Решение № 112 от 12.03.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1293/2024
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 12.03.2025
- Състав
- Александър Желязков, Десислав Любомиров, Атанаска Китипова
Цитирани разпоредби
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 342, ал. 1, предл. трето · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.281, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 2, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65, т. 5 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 65, т. 6 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 112 гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Александър Желязков
Членове:
Атанаска Китипова
Десислав Любомиров при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора и Б. Ем. Д. като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601293 по описа за 2024 година Производството е по чл.327 и сл. от НПК.
Образувано е за втори път пред въззивната инстанция, след като с решение №484 от 09.10.2024г. постановено по НД№572/24г. по описа на ВКС е отменено въззивно решени №107 от 03.04.2024г. постановено ВНОХД№1173/23г. по описа на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд
Постъпил е въззивен протест и допълнение към него от прокурор при ОП Монтана срещу присъда № 16 от 14.12.2022 г., постановена по НОХД № 26/2022 г., с която подсъдимият П. И. Х. е признат за виновен за извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето НК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 65, т. 6 ППЗДвП и са му наложени наказания две години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване на основание чл. 66 НК е отложено за изпитателен срок от 4 години и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.
В протеста са изложени оплаквания за явна несправедливост на 1 наложените наказания. Твърди се, че направените от съда изводи досежно смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, са неправилни. липсвали основания наказанията да бъдат определени към най-ниския предвиден в закона предел, тъй като от доказателствата по делото не се установявал превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Иска се изменение на постановената на 14.12.2022г. по НОХД № 26/2022г. по описа на Окръжен съд - Монтана присъда в санкционната й част, като неправилна и увеличаване размера ва определените със същата наказания.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнителни съображения към нея, подадени от защитника на подсъдимия, с твърдения, че обжалваната присъда е неправилна, тъй като е постановена при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснована. Релевирано е оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание.
В жалбата са изложени твърдения, че по делото не са събрани убедителни доказателства нито за действителната величина на скоростта на автомобила на подсъдимия преди настъпване на удара, нито за наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуалното нарушаване на ограничението на скоростта и процесното ПТП. При произнасяне с обжалваната присъда, съдът бил приложил неправилно материалния закон.
Във връзка с обвинението за допуснато от подсъдимия нарушение на чл.
65, т. 5 ППЗДвП, в присъдата липсвали мотиви и аналитична част. Не ставала ясна волята на съда и съображенията, по които е споделил разбирането, че посоченият текст от Правилата за движение е нарушен. Анализът на пътната ситуация бил задължителен и заради това, че мястото на удара се явявало част от пътното платно, забранена както за подсъдимия, така и за пострадалия, но поради липсата на такъв анализ съдът бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
Изложени са и твърдения за явна несправедливост на наказанието, чиито основания се свързват с разбирането за допуснати нарушения на материалния и процесуални закони при осъждането на подсъдимия.
Иска се на основание чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2 НПК 2 атакуваната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимият П. И. Х. да бъде оправдан, или ако не се установи основание за това, да се потвърди първоинстанционната присъда по реда на чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПКВ съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Защитникът моли тя да бъде уважена и да се постанови решение, с което да с е отмените обжалваната първоинстанционна присъда, като се признае за невинен подсъдимия и бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. От събраните в първата инстанция доказателства, най-вече от многобройните автотехнически експертизи - комплексни и единични такива, се установявало, че подсъдимият не е имал техническа възможност и не е могъл да предотврати настъпването на произшествието, тъй като към момента когато пострадалият се е появил в полезрението на подсъдимия, същият се е намирал на разстояние, което не му е позволявало да спре, както при скоростта, с която се е движел, така и при максимално допустимата такава за населено място – 50 км/час. Счита, че първоинстанционният съд е бил пасивен наблюдател и гумен печат за действията на прокуратурата, която си позволила неколкократно изменение на обвинителния акт, за да успее да натъкми същия съобразно заключенията на различните експертизи, както в досъдебната фаза, така и в съдебната такава. Единственият момент, в който подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати произшествието, това бил моментът на появата на така наречения клон в границите на пътя. Било обективно невъзможно да бъде възприето от човешкото око, тъй като било необходимо по-голяма част или част от този предмет да навлезе в обхвата на пътя, за да стане видим. Това бил най-ранният възможен момент, в който е възникнала опасността и съответно към този момент за подсъдимия не съществувала реална възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране, тъй като се е намирал на по-малко разстояния, отколкото му е било необходимо да спре. Възприемайки друг момент, първоинстанционният съд б и л загърбил всички подробни експертни заключения, поради което и постановената присъда се явявала неправилна и необоснована, и следвало да бъде отменена.
Прокурорът счита че присъдата от 14.12.2022 г., постановена по НОХД № 26/2022 г. на ОС - Враца, с която подсъдимият П. Х. е признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК, следва да бъде изменена, като на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК наказанието на 3 подсъдимия да бъде увеличено от 2 на 3 години „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 и да бъде отложено за срок от 5 години. Поддържа протеста, като заявява, че счита за неправилно твърдението в протеста, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. В мотивите си първоинстанционният съд подробно бил изложил фактически и правни аргументи, които обуславяли именно съпричиняването от страна на починалия водач на л.а. „Рено“, поради което не поддържа протеста в тази му част.
Изразява становище, че в останалата й част присъдата е правилна и законосъобразна и жалбата следа да бъде оставена без уважение.
Защитникът счита, че подаденият протест, с който се оспорва наложеното наказание и се иска налагане на по-тежко такова е неоснователен и не следва да бъде уважен. При приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка намира, че няма основание за налагане на исканото от прокуратурата по-тежко наказание. По делото по безспорен начин било установено съществения принос на пострадалия за настъпилото ПТП и същият правилно бил отчетен при определяне на наказанието.
Поддържа изцяло твърденията в жалбата, че обжалваната присъда е постановена при неизяснена фактическа обстановка, при нарушение на материалния и процесуалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Изготвеното от вещите лица в хода на въззивното производство заключение по комплексната авто-техническа и видеотехническа експертиза тази експертиза не е задължително за съда. Въпреки дадените отговори от вещите лица, важни обстоятелства от предмета на доказване били останали неизяснени, като отстоянието на всяко от МПС-тата до мястото на удара към момента, в който водачът на лекия автомобил е започнал извършването на забранената му маневра – завой наляво при определената от вещите лица скорост на движение на автомобилите. Къде било мястото на удара, какво е било разположението върху пътното платно на двата автомобила в момента на удара, с каква скорост са се движили двата автомобила в този момент за подсъдимия и за защитника, не било ясно, тъй като назначените по делото съдебна авто-техническа експертиза, комплексна авто-техническа експертиза и допълнителната такава прието от въззивния съд 4 давали различни отговори.
Съществено се различавали и отговорите на вещите лица, изготвили тези експертизи, относно скоростта на движение на л.а. „БМВ“, преди да възникне опасността за движение на подсъдимия, като съответно били дадени скорости от 110, 130 и 150 км/ч. Нямало еднозначен отговор какво е било разстоянието от мястото на удара на л.а. „Рено“, когато е започнал неправомерната маневра, както и на какво отстояние от него се е намирал в този момент на започване на маневрата л.а. „БМВ“.
Анализът на доказателствата по делото водел до извод, че опасността е възникнала в опасната зона за спиране. Константна била практиката, че в тази хипотеза следвало да се приеме, че водачът на автомобила, който не е бил в състояние да реагира по обективни причини и критерии, а именно поради възникване на опасността в опасната зона, не следвало да се счита за виновен.
Постановеното от първоинстанционния съд почивало на предположение, а повдигнатото на подс. Х. обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 НК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 65, т. 6 от Правилника за приложението на този закон, не било доказано, съгласно заложените в чл. 303, ал. 2 НПК критерии, поради което моли подсъдимия да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнато му обвинение.
Алтернативно счита, че са налице всички основания наказанието да бъде определено при условията на чл. 55 НК, тъй като били налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Подс.Х. поддържа казаното от защитника . Счита, че не е виновен и трябва да бъда оправдан.
Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните, събраните доказателства и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства се установява от фактическа страна, че подс.П. И. Х. е роден на ******** година в гр.***, живущ в с.град, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан. Същият бил правоспособен водач на МПС от 10.07.2003г. и притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство категории "В" и "АМ", издадено на 23.04.2018 година, с валидност 5 до 23.04.2028г. На 06.09.2018 година, около 10.30 часа, подс. Х. потеглил от град София за град Лом, с л.а. БМВ М 5 с per. № ********, син на цвят. На предна дясна седалка до водача пътувала свидетелката С. М.-Х.. След 13.00 часа подсъдимият с управлявания от него автомобил достигнал кръгово кръстовище в района на град Монтана и поел по околовръстния път на града в посока към град Лом. Температурата на въздуха била около 26 градуса, относителната влажност 52 %, имало вятър с посока север и скорост 5 м/с, било сухо, поради което хоризонталната видимост била 20 км.
Подс. Х. навлязъл с автомобила на път II-81 и поел по прав участък в посока към град Лом. Пътят бил петлентов - с две ленти в посока към гр.Монтана и трилентов от гр.Монтана, който постепенно преминавал в двулентов и еднолентов в посока към гр.Лом. Пътят имал наклон 1% по посока от град Монтана към град Лом, покрит бил с едрозърнест гладък асфалт без неравности, като от двете страни на платното за движение имало затревени банкети на нивото на пътното платно. Лентите за двете посоки на движение били разделени с мантинела.
По същото време по път II- 81, в посока от град Монтана към град Лом, пред автомобила, управляван от подсъдимия, със собствения си лек автомобил марка „Рено“ модел „Меган“ с per. № ********, зелен на цвят, се движел А. А.
И.. Приближавайки района с положена надлъжна пътна маркировка М 15, на път II-81, към км 102+000, А. И. навлязъл в маркираната зона, с намерение да извърши ляв завой. В същото време подс.Х. с управлявания от него лек автомобил движещ се със скорост 151 км/ч, приближил автомобила, управляван от И.. Подсъдимият не намалил скоростта и не спрял, а предприел маневра, като отклонил автомобила си от дясна пътна лента вляво и навлязъл върху надлъжната пътна маркировка М 15, при което с предната челна част и предна дясна странична част на автомобила си блъснал този, управляван от А.