Определение № 1480 от 12.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1480 гр. Благоевград, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20261200501259 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. В. М., ЕГН **********, с адрес:

*********, чрез процесуалния представител адвокат П. К., против Определение № 836 от 20.08.2026 г., постановено по гражданско дело № 1328/2026 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, в частта му, с която е отхвърлено искането на ищцата за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В частната жалба са наведени подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния акт. Жалбоподателката поддържа, че районният съд не е извършил индивидуална и цялостна преценка на критериите по чл. 83, ал. 2 от ГПК и не е съпоставил имущественото състояние с размера на дължимите такси и очакваните разноски. Излага се, че изискването на първоинстанционния съд декларацията за материално състояние непременно да бъде придружена от удостоверения от НАП/НОИ, Агенция по вписванията и справки за МПС е незаконосъобразно, тъй като отрицателните факти не подлежат на доказване, а самата декларация е предвидено в закона доказателствено средство, подписано под страх от наказателна отговорност по чл. 313 от НК. Жалбоподателката заявява, че е вдовица на 78 години, с влошено здравословно състояние след претърпяно ПТП, продължаващо скъпо лечение и рехабилитация, единствен доход – пенсия, живее в собствено жилище, което не носи доход, не притежава МПС, дялове, акции или банкови влогове, а адвокатската защита е уговорена безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Позовава се и на общодостъпните данни за линията на бедност и необходимия доход за издръжка. Претендира се отмяна на обжалваното определение в атакуваната му част и постановяване на нов акт от въззивния съд, с който К. В. М. да бъде освободена от внасяне на държавна такса и разноски по делото.

Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес (ищцата, чието искане за освобождаване е отхвърлено), и е насочена срещу подлежащ на самостоятелен въззивен контрол съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГПК.

За да се произнесе по основателността на частната жалба, Окръжен съд – Благоевград 1 съобрази данните по делото и приложимия закон:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от К. В. М. пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ против ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди (разходи за болнично и оперативно лечение, медицински консумативи, метална остеосинтеза, рехабилитация, лекарства и наем на медицинско оборудване) в резултат на ПТП от 23.08.2024 г., с претендиран размер от 7 644,00 лв., посочен в молбата като равностоен на 3 908,31 евро, ведно със законната лихва.

В исковата молба е обективирано особено искане за освобождаване на ищцата от държавна такса и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, като в текста на молбата е вписано: „за което прилагам декларация по образец“.

С атакуваното Определение № 836 от 20.08.2026 г. Районен съд – Гоце Делчев е отхвърлил искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК с мотивите, че: „към исковата молба е приложена декларация за материално и семейно положение“, но тя „съставлява субективно твърдение и не е подкрепена с необходимите писмени доказателства (удостоверения за доходи от НАП/НОИ, справки от Агенция по вписванията за притежавани недвижими имоти, справки за МПС и др.)“, поради което липсвали доказателства за обективна невъзможност за плащане на таксата.

Така постановеният акт на първоинстанционния съд е изцяло неправилен и незаконосъобразен, като почива на взаимноизключващи се констатации и груби нарушения на съдопроизводствените правила. Аргументи:

При извършената от въззивния съд служебна проверка на материалите по делото – както в електронната папка в ЕИСС, така и на хартиен носител, се констатира че по делото въобще не е приложена и фактически липсва декларация за семейно и имуществено състояние по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Независимо от бланкетното отбелязване в края на исковата молба, такъв документ няма данни да е постъпвал в съда и по делото.

При това положение е необяснимо и процесуално недопустимо как районният съд в мотивите на обжалвания акт е приел, че „към молбата е приложена декларация за материално и семейно положение“, подложил е на правен анализ нейното съдържание и я е обявил за „субективно твърдение“. Правораздаване се дължи единствено и само въз основа на действително намиращите се в делото документи и събрани доказателства, а не въз основа на предположения или фиктивни констатации за наличието на доказателствени средства, каквито реално не съществуват по делото.

В подадената частна жалба пълномощникът развива пространна аргументация, цитирайки конкретни фактически констатации (относно личния статус на ищцата, липса на доходи от наеми, липса на банкови сметки, обитаване на единствено жилище и др.), за които изрично заявява пред окръжния съд: „Видно от приложената по делото декларация...“, без обаче да е ясно от къде и въз основа на какво се правят тези изводи и оплаквания, доколкото декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК не е представена нито пред Районен съд – Благоевград (където първоначално е заведено делото), нито пред Районен съд – Гоце Делчев, нито с частната жалба.

Когато страната е направила искане за освобождаване от държавна такса и разноски, но към молбата липсва изискуемата съгласно чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК декларация или същата е непълна, първоинстанционният съд няма правно основание директно да отхвърля искането по същество. Съгласно константната и задължителна практика на ВКС, непредставянето на декларация или нейната непълнота съставлява нередовност на искането. В тази хипотеза съдът е длъжен по силата на чл. 101, ал. 1 от ГПК да остави молбата без движение, като даде на страната ясни и конкретни указания в определен срок да попълни и представи надлежно подписана декларация за материално, семейно и имуществено състояние, съдържаща всички релевантни данни по чл. 83, ал. 2, т. 1 – 7 от ГПК, както и да представи доказателствата, с 2 които разполага. Едва след изпълнение на тези указания или след изтичане на срока съдът може да формира своите фактически и правни изводи.

Като е постановил отказ по същество при неизяснена фактическа обстановка, без да даде указания за отстраняване на нередовността и без да разполага със законоустановения документ за имущественото състояние, Районен съд – Гоце Делчев е допуснал съществено процесуално нарушение.

Напълно незаконосъобразно е и съображението на първата инстанция, че декларацията б и л а „субективно твърдение“, което задължително следвало да бъде съпроводено с предварително представени от ищцата удостоверения за липса на имоти, банкови сметки или МПС. Декларацията по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК е изрично уредено от законодателя доказателствено средство, което се подписва от страната под страх от наказателна отговорност по чл. 313 от НК. Отрицателните факти (че лицето не притежава имоти, МПС, спестявания или допълнителни доходи) не подлежат на пълно и главно доказване от молителя. Ако съдът има съмнения в достоверността на декларираните данни, той разполага с процесуалната възможност да извърши служебни справки в съответните национални регистри (Имотен регистър, Търговски регистър, регистри на МВР и НАП), но не и автоматично да отхвърля искането на социално слаби граждани поради липса на удостоверения за отрицателни факти.

Въззивната инстанция не може да замести липсващата декларация и да се произнесе пряко по същество за пълно освобождаване на ищцата. Наличните по делото писмени доказателства – медицински епикризи, протоколи за оперативни интервенции от 2024 г. и 2026 г. във ВМА – София за ендопротезиране на тазобедрена става и фактури за лечение установяват безспорно единствено тежкото здравословно състояние и извършените медицински разходи. Те обаче не дават обективна информация за пълния обем на доходите на домакинството, притежаваните недвижими имоти, банкови влогове и трудова заетост към настоящия момент.

Ето защо атакуваното определение в частта следва да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато на Районен съд – Гоце Делчев за ново произнасяне по искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК. При новото разглеждане районният съд следва да изпълни следните задължителни указания: Да остави молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК без движение и на основание чл. 101, ал. 1 от ГПК да укаже на ищцата К. В. М. в 1-седмичен срок да представи надлежно попълнена и лично подписана декларация за материално и семейно положение по утвърдения образец, в която изчерпателно да посочи: всички получавани месечни доходи (включително точния размер на пенсията), семейното си положение, притежаваното движимо и недвижимо имущество, банкови сметки и влогове, налични парични средства, участия в търговски дружества, трудова заетост и задължения за издръжка. След постъпване на декларацията (или при непостъпването в срока) и след служебна проверка на заявените данни при необходимост, съдът да извърши цялостен и съвкупен анализ на всички критерии по чл. 83, ал. 2, т. 1 – 7 от ГПК. РС следва и да съпостави установения чист месечен доход и имущество на ищцата с дължимата държавна такса по иска и с очакваните бъдещи разноски за производството (в т. ч. депозит за съдебномедицинска експертиза), като съобрази дали заплащането им няма да лиши 78-годишната ищца от минималните екзистенциални средства за живот, лечение и оцеляване. РС следва да се произнесе с мотивиран съдебен акт, като изрично разграничи и формира воля както относно освобождаването от държавна такса, така и относно освобождаването от разноски за съдебното производство.

Така мотивиран, Окръжен съд – Благоевград,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение № 836 от 20.08.2026 г., постановено по гражданско дело № 1328/2026 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, в частта, с която е отхвърлено искането на К. В. М., ЕГН **********, подадено чрез адвокат П. К., за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Гоце Делчев за продължаване на съдопроизводствените действия и ново произнасяне по молбата на К. В. М. по чл. 83, ал. 2 от ГПК при стриктно спазване на дадените в мотивите на настоящото определение задължителни указания.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4