Определение № 1978 от 19.02.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1978

Пловдив, 19.02.2026 г.

Административният съд - Пловдив - I Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ДАРИНА МАТЕЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА МАТЕЕВА административно дело № 20267180700318 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.2 и ал.3 от Административно -процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане по чл. 166, ал.4 от АПК, подадено от „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ-клон ПЛОВДИВ, [ЕИК]. със седалище и адресира управление на клон: обл. Пловдив, община [населено място]. представлявано от М. Е. И. и Ц. Д. Й., чрез адвокат И. Д.,с адрес за призоваване и съобщение: [населено място],[улица]. рез адвокат И. Д. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1947-000362/09.09.2025г.,издадена от М. П. Я., началник сектор към ОД на МВР - [населено място], РУ Кърджали, с която на основание чл.171,т.2А,б.“А“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка-„прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца“.

След преценка на наведените с искането доводи и на доказателствата по делото, съдът намира искането за спиране на заповедта за процесуално допустимо при висящо производство по оспорване на административния акт.

Жалбата срещу ПАМ, ведно с искането за спиране на предварителното изпълнение е направено в срок .

Относно правния интерес на жалбоподателя.

Принудителната административна мярка е приложена от административния орган на основание чл. 171, т.2А,б.“А“ от ЗДвП „прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца“. Видно е,че лекия автомобил е собственост на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ-КЛОН ПЛОВДИВ и с приложената принудителна административна мярка непосредствено се засягат правата на жалбоподателя, поради което за него е налице правен интерес от оспорването.

Ето защо дружеството-жалбоподател има правен интерес от подаване на жалбата и заявеното искане по реда на чл.166 от АПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно, по следните съображения:

Установява се,че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1947-000362/09.09.2025г.,издадена от М. П. Я., началник сектор към ОД на МВР - [населено място], РУ Кърджали на основание чл.171,т.2А,б.“А“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка-„прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца“.

От фактическа страна е установено ,че на 09.09.2025г. ,на главен път I-5,км.338 ,с посока на движение от [населено място] към [населено място],Б. А. управлява л.а „Ролс Ройс Фантом“,с рег.№ *****,собственост на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ-КЛОН ПЛОВДИВ,без да е провоспособен водач.Отнети са СРМПС и 2 броя регистрационни табели.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от Закона за движение по пътищата, оспорването на заповедта не спира изпълнението.

Във всички случаи на издаване на заповед за налагане принудителна административна мярка по чл.171, ал.1 от ЗДвП, какъвто е процесният случай, обжалването не спира изпълнението на мярката. Административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт. Налице е допуснато по силата на самия закон предварително изпълнение на акта, което от своя страна означава, че законодателят презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. За разлика от хипотезите, когато с изрично разпореждане, административният орган може да допусне предварително изпълнение на акта, само при наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, в които административният орган следва не само да посочи някоя от тях, но и подробно да я мотивира, в този случай органът издал акта не е длъжен да излага конкретни мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК условия, тъй като горните се предполагат по силата на закона.

Обратно, целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл.60, ал.1 от АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя / арг. чл.166, ал.2 от АПК/. В тежест на жалбоподателя пред съда е да посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които спирането изпълнението на акта е основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране да докаже чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като настъпването й следва да е достатъчно вероятно.

Оспорващият, който иска спиране, трябва да установи по делото тези предпоставки, като докаже, че прекратяването на регистрацията по силата на Заповедта би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Дружеството жалбоподател обосновава искането си с твърдения, че е налице допуснато закононарушение досежно налагането на обжалваната ЗПАМ, но тези съображения са по същество на спора и ще бъдат разгледани от съда .

С жалбата не са представени никакви писмени доказателства, нито се сочат доказателства, подлежащи на събиране от съда относно условията по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Видно е,че е налице лизингов договор ,налице е и представен погасителен план ,но неплащането на лизинговите вноски от лизингополучателя не са вреди ,които произтичат от налагането на самата ПАМ.Отношенията между страните по договора за лизинг са облигационнни и при неизпълнение на което и да е от задълженията,увредената страна има право да търси изпълнение,изплащане на обезщетение ,да заявява претенции за вреди и т.н. по гражданскоправен ред.

Тези твърдения, на които се основава искането за спиране, не са и доказани съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, нито има законова презумпция по чл. 154, ал. 2, изр. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК за съществуването им, изключваща доказването им. Те не могат да се предполагат, нито да се извеждат само от характера на Заповедта, а не са противопоставими на защитения с предварителното изпълнение по чл. 172, ал. 6 ЗДвП обществен интерес по чл. 171 ЗДвП.

Исканото спиране на процесната принудителна административна мярка не може да се постанови като обезпечение на подадената жалба, тъй като жалбоподателят не доказва, че предварителното й изпълнение би могла да му причини значителни или трудно поправими вреди по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2, изр. 1 АПК, които да засягат или накърняват негов личен интерес, който е със същата или по-висота степен на важност от тази на обществения интерес да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения по чл. 174 и сл. ЗДвП, който предварителното изпълнение по чл. 172, ал. 6 ЗДвП на принудителна административна мярка охранява.

Ето защо, искането по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК като неоснователно ,следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл.166 от АПК, Административен съд-Пловдив,I отделение, I състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ-клон ПЛОВДИВ, [ЕИК]. със седалище и адресира управление на клон: обл. Пловдив, община ,[населено място]. представлявано от М. Е. И. и Ц. Д. Й., чрез адвокат И. Д.,с адрес за призоваване и съобщение: [населено място],[улица].чрез адвокат И. Д. ,за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1947-000362/ 09.09.2025г.,издадена от М. П. Я., началник сектор към ОД на МВР - [населено място], РУ Кърджали, с която на основание чл.171,т.2А,б.“А“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка-„прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца“.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт.

Съдия: