Решение № 23 от 11.04.2022, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 17/2022
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 11.04.2022
- В сила
- 11.04.2022
- Състав
- Пепа Илиева Чиликова, Петранка Панайотова Кирова, Петранка Стоянова Жекова
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.196, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.29 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. Ямбол, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пепа Ил. Чиликова
Членове:
Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Т. Ст. Ст. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600017 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано по жалба от защитника за проверка на невлязлата в сила Присъда № 61/11.11.2021г. по НОХД № 654/2021г. по описа на РС – Ямбол, с която подсъдимият А. А. Я. от гр. ***** е осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ вр. чл.26, ал.1 от НК, като е признат за виновен в това, че:
В неустановен час в периода от около 22:00 часа на **.**.****г. до около 07:00 часа на **.**.****г. в гр. *****, от дворове, находящи се на ул.
„***“ № ** и на ул. „****“ № **, действайки в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 168 лева, от владението на собствениците им А. П. С. и И. Я. Н., двамата от гр. *****, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
1
- В неустановен час в периода от около 22:00 часа на **.**.****г. до около 07:00 часа на **.**.****г. в гр. *****, от двор, находящ се на ул. „****“ № **, действайки в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ – велосипед тип „мъжка рамка“ на стойност 55 лева, от владението на собственика й - И. Я. Н. от гр. *****, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, и - В неустановен час в периода от около 22:00 часа на **.**.****г. до около 07:00 часа на **.**.****г. в гр. *****, от двор, находящ се на ул. „***“ № **, действайки в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи – велосипед тип „бегач“ на стойност 68 лева и велосипед тип „дамска рамка“ на стойност 45 лева, всички на обща стойност 113 лева, от владението на собственика им – А. П. С. от гр. *****, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
На основание чл.58а, ал.4 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, на подсъдимия е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим и разноските в досъдебна фаза в размер на 117 лева са присъдени в негова тежест, като е постановено заплащането им в приход на републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР - Ямбол.
С жалбата са наведени оплаквания за материална незаконосъобразност и явна несправедливост на присъдата. Оспорва се доказателствения анализ на първата инстанция и се твърди недоказаност на обвинението, поради наличие на противоречиви доказателства относно авторството. На това основание се претендира за отмяна на осъдителния акт и за постановяване на нов оправдателен такъв. Оплаквнето за явна несправедливост не е аргументирано.
В с.з. жалбата се поддържа лично от въззивника подсъдим и от служебния защитник – адвокат по съображенията, изложени в нея, като се счита, че доказателствата по делото, включая събраните в хода на въззивноно производство, не са достатъчни за постанвяване на осъдителна присъда.
В правото си на лична защита и на последна дума подсъдимият излага, че не е извършил престъплението, в което е обвинен, не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Участващият по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата, като споделя изцяло направения от районния 2 съд доказателствен анализ и извода му за доказаност на обвинението.
Първоинстанционната присъда намира за правилна и законосъобразна и предлага да бъде потвърдена.
След като обсъди доводите в жалбата, съобрази становищата на страните и прецени изцяло атакуваната присъда, съобразно правомощията по чл.313 и чл.314 от НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК и при наличие на право и интерес от обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, но не по изложените в нея съображения.
Макар да не споделя изцяло доказателствения анализ на първата инстанция, настоящият състав намира, че по отношение на съставомерните обстоятелства възприетата фактическа обстановка съответства на събраните по делото доказателства.
В изпълнение на задължението си за извършване на собствен анализ на доказателствената съвкупност и с оглед правото да приема за установени и други фактически положения, ЯОС намери за доказана следната фактология:
Към месец **** 2021г. подсъдимият Я., роден на **.**.****г., бил на ** години и бил осъждан осемнайсет пъти с влезли в сила присъди за тежки умишлени престъпления от общ характер против собствеността – по НОХД № ****/****г. на ЯРС, по НОХД № ***/****г. на ЯРС, по НОХД № **/****г. на РС – Дряново, по НОХД № ****/**** г. на ЯРС, НОХД № ***/**** г. на PC-Дряново, НОХД № ****/**** г. на ЯРС, НОХД № ****/**** г. по описа на ЯРС, НОХД № ****/**** г. на ЯРС, НОХД № ****/**** г. на ЯРС, НОХД № ***/**** г. на ЯРС, НОХД № **/**** г. на ЯРС, по НОХД № ***/**** г. на ЯРС, по НОХД № ***/****г. на ЯРС, по НОХД № ***/****г. на ЯРС, по НОХД № **/****г. на ЯРС, по НОХД № ***/****г. на РС – Бургас, по НОХД № ****/****г. на ЯРС и по НОХД № **/****г. на ЯРС.
С присъдите по първите шестнайсет от изброените по-горе НОХ дела подс. Я. е осъден за престъпления, извършени като непълнолетен, като са му налагани наказания обществено порицание, пробация и лишаване от свобода, както с отложено изтърпяване, така и ефективно.
3
Осъдителните присъди по последните две дела - по НОХД № ****/****г. на ЯРС и НОХД № **/****г. на ЯРС, влезли в сила съответно, на **.**.****г. и на **.**.****г., отново са за тежки умишлени престъпления от общ характер против собствеността, но извършени след навършване на пълнолетие – в периода **.**.****г. – **.**.****г. и на **-**.**.****г. С всяка от тях на Я. са наложени ефективни наказания от по една година лишаване от свобода.
С опр. № ***/**.**.****г. на ЯРС, влязло в сила на **.**.****г., наказанията по горепосочените две присъди са групирани в съвкупност, като му е определено общо ефективно наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл.24 от НК, размерът на наложеното най-тежко наказание по съвкупността е увеличен с шест месеца – от една година на една година и шест месеца лишаване от свобода.
Видно от отбелязването в издадената от БС при ЯРС справка за съдимост рег. № 1005/11.05.2021г., подсъдимият е изтърпял така наложеното и увеличено по размер общо наказание на **.**.****г.
Около два месеца и половина след изтърпяване на наказанието – в неустановен точен час в периода от около 22:00 часа на **.**.****г. до около 02:30 часа на **.**.****г., през незаключена пътна врата подс. Я. влязъл в двора на имота, находящ се на ул. „****“ № ** в гр. *****. Там видял велосипед тип „мъжка рамка“ на стойност 55 лева, който бил собственост на И. Я. Н. от гр. *****. Подсъдимият взел влосипеда и го отнесъл в дома на свои роднини, в който живеел напоследък, в бл.** в ж.к. „***** *******“ в гр. *****.
В периода от около 22:00 часа на **.**.****г. до около 07:00 часа на **.**.****г. Я. влязъл и в двора на имота, находящ се в гр. ***** на ул. „***“ № **. Там видял подпрени на оградата два велосипеда – един тип „бегач“, черен на цвят, за 68 лева и един тип „дамска рамка“, зелен на цвят, за 45 лева, които били собственост на А. П. С. от гр. *****. Подсъдимият изнесъл велосипедите и ги отнесъл на същото място – в дома в бл.** в ж.к. „***** *******“ в гр. *****.
На **.**.****г. около 13:00 часа, докато управлявал велосипеда тип „бегач“ по ул. „***“ в гр. *****, подсъдимият бил спрян от свидетеля А. П.
С., който разпознал липсващата си вещ. Тогава Я. върнал велосипеда на 4 свидетеля, като в хода на разговора му казал, че го е откраднал вечерта. В последователност, С. подал сигнал на тел. 112 и на място пристигнал екип на РУ – Ямбол, в чийто състав бил св. Т.М.. На полицаите С. съобщил, че видял подсъдимия да управлява липсващия му велосипед, при което последният обяснил, че намерил един велосипед и закупил още един от непознато лице от гр. Сливен. Казал им, че другият велосипед е в бл.** в ж.к. „***** *******“, след което свидетелите М. И. и П. П. отишли на адреса. Там намерили велосипеда тип „дамска рамка“, собственост на св. С., и велосипеда тип „мъжка рамка“, собственост на св. Н.. Отнесли вещите при органите на реда, които ги върнали на собствениците им.
Така възприетата фактология съвпада с фактическите положения, които е приел районният съд, и се установява по безспорен начин отчасти от обясненията на подсъдимия, дадени по време на съдебното следствие, отчасти от показанията на свидетелите А. С. и П. П., дадени по време на съдебното следствие, изцяло от показанията на свидетелите А. С., Т.М. и М. И., дадени по време на досъдебното производство и приобщени от районния съд по съответния процесуален ред, съобразно разпоредбите на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 и т.5 от НПК, от показанията на св. Т.М., депозирани по време на съдебното следствие пред въззивния съд, от заключението на вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото - справка за съдимост рег. № 1005/11.05.2021г., издадена от БС при ЯРС, протокол за доброволно предаване и разписка от **.**.****г. (л.12-13 от ДП) и др.
Я О С намира, че по отношение на правно значимите обстоятелства горепосочените доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и начина на извършване на деянието.
При анализа на доказателствената съвкупност ЯРС правилно е приел, че не следва да се дава вяра на обясненията на подсъдимия, дадени по време на съдебното следствие, в частта им относно обстоятелствата, че е взел велосипедите от две непълнолетни лица, които ги хвърлили и хукнали да бягат, както и че около обяд на **.**.****г. малкият му племенник бил установен да управлява велоспеда на св. А. С., тъй като са 5 вътрешнопротиворечиви и стоят изолирано от останалите доказателства. На първо място, обясненията на подсъдимия в горепосочените им части влизат в противоречие и се опровергават както от показанията на свидетелите М. И. и А. С., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 и т.2 от НПК, че именно Я. е бил установен да управлява липсващия велосипед, така и от показанията на св. Т.М., включително тези, депозирани по време на съдебното следствие пред въззивния съд, от които се установява, че при проверката на сигнала от св. С. е заварил на мястото именно подсъдимия, който бил идентифициран от пострадалия като лицето, което е управлявало един от откраднатите влосипеди. На следващо място, обясненията на подсъдимия, че не е реализирал управление на отнетата вещ, не кореспондират и с обясненията му, че именно той е бил лицето, което е върнало велосипеда на св. А. С. – „На сутринта аз лично ги предадох на човека доброволно.“, защото доказателствената съвкупност е безпротиворечива по отношение на обстоятелството, че връщането на разпознатия на улицата велосипед е извършено около 13:00 часа и от лицето, което го е управлявало. При това положение е очевидно, че обясненията на подсъдимия в частта им относно обстоятелството, че малкият му племенник е управлявал велосипеда, целят да го дистанцират от извършеното, а обясненията му, че сутринта лично и доброволно предал вещта на собственика - да го представят в положителна светлина, като разкрият приноса му за връщане на вещите. Т.е., освен вътрешнопротиворечиви, те представляват и отчетлив израз на защитна позиция.
Наред с изложеното, от показанията на свидетелите С. и М. се установява, че в различните етапи на разследване Я. е поддържал различни версии и по отношение произхода на вещите, което също дискредитира достоверността на обясненията му. Първоначално и непосредствено след установяването му от св. С. казал, че откраднал велосипедните вечерта, след което на отзовалия се за проверка на сигнала полицай св. М. съобщил, че намерил единия велосипед, а другия закупил от непознато лице от гр. Сливен.