Решение № 352 от 24.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Пазарджик, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Елена В. Петричева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20265200500609 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на С. Г. П. срещу наложен от ЧСИ запор върху пенсията на жалбоподателя в НОИ.

Жалбоподателят релевира оплаквания, обосноваващи незаконосъобразността на обжалвания запор и моли за неговата отмяна.

Ответната страна – „Еос Матрикс“ЕАД не депозира отговор на жалбата.

В обясненията си по реда на чл.436, ал.3 ГПК, ЧСИ посочва, че жалбата е допустима, но неоснователна. Излага мотиви.

Пазарджишкият окръжен съд, след като се запозна с жалбата и приложеното към нея изпълнително дело, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на „Райфайзенбанк България“ЕАД и въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.г.дело № 740 по описа на РС Велинград за 2014г. срещу 1

С. Г. П. за сумите, посочени в изпълнителния лист, първоначално по изп.дело № 1104 по описа на ЧСИ П. И., впоследствие продължило по изп.дело №3215 по описа на ЧСИ П. И. рег.№ 821 на КЧСИ .

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 01.12.2014г.

На 18.12.2023г. е наложен запор върху банковите сметки и вземанията от НОИ / пенсията на длъжника, като изрично е посочено, удръжките да се извършват ежемесечно при спазване на изискванията на чл.446 от ГПК.

Длъжникът е уведомен за наложения запор на 15.12.2025г.

Със Съобщение от 23.12.2025г. ТП на НОИ гр.Пазарджик е уведомило ЧСИ , че към 01.12.2025г. длъжникът получава пенсия в общ размер от 1577,85 лева, както следва :

1. Лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 410,50 лева;

2. Добавка по чл.84 от КСО към личната пенсия в размер на 217,52 лева;

3. Пенсия за осигурителен стаж и възраст, изплащана от Обединеното кралство в размер на 949,83 лева.

Считано от 23.12.2025г. до настоящия момент периодично са постъпвали суми по изпълнителното производство от удръжки от пенсията на длъжника. Националният осигурителен институт периодично е уведомявал ЧСИ за всяка промяна в размера на удръжките, която е била съобразена както с размера на получаваните пенсионни плащания, така и с действащия към момента на удръжките размер на минималната работна заплата, при спазване на чл.446 от ГПК.

На 05.06.2026г. е постъпило съобщение с изх № 3036-122 148/04.05.2026г., с което ЧСИ е уведомен , че при поредна актуализация на данните, извършена при условията на чл. 446,ал.1 от ГПК и съобразно ТР №2/26.06.2025г. по т.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС размерът на месечната удръжка възлиза на 185,15 евро.

П р и така установената фактическа обстановка, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от длъжник в изпълнителното производство, с която се оспорва изпълнение върху имущество, което длъжникът в изпълнителното производство счита за несеквестируемо, и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство.

Несеквестируем доход по смисъла на чл. 446 от ГПК, са възнагражденията за труд, както и пенсията, които са в размер на минималната работна заплата, т.е. паричното вземане за трудово възнаграждение или друго възнаграждение, както и върху пенсията, е частично несеквестируемо.

Процесуалната норма на чл.446 от ГПК предвижда изрично определени вземания на длъжника в производството /вземане по трудово правоотношение, по гражданско правоотношение, по което се престира трудов резултат, по осигурително правоотношение/, срещу които при наличието на определени предпоставки възниква процесуална забрана за принудително изпълнение /пълна несеквестируемост /, съответно процесуално задължение за осъществяване на изпълнение в предварително установени в чл. 446, ал. 1, т. 1-т. 4 от ГПК граници /частична несеквестируемост /.

Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК (Изм.

ДВ, бр. 50 от 2008г., в сила от 1.03.2008 г.) трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично 3 секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част.

В конкретният казус, изцяло в съответствие с ТР № 2 от 26.06.2015 г. постановено по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, и при условията на чл.

446,ал.1 от ГПК правилно третото задължено лице – ТП на НОИ – гр.

Пазарджик е определило размера на месечната удръжка от пенсията на жалбоподателя, който възлиза на 185,15 евро.

Предвид изложеното, изцяло несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя за пълна несеквестируемост на получаваната от него пенсия.

Обжалваното действие на ЧСИ е законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Пазарджишки окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наложения на 18.12.2023г. запор върху пенсията на длъжника С. П. по изпълнително дело № 3215 по описа на ЧСИ рег. № 821 П. И. за 2016г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4