Определение № 282 от 17.05.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 282 гр. Варна, 17.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. М.а като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20223000500206 по описа за 2022 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на Б. З. Б. от с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна чрез адв. И.Р. от АК-Варна, против определение № 915/07.03.22г. по в.гр.д. № 2994/21г. по описа на ВОС, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 23347/15.11.21г. против налагането на възбрана и провеждането на публична продан на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 14 в с. Езерово, общ. Белослав, ул.

„Победа“, № 5, ет. 5 по изп.д. № 20187170400209 на ЧСИ Р.Т., рег. № 717 на КЧСИ, с район на действие ВОС, и производството по делото е било прекратено. Оспорват се правните изводи на съда, че жалбоподателят в качеството си на трето за изпълнението лице, не е установил да е осъществявал владение върху вещта. Изложил е, че от представените писмени доказателства е установено, че от навършването на пълнолетие на детето му Чудомир, жалбоподателят живее в апартамента заедно с голямата си дъщеря и нейния съпруг. Бившата му съпруга не владее имота повече от 3 години.

Имотът е бил владян от Б. лично и чрез неговата дъщеря към датата на налагане на възбраната на 31.12.19г. Освен това, считано от 27.07.21г. имотът е обявен за изцяло лична собственост на Б. и до него момент той не е получавал уведомления за предприети по отношение на апартамента изпълнителни действия. Съдът не е обсъдил всички наведени възражения в жалбата и становището на страните, които не са възразили относно 1 твърдението за осъществявано от Б. владение. Претендира се отмяна на обжалванато определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от взискателя и длъжника в изпълнителното производство, съответно Т. Н. М. и Е.Я.П..

Подадената частна жалба е в срок, изхожда от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна поради следното:

Производството по изп.д. № 20187170400209 на ЧСИ Р.Т., рег. № 717 на КЧСИ е било образувано след изпращането му от ЧСИ З.Д., рег. № 808 на осн. § 3 от ПЗР на ЗЧСИ, при когото първоначално е било образувано като изп.д. № 20158080401337 въз основа на молба от 04.11.15г. от взискателя Й.М.И. против длъжника Е.Я. Б.а въз основа на изпълнителен лист № 8391 по гр.д. № 17875/12г. на ВРС, ХІ. с-в за събиране на парични вземания от длъжника. Принудителното изпълнение е било насочено против ½ ид.ч. от от недвижим имот, представляващ апартамент № 14 в с. Езерово, общ. Белослав, ул. „Победа“, № 5, ет. 5, притежавана от длъжника след прекратена СИО с решение № 2860/12.06.13г. по гр.д. № 5909/13г. на ВРС, ХІХ с-в, за прекратяване с развод по взаимно съгласие на сключения на 22.04.89г. гражданския брак между Е.Я. Б.а и Б. З. Б..

По изпълнителното дело е била наложена възбрана върху посочената ½ ид.ч. от ап. 14 чрез вписването й на 22.08.16г. При извършения на 21.06.18г. опис на имота същият е оставен за управление от ЧСИ на длъжника Е.П., която е осигурила достъп до същия, тъй като въз основа на утвърденото от бракоразводния съд споразумение този апартамент като семейно жилище й е бил предоставен за ползване, предвид наличието на малолетно дете от брака им – Чудомир, р. на 21.09.02г. Вписаната възбрана върху процесната идеална част от имота е била заличена на осн. чл. 494, ал. 2, изр. 3 от ГПК (№ от дв-вх. регистър 35716/31.12.19г.) и по молба на взискателя за насочване на изпълнението върху същия имот е вписана нова възбрана върху него (№ от дв.вх. регистър 35751/31.12.19г.).

Въз основа на договор за цесия от 08.01.20г. Й.М.И. е прехвърлил 2 паричните си вземания, предмет на принудителното изпълнение против длъжника Е.Я. Б.а, на Т. Н. М., който е бил конституиран като взискател по изпълнителното дело на осн. чл. 429 от ГПК.

На 25.08.20г. е бил извършен нов опис на процесната ½ ид.ч. от ап. 14 като достъпът до имота е бил осигурен от Златомира Б.а – дъщеря на Е.П., която е заявила, че живее в жилището със семейството си, поради което имотът е оставен в нейно управление.За този опис, но в качеството си на съсобственик на апартамента на осн. чл. 500 от ГПК, Б.Б. е бил уведомен на 27.07.20г. като съобщението е изпратено до адреса на апартамента в с.

Езерово и е било получено от Й.С. – зет на адресата. Била е насрочена публична продан на имота за периода от 02.10.20г. до 02.11.20г.

С молба от 02.11.20г. Б. Б. е уведомил ЧСИ Р.Т., че е предявил на 05.10.20г. искова молба против бившата си съпруга и длъжник по изпълнението Е.Я.П. за установяване на осн. чл. 23, ал. 1 от СК, че той е изключителен собственик на ап. 14. Поради горното е отправил искане да бъде спряна публичната продан на имота до приключването на делото. ЧСИ е отказал спирането на проданта на 02.11.20г., за който отказ Б. е бил уведомен на 05.11.20г. чрез връченото на дъщеря му Златомира съобщение на адреса на апартамента. На 03.11.20г. ЧСИ е съставил протокол за обявяването на купувач на продаваната ½ ид.ч. от ап. 14 – в лицето на взискателя Т.М..

Извършено е предварително разпределение на предложената от купувача цена, което след обжалването му от взискателя и длъжника е влязло в сила на 05.08.21г.

С молба от 12.08.21г. Б.Б. е уведомил ЧСИ, че с решение от 14.06.21г. по гр.д. № 12489/20г. на ВРС 39 състав, влязло в сила на 27.07.21г.е било прието за установено по отношение на длъжника Е.П., че той е единствен собственик на ап. 14. Поради това принудителното изпълнение се провежда против имот, който не е собствен на длъжника по изпълнението и е отправено искане да бъде вдигната наложената възбрана върху недвижимия имот. На 17.09.21г. ЧСИ е отказал заличаването на възбраната, позовавайки се на чл.

453, т. 2 от ГПК. За отказа Б. е бил уведомен чрез процесуалния си представител на 21.09.21г. Подадена е била нова молба на 12.10.21г. от Б. до ЧСИ за вдигане на наложената върху имота възбрана, позовавайки се на цитираното вече решение по иска по чл. 23, ал. 1 от СК. В отговор на тази 3 молба е изпратено съобщение до Б. чрез процесуалния му представител, което н а 14.10.21г. е било залепено като уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, тъй като е отбелязано, че лице, което работи за упълномощения адвокат И.Р., след като се е запознало със съдържанието на съобщението, е отказало да го приеме, на осн. чл. 50, ал. 2 от ГПК.

Б. е депозирал чрез адв. И.Р. на 15.11.21г. във ВОС жалбата си, претендирайки да се отменят действията на ЧСИ по изпълнителното дело, изразяващи се в налагане на възбрана върху ап. 14, опис и извършване на публична продан. В изпълнение на указанията на съда с уточняваща молба от 11.01.21г. жалбоподателят е посочил, че претендира отмяната на действията на ЧСИ по изпълнителното дело, изразяващи се в налагане на възбрана и извършване на публичната продан на неговия ап. 14, както и че датите на които същият е узнал за извършената публична продан са: на 12.08.21г., когато е подал молбата си с вх. № 6187/12.08.21г.; на 21.09.21г., когато е получил съобщение, че молбата за вдигане на възбраната е била оставена без уважение и на 12.10.21г. – била подадена нова молба за заличаване на възбраната, по която още няма произнасяне.

С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че жалбоподателят Б. е трето за изпълнението лице, което въз основа на влязлото в сила на 27.07.21г. решение по гр.д. № 12489/20г. на ВРС 39 състав се легитимира като едноличен собственик на ап. 14, спрямо чиято ½ ид.ч. е било насочено изпълнението за удовлетворяване на паричното вземане на взискателя против длъжника Е.П.. Съобразно нормата на чл. 435, ал. 4 от ГПК третото лице може да обжалва действията на СИ само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на възбраната се намират във владение на това лице. Съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбата следва да се подаде в 2седмичен срок, който за третите лица започва да тече от узнаване на действието.

С оглед установеното по-горе следва да се приеме, че жалбоподателят Б. е узнал за наложената възбрана върху идеалната част върху имота, за която е установено, че е негова собственост, на 12.08.21г. (след влизане в сила на решението по иска по чл. 23, ал. 1 от СК и най-късно към момента, в който е подал молбата си за вдигане на възбраната). Съобразно направеното с молбата от 11.01.22г. уточнение, жалбоподателят е заявил, че е узнал и за 4 проведената публична продан на процесната ½ ид.ч. от имота на същата дата 12.08.21г. Поради това следва да се приеме, че 2-седмичният срок за подаване на жалбата против тези изпълнителни действия е изтекъл на 26.08.21г., а жалбата е подадена едва на 15.11.21г. Същата е просрочена и поради това се явява недопустима. След като въззивният съд не я е разгледал и прекратил производството по недопустимата жалба, обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 915/07.03.22г. по в.гр.д. № 2994/21г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5