Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1009 от 10.04.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2261/2023
Вид
Определение № 1009
Подписан
10.04.2025
В сила
24.07.2025
Състав
Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1009 гр. София, 10.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000502261 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С решение № 54 от 16.01.2025 г. по гр.д. № 2261/23 г. САС, 14 с-в, е потвърдил обжалваното от двете страни по спора решение на СГС.

С молба от 04.03.2025 г. адв. Г. Х. е поискал съдът да измени решението по разноските, като присъди в негова полза такива по реда на чл. 38 ЗА, поради това, че е претендирал възнаграждение за защита по подадената от него въззивна жалба, както и за защита по насрещната жалба на другата страна и му се дължи такова съответно на обжалваемия материален интерес по насрещната жалба.

Ответната страна ЗАД „Армеец“ АД оспорва молбата с изложени подробни съображения.

Съдът като разгледа молбата с правно основание чл. 248 ГПК намира, че същата е неоснователна.

Относимо към настоящият казус е разрешението дадено от ВКС в редица актове определение № 412 от 10.10.2016 г. по ч. т. д. № 1618/2016 г., Т. К.,

I Т. О. на ВКС, определение №

217 от 06.04.2015 г. по ч. т. д. № 200/2015 г., Т. К., I Т. О. на ВКС, определение №

784 от 05.11.2014 г. по ч. т. д. № 3097/2014 г., т. к., I Т. О. НА ВКС.

Върховният съд е подкрепил принципното разбиране, че при отхвърляне и на двете въззивни жалби, разноските във въззивното производство остават за страните, така както са били сторени. Този извод се основавана на обстоятелството, че крайният правен резултат от разглеждането на спора по същество е идентичен с този приет в първоинстанционното решение. Подчертано е, че съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението на адвокат се заплащат от ответника "съразмерно с уважената част от иска", като ответникът също има право да иска заплащане 1 на направените от него разноски - "съразмерно с отхвърлената част от иска". ВКС е изтъкнал, че това нормативно положение изключва разрешаване на въпроса за отговорността на страните в процеса за разноски на друга плоскост, различна от тази на съотношението, в което исковите претенции, предмет на конкретното дело, са били частично уважени, респ. частично отхвърлени. Прието е, че „справедливото възмездяване за разноски следва да бъде съобразено с изхода на спора, а не с оглед разликата в размера на индивидуално договорените възнаграждения за защита от адвокат".

Извън посочените съображения във възприетото от настоящия състав становище на ВКС, за пълнота следва да се отбележи и че в конкретния случай предявените отделни искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди произтичат от един и същ факт /непозволено увреждане от ПТП/ и защитната теза, обективирана във въззивната жалба и в отговора на насрещната въззивна жалба е обоснована с идентични факти и обстоятелства, което е допълнителен довод за неоснователност на молбата.

Предвид изложените аргументи следва да се приеме, че няма основание за ревизиране на становището, отразено в мотивите на въззивното решение по настоящето дело, с което е отказано да се присъдят разноски (вкл. по чл. 38 ЗА), като е прието, че такива не се дължат на срещупоставените страни, след като решението е изцяло потвърдено.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 248 ГПК, подадена на 04.03.2025 г. от адв. Г. Х. в качеството му на пълномощник на Л. Л. М., с искане за изменение на решение № 54 от 16.01.2025 г. по гр.д. № 2261/23 г. на САС, 14 с-в, чрез присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38 ЗА за оказана правна помощ, изразяваща се в изготвяне на отговор на насрещна въззивна жалба.

Определението може да се обжалва в 1-месечен срок от връчване препис на страните пред ВКС с частна жалба.

Председател:

Членове:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3