Заповед за изпълнение № 1814 от 19.08.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 19.08.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2339 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Д.а, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Г. Т. Д. ЕГН: **********, адрес **********, да заплати на кредитора Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК: **********, седалище и адрес на управление **********, сумите:

255,65 EUR (двеста петдесет и пет евро и 65 цента), представляваща главница за периода от 08.07.2024 г. до 08.07.2024 г., ведно със законната лихва за период от 14.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 25,56 EUR (двадесет и пет евро и 56 цента).

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите:

8,52 EUR (осем евро и 52 цента), представляваща договорна лихва за периода от 08.07.2024 г. до 08.07.2024 г.,

60,71 EUR (шестдесет евро и 71 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 09.07.2024 г. до 14.08.2026 г.,

Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит № ********** 08/06/2024.

На 08.06.2024 г. между"**********" АДи Г. Т. Д. е сключен договор за потребителски кредит№**********, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 500 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 516.67 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 16.66 лв.На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 08.07.2024 г., на 1 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, всяка от които в размер на 516.67 лв. Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/,като договорът се сключва във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис 1

/ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

На 27.03.2026 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.05.2023 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "**********" АД, по силата на който вземането на "**********" АД срещу Г. Т. Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит № ********** от дата 08.06.2024 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на "**********" АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АТФ/********** от дата 27.03.2026 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът констатира обоснована вероятност за очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), поради което искането за тези суми се отхвърли. От приложения към заявлението препис от договор за потребителски кредит се установява, че е сключен при предварително определени от страна на кредитодателя договорни клаузи.

Договорът е бланков, съдържа общи условия и макар определен като индивидуален, всъщност не е налице индивидуално уговаряне на неговите условия. Видно от договора финансовата институция е посочила абсолютни стойности на лихвения процент по заема, годишен процент на разходите (ГПР). Горното налага извод, че кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В случая процесният договор за кредит това изискване не е спазено, доколкото в него е налице само посочване на ГПР в процент.

В ОУ е предвидено (чл. 10), че с цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на Кредитодателя към Кредитополучателя на основание Договора за кредит и настоящите Общи условия, включително главница, лихви, такси, неустойки, глоби и други разноски, до окончателното им събиране в пълен размер, в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита (денят, на който Кредитодателят е превел кредита по уговорения между страните начин), Кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение. Обезпеченията се определят в Договора за потребителски кредит и приложенията към него, т.е. обезпечението е предвидено да бъде дадено едва след сключване на договора за кредит и предоставяне на заемната сума. В чл. 13.4. е посочено, че в случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок надлежно обезпечение по реда и при условията на настоящите Общи условия и договора за кредит или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка в размер, посочен в Договора за потребителски кредит и приложението към него.

Прочитът на съдържанието на клаузите за неустойка и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем налага разбирането, че по своето същество т.нар.

„неустойката“ всъщност представлява скрито възнаграждение за кредитора.

С оглед горното и предвид обстоятелството, че сумата, представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение изначално е включена като разсрочено плащане в погасителния план, не става ясно дали неустойката е част от формулата за определяне на годишния процент на разходите или стои извън нея. По този начин на практика не е предоставена адекватна възможност на потребителя да се информира за това какви са 2 условията и стойността на кредита, в това число и вида на отделните компоненти, определящи ГПР. В договора за заем е уговорен ГПР, но същият е формално посочен.

Разходите за заплащане на тази неустойка са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на чл.19, ал.4 ЗПК. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Така процесният договор за кредит се явява в противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съответно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

С оглед горното е налице хипотезите по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, което обосновава извод за недействителност на договора, а съобразно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи възнаградителна лихва или други разходи по кредита. В изложения смисъл е Определение №361/13.05.2025 г. по в.ч.гр.дело № 207 по описа за 2025 г. на ОС Монтана.

За пълнота следва да е посочи, че действащата редакция на чл. 411, ал.2, т.3 ГПК за отказ от издаване на заповед за изпълнение не изисква да е налице пълна категоричност за наличие на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител, като е достатъчно само по себе си наличието на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договора.

Разпореждането, с което се отхвърля заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр Агенция за събиране на вземания ЕАД IBAN: **********, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: **********

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на 3 който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Лилия Й. Любенова Д.а )

4