Решение № 283 от 17.07.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. П., 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20261230100163 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юриск. Г. С. С.-К., срещу Б. Т. П., ЕГН: **********, с адрес с. Д., общ. П..

Твърди се в исковата молба, че на 10.10.2023 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и Б. Т. П. е сключен Договор за потребителски кредит № 40020618709, съгласно който дружеството, в качеството си на кредитодател, е предоставило на кредитополучателя паричен кредит от 3 500 лева, със срок на кредита от 30 месеца, при годишен процент на разходите 48,93 % и годишен лихвен процент 41 %, както и закупен пакет от допълнителни услуги - „Фаст“ в размер на 1 400 лева и „Флекси“ в размер на 3 010 лева, като размерът на вноските по закупените допълнителни услуги е дължима заедно с месечната погасителна вноска. Уточнява се, че закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло по желание на длъжника.

Релевира се, че ищцовото дружество е изправна страна по договора, което изпълнява точно и в срок задълженията си по кредитната сделка, като превежда кредитната сума в размер на 3 500 лева, чрез паричен превод по банкова сметка с IBAN:

BG47UBBS88881000770085 на 11.10.2023 г.

1

Излага се, че поради неизпълнение от страна на длъжника на поетите договорни задължения, същият е изпаднал в забава, като към настоящия момент целият погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си дължим размер.

Посочва се още, че длъжникът е направил четири плащания по заема, в общ размер на 947,55 лева, с която е погасена сума в размер на 720,59 лева, съгласно задължението по погасителен план – 2 пълни вноски. В общата сума на получените плащания са включени и постъпилите плащания по начислени лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 186,96 лева. Заплатени са и разходи за събиране на забава, т.н. такси по тарифа, възникнали като задължение на 30.11.2023 г. в размер на 40 лева.

В тази връзка се иска от съда д а постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника Б. Т. П., ЕГН: **********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 40020618709, в общ размер на 5355,63 лв. (пет хиляди триста петдесет и пет лева и 0,63 ст.), от които: Главница – 3360,17 лева (три хиляди триста и шестдесет лева и 0,17 ст.); Непогасено договорно възнаграждение – 1568,73 лева (хиляда петстотин шестдесет и осем лева и 0,73 ст.), дължимо за периода от 15.01.2024 г. до 24.02.2025 г. - дата на предсрочна изискуемост и Законна лихва – 426,73 лева (четиристотин двадесет и шест лева и 0,73 ст.), дължима за периода от 24.02.2025 г. - дата на предсрочна изискуемост до 27.10.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението (28.10.2025 г.) до изплащане на вземането.

Претендират се сторените по заповедното и исковото производства разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответната страна. В същият се излагат твърдения за допустимост, но неоснователност на предявените искови претенции. Правят се възражения за нищожност на сключения между страните договор на основание разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК. Излагат се съображения, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, съгласно която не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, което води до връщане само на главницата. С оглед недействителността на процесния договор за кредит прави възражение сумата заплатена по процесния договор да бъде прихваната от дължимата се главница. Моли, да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание страните не се явяват и представляват, от процесуалния представител на ответницата е депозирана молба, с която се иска 2 предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За претендираните вземания е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1012/31.10.2025 г. по ч. гр. д. № 1804/2025 г. на РС Димитровград, срещу която ответника имащ качеството на длъжник в заповедното производство, е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК.

С Определение № 192 от 17.03.2026 г., постановено по настоящото дело, влязло в законна сила на 09.04.2026 г., Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 1012 от 31.10.2025 г. по ч.гр.д. № 1804/2025 г. на Районен съд – гр. Димитровград, е обезсилена в частта й, в която се претендира заплащане на: сумата от 500 лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календар дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 15.03.2024 г. и сумата от 0,23 лева, представляваща непогасена лихва за забава за периода от 16.11.2023 г. – дата на издаване на длъжника в забава, до 24.02.2025 г. – дата на предсрочната изискуемост.

От приетия по делото Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40020618709 от 10.10.2023 г. се установява, че на ответника била предоставена в заем сумата от 3 500 лева, която е следвало да бъде погасена за срок от 30 месеца, при ГПР 48,93 %, фиксиран годишен лихвен процент от 41 %, и обща дължима сума по кредита 5 649,49 лева.

При сключване на кредита ответникът избрал да ползва и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които дължал съответно 1 400 лева и 3 100 лева, които следвало да се заплащат заедно с месечните вноски по кредита.

От приложеното по делото извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № 40020618709 се установява, че по процесният договор ответникът е заплатил сума в общ размер на 947,55 лева.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

3

В процесния случай, ищцовата претенция за заплащане на възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и закупена и ползвана услуга „Фаст“ са основани на клаузи в договора, съобразно които възнаграждението става изискуемо при подписване на договора, а условията по предоставянето им е предвидено в ОУ.

В чл. 15. 2 ОУ е разписано, че допълнителната услуга „Флекси“ предоставя на кредитополучателя право да променя погасителния си план при изпълнение на изискванията по чл. 15.2.1, 15.2.2 и 15.2.3, а именно: да поиска отлагане на части или накуп допустимия брой погасителни вноски; да му се намали на части или накуп допустимия брой погасителни вноски; да се промени падежната дата, с изключение на вноски с настъпил вече падеж, за което страните подписват анекс.

В чл. 15. 1 е предвидено, че допълнителната услуга „Фаст“ касае приоритетно разглеждане на искането за отпускане за потребителски кредит преди клиенти, които не са закупили услугата.

Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да заплати възнаграждение за извършвани присъщи дейности на кредитора. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него „допълнителен услуги – „Фаст и Флекси“ към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, изначално разсрочва вземането за „заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за допълнителни услуги, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и 4 условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в Договора е посочена общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина не е включено дължимото възнаграждение за закупен пакет услуги. Дори напротив – при прибавянето на сумата по същия се получава съвсем различна стойност на общия разход по кредита. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.