Решение № 139 от 08.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20265000500256 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№12999/06.04.2026г. от И. Х.

Г., чрез адв.Н. против Решение №350/16.03.2026 г., постановено по гр.д.

2228/2025г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта му, с която се отхвърля искът на И. Х. Г., ЕГН ********** за осъждане на Прокуратурата на Република България, гр. София бул. Витоша № 2 да му заплати, обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 583/2010 г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР Пловдив, преобразувано в ДП № 343/2020 г. на Отдел „ИП“ при ОД на МВР Пловдив, за разликата над сумата от 6135.50 евро (равняващи се на 12 000.00 лева), до пълния предявен размер от 40 000 лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба в съда на 04.08.2025 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в атакуваната част, за което са изложени конкретни съображения. Иска се да се отмени решението в обжалваната част относно отхвърлянето на претенцията за сумата над 12 000 лева, до 1 претендиралите 40 000 лева и да се уважи исковата претенция в пълен размер като на ищеца се присъдят още 28 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, до окончателното плащане.

В законния срок, от ПРБ не е подаден отговор на въззивната жалба. В проведеното по делото о.з., представителят на прокуратурата оспорва жалбата.

Пловдивският апелативен съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, както и допустимо в обжалваната част. На основание чл.269, изр.2 ГПК, по останалите въпроси, въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата.

На първо място, следва да се посочи, че предвид необжалването на решението от ПРБ в частта, с която се осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на И. Х. Г., ЕГН ********** сумата от 6135.50 евро (равняващи се на 12 000.00 лева) - обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 583/2010 г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР Пловдив, преобразувано в ДП № 343/2020 г. на Отдел „ИП“ при ОД на МВР Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба в съда на 04.08.2025 г., до окончателното изплащане, между страните е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на правнорелеватните факти, на които е основан иска, до уважения размер от 6135.50 евро (равняващи се на 12 000.00 лева), свързани с воденото срещу ищеца ДП № 583/2010 г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР Пловдив, нарушаването на правото ищеца на разглеждане и решаване на делото му в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, допуснато от страна на Прокуратурата на Република България и претърпяването от ищеца на неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с нарушението на това му право. Ето защо, следва да се приемат за безспорни между страните следните факти:

- ДП № 583/2010 по описа на „ИП“ при ОД на МВР Пловдив е образувано срещу ищеца И. Г. за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК на 09.01.2011 г.

- На 19.01.2012г., 27.01.2012г., 01.02.2012г. и 29.02.2012г. са извършени 2 разпити на свидетели.

- На 08.03.2012 г., И. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 323 НК, извършен е разпит в това му качество и спрямо него е взета мярка за неотклонение - парична гаранция.

- На 30.03.3012 г. е извършен нов разпит на обвиняемия Г. и е предявено разследването. Следват нови разпити на двама свидетели от 10.04.2012 г., 11.04.2012 г. и 24.04.2012 г. както и два разпита на обвиняемия от 11.04.2012 г. и 02.05.2012 г.

- На 02.05.2012 г. е извършено предявяване на разследването и е внесен обвинителен акт.

-С определение на съда, съдебното производство е прекратено и върнато на прокуратурата. След отстраняване на процесуалните нарушения, отново е внесен обв. акт в РС-Пловдив, където било образувано НОХД № 5112/2012 г.

В хода на съдебното следствие по това дело, в о.с.з. от 16.01.2013 г. е поискано и допуснато изменение на обвинението в такова по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК, за което се предвижда лишаване от свобода от 3 до 15 години и конфискация на част или цялото имущество.

- С присъда от 19.01.2015 г., постановена по НОХД № 5112/2012 г. на РСПловдив, ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. 26, ал. 1 НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и е осъден на 1 година лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок.

- С решение от 09.07.2015 г. по ВНОХД № 986/2015 г. на ОС- Пловдив присъдата е отменена и делото върнато на РП- Пловдив за отстраняването на допуснати съществени процесуални нарушения.

- След връщането му на досъдебна фаза, разследването е продължило с разпити на обвиняемия Г. и на свидетеля К. от 06 и 07.10.2015 г.

-На 06.02.2016 г. е извършено ново привличане на И. Г. като обвиняем и негов разпит.

- на 07.03.2016 г. е извършено предявяване на разследването на пострадалия К. К., а на 09.03.2016 г. - на обвиняемия И. Г..

- на 28.03.2016 г. е проведен нов разпит на И. Г. и след това на 01.06.2016 г. и 07.06.2016 г. са извършени нови предявявания на разследването.

- С обвинителен акт от 04.08.2016 г., на ищеца е повдигнато обвинение 3 на престъпление 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. 26, ал. 1 НК относно присвояване на парични средства в размер на общо 396 000 лева на 30.06.2010г. – 136 000 лв в гр.Пловдив, 60 000 лв в гр.Пловдив и 200 000 лв в гр.Асеновград. Образуваното пред РС- Пловдив дело е прекратено и изпратено по подсъдност на РС- Асеновград.

- С присъда от 13.06.2018 г. по НОХД № 99/2017 г. на РС- Асеновград, ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 202, ал.

2, т. 1, вр. чл. 201, вр. 26, ал. 1 НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 3 НК и е осъден на 1 година лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок.

- С решение от 31.10.2018 г. по ВНОХД № 1702/2018 г. на ОС-Пловдив Присъдата на РС- Асеновград е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

- Образувано е НОХД № 765/2018 г. на РС- Асеновград, по което е проведено разпоредително заседание на 18.12.2018 г., в рамките на което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на РП- Пловдив за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Прекратяването на съдебното производство е потвърдено с определение по ВЧНД № 162/2019 на ОС-Пловдив.

- Впоследствие, с постановление на прокурор от РП-Пловдив делото е изпратено по компетентност на РП- Асеновград.

- На 14.02.2018 г. е извършено привличане на ищеца като обвиняем.

- С постановление от 14.05.2019 г. на РП- Асеновград наказателното производство по ДП № 583/2010 г. е прекратено. Съдебният акт е отменен с определение от 20.09.2019 г. по ЧНД № 675/2019 г. на РС- Асеновград, потвърдено с определение от 06.01.2020 г. по ВЧНД № 2169/2019 г. на ОСПловдив, - Досъдебното производство е продължило с разпити на свидетели от 18.08.2020 г., 21.08.2020 г., 28.01.2021 г., 16.03.2021 г. и 19.05.2021 г.

- ДП № 583/2010 г. е преобразувано в ДП № 343/2020 г. по описа на отдел „ИП“, като с постановление от 16.07.2021 г., на ищеца е повдигнато ново обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК. Освен първоначалните 3 суми от общо 396 000 лв, към обвинението са включени 4 нови деяния, извършени от обвиняемия през 2010г., като общата стойност на присвояването е определена на 2 564 400 лева.

- Извършени са 4 предявявания на разследването на пострадалия К. К. и на обвиняемия И. Г. - на 13.09.2021 г., 22.10.2021 г. и 01.11.2021 г.

- С постановление от 17.12.2021 г. на РП-Пловдив, ТО-Асеновград, наказателното производство отново е прекратено, но постановлението впоследствие е отменено

- Досъдебното производство е продължило с назначаването и изготвянето на ССЕ от 22.02.2024 г., разпит на свидетеля К. от 27.12.2024 г. и предявяване на разследването на 17.11.2025 г.

- Преди образуването на наказателното производство, ищецът се е ползвал с добра репутация в упражняваната от него търговска дейност. След започване на наказателното производство, се променил, станал необщителен, психически натоварен, тревожен, чувствал се обиден и наранен, имал проблеми със съня, храненето и загубил интерес към много неща, освен да закрепи бизнеса си.

- в полза на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева от прекратеното наказателно производство по сл. дело № 147/2014 г. по описа на ОСлО при ОП- Пловдив, влязло в сила на 19.05.2021 г. и в размер на 18 000 лева от прекратено наказателно производство по ДП № 100/2018 по описа на РПУ Асеновград, влязло в сила на 17.10.2022 г.

Предвид гореизложеното, искът на И. Г. се явява доказан по основание и по размер до 6135.50 евро (12 000 лв). Доколкото решението се обжалва само от ищец по отношение размера на присъденото му обезщетение по чл.2б ЗОДОВ, за разликата над присъдения от първоинстанционния съд размер от 6135.50 евро (12 000 лв), до пълния предявен размер от 20 451,68 евро ( 40 000 лв), настоящата инстанция дължи разглеждане и произнасяне по иска в посочената част.

На основание чл.269, изр. 2 ГПК, съдът съобрази направените в жалбата на ищеца възражения в тази връзка, които могат да се обобщят, както следва:

1. Възразява се, че са налице са редица увреждащи фактори, които не са взети предвид от първоинстанционния съд или е занижена тяхната значимост за сериозността на причинените вреди :

5

- консултативни прегледи на Г. и рецепти за предписани му лекарства.

2. Възразява се срещу изводът на първоинстанционият съд, че ищецът няма влошено здравословно състояние, което да е в причинна връзка с продължителността на наказателното обвинение. Сочи се, че св. Г.а и св. Ш. описват промяната в поведението и емоционалното състояние на ищецастанал по-сприхав, с нисък праг на търпимост към околните. Според съпругата му, най-вече го травмирала многогодишната игра между съдпрокуратура, съд-прокуратура и така 15 години. Подложил се е на терапия, започнал да се интересува от все по- малко неща, пиел таблетки за успокояване и сън. Всичко това очертавало причинно-следствената връзка между воденото наказателно производство и промяната в психо-емоционален план, настъпила у Г..

3. Възразява се, че особено съществено увреждащ фактор за ищеца, останал необсъден от страна на съда, е обявяването на името му на сайта на Върховния касационен съд като лице, извършило корупционно престъпление.

Твърди се, че в продължение на две цели години ежемесечно върховният съдебен орган в България е обявявал информация, че Г. е съден за присвоително деяние. И. Г. бил представен с трите си имена и длъжност, при положение, че още не е осъден. Поддържа се, че обявяването му с всички лични данни противоречи на стандартите, формирани в Директива 2016 (343) на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство. В хода на неприключилото наказателно производство, спрямо ищеца била нарушена и то за продължителен период от време и презумпцията за невиновност. Окръжният съд обаче не обсъдил вредите, произтичащи от този начин на публикуване на информация за наказателното производство.

Поддържа се, че независимо че източник на информацията, качена на сайта на ВКС, е съответният апелативен съд, който прави обобщение на висящите в апелативния район дела за корупционни престъпления, отговорността за така поднесената информация е на Прокуратурата на Република България, тъй като при обвинение в извършване на престъпление, рискът не е за съда, а за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес.