Определение № 1395 от 19.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1395 гр. София, 19.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20258002104477 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител К. против въззивно решение № 11 от 7.01.2025г. по в.гр.д. № 485 по описа за 2021г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение от 26.11.2020г. по гр.д. № 889/2015г. на ОС София като са отхвърлени като неоснователни предявените искове против И. И. Г., М. И. Д.-Б. и „Солари Елов дол“ЕООД за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 4 081 099.21лв., на основание чл.74, ал.1 ЗОНДНПИ/отм./ и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Било е образувано наказателно производство срещу И. И. Г. за деяние по чл.253, ал.2, вр. с ал.1 и чл.26, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ, като с постановление на прокурор при СГП от 3.02.2016г. то е прекратено. Решението на Комисията за предявяване на иска е от 21.10.2015г., като проверяваният период е от 19.11.2003г.19.11.2013г.

Въззивният съд, позовавайки се на ТР по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС е приел, че не могат да участват при формиране на несъответствието, съобразно §1, т.3 ДР на Закона тези парични суми, които са преминали през патримониума на проверяваното лице, разходвани 1 са от него, но не са трансформирани в реални активи и не са налични в края на периода /вкл. суми, постъпили по банкови сметки/. Посочил е, че погасените кредити и заеми не съставляват имущество, като усвоените кредити и заеми се включват в приходите, а погасената част от тях в частта за извънредни разходи за съответния период. Възприел е заключението на приетата по делото комплексна експертиза във вариант 2 / с известни забележки/, което е преценил като обективно, защото отговаря на установената практика, за разлика от варианти 1 и 3, които са изготвени по искане на Комисията и включват суми, които според Комисията са незаконно придобити и такива, които са неналични в края на периода. Според възприетия вариант на заключението общият размер на приходите възлиза на 6 003 613.73лв./В нея съдът е включил 626 446.57лв. - доходи от трудови правоотношения, декларирани пред НАП, работна заплата, декларирани печалби от продажба на акции, 839 795.50лв. - доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения, 15 041.94лв. – изтеглени суми в брой от кредитна карта, 2 423 201.25лв. – получени кредити и парични заеми, 48 309лв. – приход от продажба на МПС, 40 000лв. – дивиденти, 153 358лв. – получени приходи от М. Б., 2 000лв., налични средства по банкови сметки в началото на периода, 14 623.89лв. – кредитни лихви. Размерът на разходите е 4 057 783.13лв., в които се включват: 49 697.53лв. – разходи за семейството, 20 231.91лв. – разходи за погасяване на кредити, 244 472.85лв. – данъци и осигуровки, 12 400лв. – разходи за пътувания в чужбина, 397 540.45лв. – разходи по банкови сметки, 8 751.51лв. – банкови такси, 55 668.51лв. – битови разходи за вода и електричество, 118 964.98лв. – плащания чрез ПОС, 50 901.81лв. – корекция на разходи по НСИ след приспадане на плащания чрез ПОС, 19 006.48лв. – разходи за погасяване на суми по кредитни карти, 2 740 733.36лв. – предоставени заеми и върнати суми по получени заеми, 24 000лв. – стойност на придобито и отчуждено МПС, 417 216.50лв. - стойност на придобити и отчуждени дружествени дялове.

При съпоставка на доходи /6 003 613.73лв./ и разходи /4 057 783.13лв./ е налице нетен доход от 1 945 830.02лв., който е положителна величина. Придобитото имущество в края на периода е на стойност 1 285 957.06лв. и включва: апартамент в [населено място], [улица]с пазарна стойност 240 492лв., двуетажна вилна сграда, тип „К. 2“, [община] , м. „Я.“ с пазарна стойност 175 210лв., апартамент в [населено място], [улица] пазарна стойност 167 287лв., дружествени дялове на стойност 677 40.60лв., налични средства по банкови сметки в края на периода – 25 527.46лв. При тези данни не е налице несъответствие и отнемане на имущество не е възможно

В представеното към касационната жалба изложение, касаторът оспорва изложените изводи на въззивния съд, позовавайки се на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и поставяйки следните въпроси: 1. Следва ли да се изследва възможността на трети за производството лица да предоставят заемни средства на ответниците, за да се отчитат те като доход или е достатъчно същите да бъдат декларирани в годишната данъчна декларация без реално да се установява получаването им? Твърди се противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 5134/2021г. на ІV г.о., 2. Допустимо ли е – при изчисляване на размера на несъответствието – да се вземат стойности на придобитото имущество от титула за собственост – без съдът да изложи мотиви защо не се кредитира заключението на 2 експертизата? Касаторът се позовава на противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 4647/2021г. на ІІІ г.о., 3. При направено оспорване на частен свидетелстващ документ и искане за допускане на експертиза, длъжен ли е въззивният съд да открие процедура по чл.193 и сл.ГПК и да се произнесе по оспорването и искането за експертиза, когато това не е направено от първата инстанция? Счита, че е налице противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 1548/2021г. на І т.о. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя и следните пет въпроса: 4.Наличието на декларирани получени заемни средства в годишната данъчна декларация презумира ли техния законен характер и следва ли те да се отчитат като доход без да е установено реалното им получаване?, 5. Допустимо ли е да се приеме, че когато по банкова сметка са постъпили суми с основание „заем“, се касае до сключено заемно правоотношение, без по делото да е установено съгласие за сключване на такъв договор, без представяне на писмени доказателства за него и разписка за получаване на сумата?, 6. За да се счете, че дадена сума от отчуждаване на имущество – представлява доход на лицето, следва ли да се установи законен източник на средства за придобиването му?, 7. При установяване на направени разходи за живот в повече от минимално заложените по данни на НСИ, установените в повече прибавят ли се или следва да се направи приспадане съобразно заложените данни в НСИ? и 8. Участвал ли всички ответници при формиране на размера на несъответствието или само проверяваното лице и лицата от неговото домакинство, съобразно нормата на §1, т.3 ДР на ЗОПНДПИ/отм./, §1, т.19 от ДР на ЗОНПИ?

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване по поставените въпроси не следва да се допуска, доколкото те не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, но дори и да се приеме обратното - за тях не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост. Съображенията:

За да отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, поставеният от касатора въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая решаващият довод на съда за отхвърляне на иска е установената липса на водещата предпоставка за отнемане в полза на държавата на имущество, а именно: наличие на значително несъответствие, по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, а в тази връзка въпроси не са поставени. С поставените въпроси, всъщност, касаторът оспорва правилността на обжалваното решение, опитвайки се да обори възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото.

Не са налице и посочените специални основания за допустимост:

Въпроси с № 1, 4 и 5, касаещи получени заемни средства, поради идентичното си съдържание, следва да бъдат разгледат общо. Въззивният акт не е в противоречие с отговора, даден на въпрос, който е идентичен с настоящия въпрос №1, в решение по гр.д.№ 5134/2021г. на ІV г.о., съгласно който:“ съдът следва да допусне, събере и анализира поотделно и в тяхната съвкупност всички посочени от страните допустими доказателства, които установяват или изключват конкретно извършено предоставяне на средства, 3 включително – дали третото лице действително е разполагало с такива средства, за да ги предостави на ответника“. Именно по този начин е процедирал съда, извеждайки крайния си извод, че ответникът е доказал реалното получаване на средства от заем в посочения от него размер. С доводите си касаторът по същество оспорва тези правни изводи, но в производството по допустимост, касационната инстанция не извършва проверка за правилност /вж.мотивите към т.1 от ТР № 1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС/.

Независимо от това следва да се посочи, че в практиката не е спорно, че декларирането на заем по съответния ред, когато такова деклариране се изисква от законодателството, е индиция, че същия е получен. Такава индиция е и наличието на доказателства, че посоченото като заемодател лице е разполагало със съответните средства и е могло да се разпореди с тях в полза на проверяваното лице /вж.решение по гр.д.№ 2758/2024г.на ІV г.о./ Установените като получени по банкова сметка суми с основание „заем“, също могат да се приемат като индиция за сключен договор за заем, доколкото същият е неформален и с превеждане на сумата по банкова сметка е установено реалното предаване на парите.

Въпрос № 2 не е от значение за изхода на спора, доколкото съдържа две условия, които не са установими от гореизложените мотиви на въззивния съд - че са възприемани стойности на придобитото имущество от титула за собственост и че съдът не е изложи мотиви защо кредитира заключението на експертизата. Вярно е обратното – при направените изчисления е съобразена пазарната стойност и въззивният съд е посочил защо възприема вариант 2 от заключението на приетата по делото експертиза.

По въпрос № 3: За да е налице специалното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – следва в цитираната от касатора съдебна практика да е дадено различно разрешение по идентичен въпрос, а в случая това не се установява от посоченото от касатора решение по гр.д.№ 1547/2021г. на І т.о. /вж. т.2 от ТР №1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС/.

Въпрос № 6 е без значение за изхода на спора, доколкото въззивният съд не е излагал мотиви в тази насока. Освен това, съгласно установената практика /вж.напр.решение по гр.д.№ 1361/2024г.на ІV г.о./ приема се, че е налице неизяснен източник на средства в патримониума на проверяваното лице, ако се установи разлика с отрицателен знак в нетния доход, получена при изваждане на извършените разходи и доказаните от икономическия анализ доходи, а в случая тя е положителна величина. Дори и да е налице имущество с неустановен законен произход, то не е достатъчно за да се пристъпи към отнемане на имущество, когато не е установено значително несъответствие /превишение с 150 000лв. между имуществото и нетния доход/.

Отговорите на въпроси с № 7 и № 8 се съдържат в закона, който недвусмислено посочва, че за проверявания период Комисията събира сведения за „обичайните и извънредните доходи и разходи за издръжка на физическото лице и на членовете на семейството му“ /чл.114, т.6 ЗОНПИ/, т.е. от значение са реално направените разходи /статическите данни на НСИ са минимума с оглед определението на понятието „обичайни разходи“, съдържащо се в §1, т.9 от ЗОНПИ като „разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството му съобразно данните на Националния статистически институт“/ и при формиране на размера на несъответствието релевантни са данните, касаещи проверяваното лице и на членовете на 4 семейството му.