Решение № 1005 от 08.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1005 гр. София, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20221100902097 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Г. В. срещу „Б.Б.“ ООД.

Ищецът твърди, че е български актьор, който на 21.01.2019 г. е сключил с „П.п.“ ООД договор за заснемане на рекламен клип за ответника.

Клипът бил използван за реклама на продукти на „Б.Б.“ ООД. С договора ищецът като актьор отстъпил на продуцента сродни на авторското право свои права на като артист - изпълнител срещу сумата от 550 лв., като договорът бил продължаван за следващите две години – 2020 г. и 2021 г., при което възнаграждението било по 275 лв. на година. Твърди се, че договорът е изтекъл на 01.03.2022 година. Ищецът сочи, че на 04.09.2022 г. е посетил обект на ответника в гр. София, като установил, че рекламните клипове с неговото участие все още се излъчват. Счита, че въпросният рекламен клип се е излъчвал след изтичане на договора в продължение на 6 месеца без съгласие и разрешение на ищеца като артист – изпълнител, вкл. и по телевизията.

Поддържа се и, че процесния клип е излъчван и в обект на ответника в гр.

Варна през юни 2022 година. Ищецът твърди, че е сезирал ответника, като последният му предложил да сключат споразумение и да обезщети ищеца с 500 лева. Ищецът твърди, че с излъчването на рекламен клип с неговото участие след изтичане на срока на договора, с който е отстъпил сродните на авторските си права върху процесното произведение, са нарушени правата му по ЗАПСП. Въз основа на горното счита, че следва да получи обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5000 лв., като част от пълното обезщетение в размер на 10 000 лв., определено при критериите по чл. 95а от ЗАПСП за нарушение на сродно на авторското право, изразяващо се във възпроизвеждане и разпространение на актьорско изпълнение на ищеца без 1 неговото съгласие в продължение на 6 месеца след изтичане на договора.

Претендира се и обезщетение в размер на 5000 лв., като част от пълното обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди – изживени отрицателни емоции и накърнено професионалното достойнство, тъй като не бил разрешил възпроизвеждането на рекламния клип.

Излъчването на клипа демонстрирало незачитане на правата му по ЗАПСП и имало интензивен демотивиращ ефект върху бъдещите му намерения за създаване на подобни клипове.

Ответникът „Б.Б.“ ООД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава, че на 21.01.2019 г. между ищеца и „П.п.“ ООД е бил сключен договор за заснемане на рекламен клип за „Б.Б.“ ООД. Също така не оспорва, че договорът е продължаван два пъти, като има подписани анекси за продължаване на действието му през 2020 г. и 2021 година. Поддържа, че рекламният клип бил възпроизвеждан през периода март 2019 г. – декември 2021 г. в рамките на рекламна кампания в ефира на различни телевизии, канали в интернет, и в магазинната мрежа на Б.. След януари 2022 г. „Б.Б.“ ООД променило рекламната си концепция, като излъчването рекламният клип с участието на ищеца било преуставено.

Оспорва твърдението на ищеца, че рекламният клип се излъчвал след изтичането на договора в продължение на 6 месеца. Счита, че от представения снимков материал не ставало ясно на коя дата е заснет.

Поддържа, че ищецът е уведомил ответника, че рекламният клип е излъчван в един търговски обект от веригата на 04.09.2022 година. След получаване на сигнала и вътрешна проверка ответникът установил, че рекламният клип се излъчвал на телевизор, с цел демонстриране на качествата на картината само в един магазин, намиращ се на адрес: гр. София, Околовръстен път 794.

Рекламният клип се излъчвал от USB устройство, включено към телевизора, излъчването било заедно с друг материал, с инцидентен характер и само на конкретното телевизионно устройство, поради пропуск на служител на дружеството да изтрие старата реклама, записана на USB устройството, включено към телевизора. Рекламата не е излъчвана централно чрез останалите мострени телевизионни устройства в същия търговски обект, нито е излъчвана през продължаващ период от време след изтичането на срока на продуцентския договор. След изтичането на срока на продуцентския договор рекламата не е била разпространявана в останалите търговски обекти на Б. или чрез каквито и да е други средства, нито пък е била излъчвана в телевизионен ефир или в интернет. Ответникът сочи, че след получаване на уведомлението от ищеца, негови представители са се срещнали с ищеца, разяснили са ситуацията, уведомили са го, че излъчването е инцидентно, и са както и са изразили готовност за обезщетяване на ищеца с 500 лева. Поради това се твърди, че едно инцидентно излъчване на стар рекламен клип не може да обоснове отговорност на ответника за имуществени и неимуществени вреди за накърняване правата на ищеца, сродни на авторските права като артист – изпълнител върху записаното изпълнение в процесния рекламен клип.

Оспорва се и претендирания размер на исковата претенция за 2 обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, се излагат твърдения, че същата е произволно определена, необоснована и явно несъразмерна с възнаграждението, което самият ищец се е съгласил да получи и е получил във връзка с активното разпространение на рекламния клип съгласно продуцентския договор. Поддържа се, че именно размерът на възнаграждението по продуцентския договор следва да е критерият за определяне на размера на обезщетението. Поддържа се, че няма нарушение на неимуществените права на ищеца по чл. 75, ал.2 от ЗАПСП, тъй като рекламният клип е с участието на ищеца и още петима артисти – изпълнители, при което не се изписват имената на участниците. Още при излъчване на рекламния клип по време на действие на продуцентския договор, не са били посочени имената на актьорите.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

За безспорно е прието по делото, че е сключен договор за заснемане на рекламен клип между ищеца В. В. като артист и „П.п.“ ООД, като продуцент от 21.01.2019 г. и анексите за продължаване на действието му.

Съгласно договора (стр. 10 по делото) – продуцентът възлага, а артиса приема да участва в заснемането на рекламен клип за Хоум Макс с продължителност 30 секунди, както и производни кратки форми по желание на клиента.

Посочени е, че клипът представлява аудиовизуално произведение по смисъла на ЗАПСП. Възнаграждение е уговорено на 500 лева. Според чл. 4 от договора, артистът няма да претендира заплащане на допълнително възнаграждение, освен в случаите когато ТВ клип се излъчва повече от една календарна година, считано от датата на първо излъчване на клипа по телевизия или интернет. Уговорено е кога се определя първо излъчване, както и, че при използване на кадър или снимка за билборд, заплащането на артиста се уточнява с допълнителен анекс, а дължимата сума е посочена, че възлиза на 50 % от цената за участие във видеореклама.

Срокът на действие на договора е от подписването до една година след изтичане на първото излъчване на рекламния видеоклип на Хоум макс по националната, кабелна телевизия или интернет.

Според чл. 8 от договора артистът отстъпва авторските си, респ. сродните на авторските права съгласно от датата на първото излъчване на клипа от ефирен или кабелен оператор за период от 1 година, вкл. правата по чл.78 ал.6 и по чл.65, ал.1 и ал.4 от ЗАПСП, като според чл. 8.1 при желание от страна на „Хоум Макс" да удължи срока на излъчване на клипа от чл.1 от договора след една календарна година от първото излъчване, артистът има право на допълнително възнаграждение от 50% от сумата по чл.3 от договора.

Изрично е предвидено, че възнаграждението на артиста по чл. 3 от договора, включва и правото на „Хоум Макс" да използва кадри от клипа и такива, заснети при мейкинг на рекламата, да прави дипляни, брошури, интернет банери, както и права за излъчване на рекламата в киносалони на 3 територията на България.

Според чл. 9 от договора, продуцентът има всички права по чл. 90а от ЗАПСП върху произведения видеоклип.

По делото е представен и анекс към договора от 21.01.2019 г. – от 31.01.2021 г., с който артистът преотстъпва правата на продуцента за още една година за периода 01.02.201 г. – 01.02.2022 година, за което артистът има право на възнаграждение, възлизащо на 50 % от сумата, изплатена за снимки на рекламния клип. Изрично е посочено, че с анекса артистът отстъпва авторските си права, респ. сродните на авторските права съгласно ЗАПСП за излъчване по всякакъв начин в телевизия, интернет и всякакви други устройства по преценка на клиента и продуцента.

По делото са разпитани като свидетели Александър Х. и С. П..

Свидетелят Х. заявява, че е колега – актьор на В. В. , работил е с него в сериал и оттам по познава по-добре. Заедно с него участвал и в заснемане на видеоклип с продуцентската компания „П.п.“ за „Б.Б.“ през 2019 година.

Рекламния клип бил на продуктите на фирма „Б.“. Свидетелят заявява, че е участвал в рекламния клип, като е трябвало да разбие плочки. В. бил на мястото на заснемане на клипа, като участвал като рекламно лице на самата фирма – бил облечен в червен гащеризон. Свидетелят заявява, че също е имал договор с „П.п.“ за рекламата, като договорът му бил приподписван всяка една година - 2019 г., 2020 г., 2021 година. През пролетта на 2022 г. - месец април свидетелят узнал от приятели, с после и през лятото, от брата на свидетеля, че този клип се излъчвал по някои от телевизиите - националните ефирни телевизии. Свидетелят виждал клипа и в търговски обекти – магазин „HOME MAX“. Видял постер в обекта, който се намирал в кв. Редута. Видял и клипа да се излъчва в магазина в Люлин през лятото на 2022 година, но не си спомня точен месец, може би м. юни - м. август 2022 година. Не си спомня на колко екрана е изпъчван клипа.

Разпитан по делото свидетелят П. заявява, че познава В. В. чрез неговата майка. Виждал е в магазин Б. - Варна през лятото на 2022 г. - юлиавгуст клип с негово участие. През 2023 г. видял и постери с неговия образ.

Клипът се излъчвал на телевизор. Свидетелят минал покрай мястото, където излъчвали клипа, но не го е гледал подробно, но видял, че В. В. е в клипа. По спомени на свидетеля видял да се излъчва този клип на един телевизор, като в магазина имало много телевизори в магазина, като на всеки върви някакво предаване.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП.

Защитата на авторското право възприета в чл. 95 ЗАПСП урежда т. нар. иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от 4 нарушението са произлезли вреди.

Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласието на техния притежател и без законът да допуска използването независимо от волята на последния.

Предмет на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението.

В обобщение, предпоставките за иска с правно основание чл. 95, ал.

1 вр. с чл. 95в, ал. 1 от ЗАПСП са: 1) да съществува обект на авторско право/сродно на авторското право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП и чл. 72 от ЗАПСП; 2) ищецът да е носител на авторското право/сродни права; 3) да е налице нарушение от страна на ответника на авторското право/сродно право, чиято закрила търси ищецът, вкл. и субективно отношение на извършителя; 4) вреди, възникнали от извършеното нарушение за носителите на защитени права, за които ищецът претендира обезщетението; 5) размер на обезщетението.