Решение № 212 от 04.11.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Ихтиман, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Гражданско дело № 20241840100599 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от Г. Я. С. чрез адв. Х. Р. против „*“ ЕООД, ЕИК *, с която е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парично задължение.

Ищецът твърди, че срещу него е издаден от Районен съд – Ихтиман Изпълнителен лист от 17.12.2010 г. на основание Заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК № 951 от 15.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1304/2010 г., в полза на „Обединена българска банка“ АД за сумата от 19900,06 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 13.12.2010 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1102,61 лв. за периода от 07.05.2010 г. до 12.12.2010 г., сумата в размер на 46,27 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 07.05.2010 г.-12.12.2010 г.; сумата в размер на 420,98 лв., представляваща държавна такса по гражданското дело и сумата в размер на 792,59 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист и молба от „ОББ“ АД срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 108/2011 г. по описа на ЧСИ *. С молба от 04.05.2018 г. ответникът „*“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по делото въз основа на договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 31.01.2018 г., сключен с първоначалния кредитор „ОББ“ АД.

Според ищеца възможността на ответника да събере вземането си по принудителен ред е била погасена с изтичането на общата 5-годишна давност.

Ищецът твърди, че изпълнителни действия не са били предприемани срещу него след 07.10.2016 г. доколкото последното валидно изпълнително действие, изразяващо се в изпращане на запорно съобщение до банка „ОББ“ АД, е от тази дата. Сочи също, че по делото е настъпила и т. нар. перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като визскателят в продължение на 2 1 години, считано от 28.03.2011 г. не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Ищецът моли да съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че Г. Я. С. не дължи на „*“ ЕООД сумите по Изпълнителен лист от 17.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1304/2010 г., поради погасяване на възможността за принудително изпълнение на същите, с изтичане на предвидената в закона давност. Моли се да бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответникът „*“ ЕООД упражни правото си на отговор. С отговора си, ответникът признава предявения иск и моли да бъде постановено решение при признание на иска. Ответникът сочи, че с поведението си не е дал повод за завеждане на исковата претенция, поради което моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът Г. Я. С. не се явява, като се представлява от пълномощника си – адв. *, който поддържа исковата молба. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи сумите, описани в исковата молба. Моли съдът да постанови решение при признание на иска и да присъди сторените от ищеца разноски, съобразно представения списък.

Ответникът „*“ ЕООД, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание по делото.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, прецени следното:

Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност по искане на ищеца съдът да прекрати съдебното дирене и да постанови решение съобразно направеното признание, като решението се основава единствено на направеното признание, без да е необходимо да се излагат други мотиви за уважаването на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 ГПК. В депозирания от ответника отговор на искова молба същият прави изрично изявление за признание на иска. В случая е налице изискването на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а наред с това то е такова право, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното от ответника признание на иска и направеното от ищеца искане съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК не следва да излага мотиви за това.

По отговорността за разноските:

Като взе предвид актуалната съдебна практика по искове с правно основание чл. 439 ГПК, по които ответникът е направил признание на иска, отнесена към конкретната фактическа обстановка, съдът намира, че възражението на ответника, че не е дал повод за завеждането на иска и поради 2 това, той не следва да бъде осъждан да заплати на ищеца разноските, направени от него във връзка с настоящото производство, е неоснователно.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за образуване на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл. 78, ал. 1 ГПК за разпределяне отговорността за разноските в исковия процес, независимо дали се постановява, или не решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.

От доказателствата по делото се установява, а и не се спори от страните, че ответникът е титуляр на вземанията по издадения срещу ищеца изпълнителен лист от 15.12.2010 г. по ч. гр. д. № 1304/2010 г. по описа на Районен съд - Ихтиман, материализиращ процесните вземания. Въз основа на този изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 108/2011 г. по описа на ЧСИ *. Не се спори още, че изпълнителното производство е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК с постановление на ЧСИ от 26.04.2024 г. От приложените към исковата молба доказателства се установява също, че ответното дружество не е подало информация към Централния кредитен регистър, съгласно правомощието си по чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за ЦКР, въпреки изтеклата погасителна давност, като кредитната задлъжнялост на ищеца съществува в информационните масиви на регистъра.

В случая към датата на предявяване на иска ответникът е разполагал с изпълнителен титул.

Прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар. перемпция не изключва принудителното изпълнение, доколкото към датата на сезирането на съда с иска по чл. 439 ГПК съществува възможността изпълнителният лист да бъде взет от взискателя и с него да бъде образувано ново изпълнително дело, и след изтичане на погасителната давност за вземането. Съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. В този случай длъжникът може да се защити само чрез иск срещу взискателя по чл.

439 ГПК като сезирането на съда с отрицателния установителен иск е условие за упражняване на субективните права на ищеца. След изтичането на давността вземането продължава да съществува, но не може да се събере със средствата на държавната принуда. Ако длъжникът плати след срока това плащане не е без основание /чл. 118 ЗЗД/.

В случая ответникът не отчита обстоятелството, че правната сфера на ищеца - длъжник е накърнена, налице е повод за образуване на производство за оспорване на вземането, след като в полза на кредитора съществува изпълнителен титул. Предвид това признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски /в този смисъл са Определение № 401 от 21.02.2024 г. по ч. т. д. № 173/2024 г., Т. К., І т. о. на ВКС, Определение № 50413/05.10.2022 г. по ч.т.д. № 2100/2022 г. на І т.о. ТК на ВКС; Определение № 60360/08.11.2021 г. по ч.гр. д. № 4112/2021 г. на І. г.о.

ГК на ВКС/.

Твърдението на ответника, че изразява готовност да предаде на ищеца оригинала на изпълнителния лист е декларативно и възможността взискателят със същия изпълнителен лист да образува ново изпълнително производство 3 съществува, докато съществува и редовно издадения изпълнителен титул. В изпълнителното производство защитата може да се търси само по реда на чл.

439 от ГПК и прекратяване на същото поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не защитава длъжника от ново принудително изпълнение.

Предвид изложеното съдът счита, че не е налице първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноските на ищеца в производството по чл. 439 ГПК, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Искането за присъждане на разноски в полза на ищеца е основателно.

Следва да бъде присъдени в полза на ищеца направените разноски за държавна такса.

От ищеца е представен списък с разноски преди приключване на съдебното дирене, като към исковата молба е приложен договор за правна и защита и съдействие, с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 4200 лева, като е посочено че същата сума е платена в брой при подписване на договора.

От друга страна, направеното от ответника възражение за прекомерност е основателно, тъй като размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е над минималния предвиден, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1-3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), който минимален размер възлиза за всеки от предявените искове, както следва: 2191,01 лева по иска за недължимост на главницата, 410,26 лева по иска за недължимост на договорната лихва и по 400 лева за всеки от останалите три обективно кумулативно съединени искове за недължимост на: наказателната лихва; държавната такса по гражданското дело и юрисконсултското възнаграждение. В конкретния случай, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената дейност, броят на проведените открити съдебни заседания, съдът приема, че следва да уважи направеното възражение за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, като присъди на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на

3850 лева

(2200+450+400+400+400 лв.), съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1-3 на НМРАВ.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл.

439, ал. 1 ГПК, в отношенията между ищеца Г. Я. С., ЕГН: **********, с адрес: *, и ответника „*“ ЕООД, ЕИК *, че ищецът Г. Я. С., ЕГН: **********, с адрес: *, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от * - управители, сумата от 19900,06 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 13.12.2010 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1102,61 лв. за периода от 07.05.2010 г. до 12.12.2010 г., сумата в размер на 46,27 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 07.05.2010 г.-12.12.2010 г.; сумата в размер на 420,98 лв., представляваща държавна такса по гражданското дело и сумата в размер на 792,59 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, 4 обективирани в Изпълнителен лист от 17.12.2010 г., издаден на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 951 от 15.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1304/2010 г. по описа на Районен съд – Ихтиман в полза на „Обединена българска банка“ АД, вземането по който е прехвърлено на „*“ ЕООД, ЕИК *, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 108/2011 г. по описа на ЧСИ *, рег. № 793 с район на действие Софийски окръжен съд, прекратено с Постановление от 26.04.2024 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от * – управители ДА ЗАПЛАТИ на Г. Я. С., ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от 3850 лв. /три хиляди осемстотин и петдесет лева/, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 996 лв. /деветстотин деветдесет и шест лева/, представляваща сторени разноски за държавна такса.