В случая безспорно е засегнато основно членствено право на ищеца – да участва в гласуването и приемането на ГФО, като е накърнено правото му на информация за дружествените дела. Не на последно място всяко решение, което е прието в противоречие с императивни разпоредби на ТЗ или дружествения договор накърнява пряко интереса на всеки съдружник, защото се създава незаконосъобразна корпоративна воля, в случая относно финансовото състояние на дружеството, при това изявена публично към третите добросъвестни лица. По отношение допустимостта на евентуалния иск по чл.74 ТЗ важат изложените съображения.

Първоинстанционният съд е възприел липса на членствено правоотношение на ищеца с ответното дружество към посочената дата, въпреки, че този въпрос не е разрешен с влязло в сила решение. При висящност на съдебното производство членствените права не могат да се считат за отпаднали и не може да бъде отречена активната легитимация на ищеца. Моли съдът да постанови определение, с което отмени обжалвания съдебен акт и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба „Йес инвест“ ООД моли да се потвърди обжалваното определение, тъй като евентуалната отмяна на решението или 2 прогласяването на неговата нищожност няма да доведе до положителна правна последица за ищеца.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по т.д. №1915 по описа за 2024 година на СГС, ТО, VI-26-ти състав е образувано по предявена молба от Д. Л. Д. срещу „Йес инвест“ ООД, в която ищецът излага, че е съдружник в дружеството, а на 20.09.2024 година след справка с партидата на дружеството констатирал, че е представен в ТРРЮЛНЦ за обявяване ГФО на дружеството за 2023 година, както и декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ за истинност на заявените обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове, подписана на 19.09.2024 година от А. В. Д., както и декларация по чл.62а, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 2007 година за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, подписана от А. В. Д. от 21.06.2024 година, с която същата декларира, че представеният за обявяване ГФО за 2023 година е приет от ОС на съдружниците, като подаденото заявление е с вх. №20240919150618.

Изложени са твърдения, че не е уведомяван за свикването и провеждането на събранието и не е участвал в такова събрание. Такова събрание не е било провеждано, поради което липсва валидно взето решение за приемане на ГФО за 2023 година. Твърди, че тъй като е съдружник за него съществува правен интерес от завеждането на иск за прогласяване нищожността на решение за приемането на ГФО като липсващо/невзето. В условие на евентуалност твърди, че решенията следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, тъй като взетите решения противоречат на императивни разпоредби на закона, както и на клаузите в дружествения договор. Опорочена е процедурата по свикване и провеждане на събранието. Отправено е искане до съда да постанови решение, с което установи нищожността на решението за приемане на ГФО за 2023 година, а в условията на евентуалност да бъде отменено.

В срока по чл.130 ГПК ответникът „Йес инвест“ ООД е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска. Не оспорва твърденията относно подаденото заявление, но твърди, че с решение на ОСС от 27.09.2023 година съдружникът Д. Д. е бил изключен, като се запазва единствено правото му да атакува законосъобразността на това решение, но се лишава от членство в 3 дружеството и произтичащите от това права. Посоченото решение е породило ефект във вътрешните отношения между съдружниците и считано от 27.09.2023 година е загубил правото си да участва в приемането на ГФО. На 21.06.2024 година А. Д. самостоятелно е приела решение за одобряване на ГФО за 2023 година. Решението за изключване на съдружника Д. е предмет на т.д.1785/2023 година по описа на СГС, понастоящем висящо по в.т.д.189/2025 година по описа на САС, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

В допълнителната искова молба ищецът обосновава легитимацията си с факта, че решението е предмет на правен спор, поради което не е породило твърдяния незабавен ефект във вътрешните отношения между съдружниците, защото такъв ефект могат да имат само законосъобразно взетите решения. На следващо място С предходно решение на ОСС от 30.06.2023 година А. Д. е изключена като съдружник, като това решение е предмет на в.т.д.542/2024 година по описа на САС, ТО-3-ти състав. Към 27.09.2023 година А. Д. е била загубила качеството си на съдружник, респективно от този момент тя не е легитимирана да приема решения от името на дружеството.

В подадения допълнителен отговор ответникът твърди, че фактическият състав с изключването на А. Д. не е завършен, поради което тя може да взема самостоятелно решения.

В молба от 26.02.2025 година, в изпълнение на указания на съда за уточняване на правният интерес ищецът Д. е посочил, че активната му легитимация произтича от качеството съдружник. Липсата на отразяване в търговския регистър загубване качеството съдружник на А. Д. обуславя правният му интерес да иска прогласяване на нищожността на приетото еднолично решение, за да се предотврати обявяването му в търговския регистър. Това качество обуславя и правният му интерес от иска по чл.74 ТЗ.

Въз основа на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, съдът достига до следните правни изводи:

Видно от обстоятелствената част на исковата молба, както и от формулираният от страната петитум е, че Д. Л. Д. е предявил иск за прогласяваме на нищожност на решение на ОСС за приемане на ГФО и обявяването му в търговския регистър, с твърдения, че решението е липсващо /невзето/, съединен в отношение на евентуалност с иск по чл.74 ТЗ за неговата отмяна.

4

Безспорно е по делото, видно от представените доказателства, както и от данните в търговския регистър по партидата на дружеството, че е отбелязано обстоятелството, че съдружници в дружеството са Д. Л. Д. и А. Д., че всеки един от съдружниците е провел процедура по изключване на другия съдружник, като е налице решение на ОСС от 27.09.2023 година, с което съдружникът Д. Д. е бил изключен, както и решение на ОСС от 30.06.2023 година А. Д. е изключена като съдружник. Решението от 30.06.2023 година е предмет на в.т.д.542/2024 година по описа на САС, ТО-3-ти състав, което не е приключило с окончателен съдебен акт, а решението от 27.09.2023 година е предмет на т.д.1785/2023 година по описа на СГС, понастоящем висящо пред САС, също неприключило с влязъл в сила съдебен акт.

От публично обявените обстоятелства в Търговския регистър по партидата на дружеството е видно, че са поискани за вписване промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване като са постъпили заявления, както следва: заявление А4№20230928082337, регистърното производство по което е спряно с определение на съда по т.д.1781/2023 година, както и заявление №20230920095026, касаещо вписване на решенията на ОСС от 30.06.2023 година, регистърното производство, по което е спряно с определение на съда по т.д.1737/2023 година.

Срещу решенията на ОСС от 30.06.2023 година и 27.09.2023 година са образувани дела с предмет искове по чл.74 ТЗ.

Ищецът Д. Л. Д. е твърдял в исковата молба, че решението на ОС, което атакува е липсващо /невзето/ решение, като е посочил фактите и обстоятелствата, от които произтича това нейно твърдение, както и е формулирал надлежен петитум, а в отношение на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.74 ТЗ.

Правото на иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ принадлежи на съдружниците и акционерите в търговско дружество, на които законът предоставя процесуална възможност да оспорят по съдебен ред всяко решение на общото събрание на дружеството, което противоречи на императивни законови разпоредби, на устава или на дружествения договор. Поради изрично очертаната персонална легитимация, активно легитимирани да предявяват подобни искове са само лица, които притежават качеството "съдружник" или "акционер" в дружеството, решенията на чието общо събрание се атакуват пред съда по 5 реда на чл. 74 от ТЗ. Като се основават на изложеното разбиране различни състави на ВКС приемат в служебно известните на настоящия състав:

Решение № 128/19.11.2009 г. по т. д. № 269/2009 г. на ВКС, I т. о., Решение № 204/06.06.2012 г. по т. д. № 898/2010г на ВКС, II т. о. и Решение № 46/22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ВКС, II т. о., че в производството по чл. 74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск подлежи наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер на дружеството, чиито решения на Общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качество следва да е налице към момента на провеждане на Общото събрание, взело оспорваните решения. В случай, че членственото правоотношение на съдружника или акционера е прекратено на някои от предвидените в закона основания преди датата на вземане на атакуваните решения от общото събрание, последният не е легитимиран да оспорва пред съда взетите от събранието решения, тъй като правото му на иск вече е погасено и не съществува. Прекратяването на членството на съдружника, респ. акционера чрез изключване в хода на съдебното производство по чл. 74 ТЗ няма за последица загуба на легитимация за ищеца и недопустимост на иска.