Решение № 3648 от 29.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3648 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100506902 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С жалба с рег. № 24444 от 09.06.2025 г. в регистратурата на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие СГС, взискателят К. Г. Г., чрез адвокат С.Ч., обжалва постановление от 28.05.2025 г., с което съдебният изпълнител е прекратил изпълнително дело №20259210400446 от 2025 г.

Излагат се доводи, че делото е прекратено без да е налице правно основание длъжникът, чрез адв. И.Д. от САК, представил входирано след образуване на изпълнителното дело заявление за отказ от наследство с вх. № 171737/15.05.2025 г. по описа на СРС и без да е представено удостоверение за отказ от наследство, който да е вписан в особената книга на съда за откази. Отказът от наследство бил недействителен, тъй като преди да го заяви длъжникът вече бил приел наследството на Л.П.С. по реда на чл. 49, ал. 2 от Закона за наследството. Поддържа се, че отказът от наследство е нищожен поради липса на предмет и не е произвел предписаното в закона действие по чл.53 от Закона за наследството. Така длъжникът, в качеството си наследница на Л.П.С. отговаряла за задълженията й, които са придобити и са станали част от нейното имущество, съобразно получения дял – чл.60, ал.1 ЗНасл.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, длъжникът е подал писмени възражения, като твърди че жалбата е неоснователна.

Съдебният изпълнител излага мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, че жалбата е 1 неоснователна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна – взискател по изпълнителното дело, имаща правен интерес от обжалване срещу валидно и подлежащо на обжалване действие съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. второ от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от приложеното копие от изпълнително дело, същото е образувано по молба по чл. 426, ал. 1 от ГПК от 08.04.2025 г. от К. Г. Г. против Н. Г. Г., в качеството й на наследник на Л.П.С., въз основа на изпълнителен лист от 24.02.2025 г., издаден в полза на К.

Г. Г., с предмет принудително удовлетворяване на вземане за разноски в размер на 7800, 20 лв. – разноски пред първа инстанция и 3300 лв. – разноски по въззивното производство, присъдени с подлежащо на изпълнение решение № 643/29.05.2024 г. по гр. д. № 3015/2023 г. по описа на САС, постановено във връзка с решение № 260992 от 20.07.2023 г. по описа на СГС, ГО, I-6 състав. С молбата взискателят е поискал да се пристъпи към принудително събиране и са посочени конкретни изпълнителни способи. Към молбата е приложен преписизвлечение от смъртен акт на Л.П.С. и удостоверение за наследници с изх. № РСЦ24-УГ014440 от 15.07.2024 г., от което е видно, че К. Г. Г. и Н. Г. Г. са нейни низходящи и наследници по закон.

Активната и пасивната легитимация в изпълнителното производство се определят от изпълнителния лист, според който взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор, а длъжник по изпълнението може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник по вземането или като лице, отговарящо за него. Изключенията от това правило са визирани в разпоредбите на чл. 429, ал. 2 и 3 от ГПК, относими към конституирането като длъжници в изпълнителното производство само на лицата, които са наследници на починал длъжник или обезпечили дълга му чрез учредяване на залог или ипотека върху свои вещи.

Съобразявайки разпоредбата на чл.429, ал.2 от ГПК и данните от писмо от Софийски районен съд с вх. № 20362/05.05.2025 г., че по отношение на наследника Н. Г. Г. не е установено наличие на вписан отказ/прием на наследството на Л.П.С., починала на 08.04.2024 г., съдебният изпълнител правилно е определил срок по чл.51 от Закона за наследството за приемането му. С покана за доброволно изпълнение с изх. № 12316/12.05.2025 г., получена на същата дата лично от процесуалния представител на Н. Г., тя е била уведомена за образуваното изпълнително дело и за конституирането й като длъжник по изпълнителното производство, както и че на основание чл. 51 от ЗН в двуседмичен срок от връчване на поканата следва да заяви писмено пред ЧСИ С.П. дали приема наследството, или се отказва от него.

С молба с вх. № 21766/19.05.2025 г., длъжникът Н. Г. е заявила, че е направила отказ от наследството на Л.П.С., като е приложила заявление за отказ от наследство с вх. № 171737/16.05.2025 г. при Софийски районен съд. Също така е поискала възстановяване на 2 изтеглените суми, вдигане на наложените запори по банковите сметки и прекратяване на изпълнителното производство. Съобразявайки представените с молбата доказателства съдебният изпълнител е постановил обжалваното постановление от 28.05.2025 г. ЧСИ С.П., с което е прекратил изпълнително дело №20259210400446 по отношение на Н. Г. Г..

При тези данни и като съобрази доводите в жалбата, съдът прие следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ГПК е предоставена процесуална възможност на взискателя да обжалва прекратяването на изпълнителното производство. Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство, са изрично уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Правилно съдебният изпълнител след като е установил, че наследникът не е приел наследството, е определил срок по чл. 51 от Закона за наследството, в който Н. Г. да заяви дали приема наследството, или се отказва от него. С молба с вх. № 21766/19.05.2025 г., длъжникът изрично е заявила, че прави отказ от наследството на Л.П.С.. По делото е входирана и молба с вх. № 24595/10.06.2026 г., към която е приложено като доказателство съдебно удостоверение, издадено от Софийски районен съд, в уверение на това, че отказът е вписан в особената книга на съда под № 1257/03.06.2025 г.

Изложените в жалбата доводи са, че отказът от наследство от страна на длъжника не е произвел действие, тъй като същото е прието с извършени от наследника предшестващи го конклудентни действия, по реда на чл. 49, ал. 2 от ЗН. В хода на изпълнителното производство срещу наследниците на длъжника, срещу когото е издаден изпълнителен лист, съдебният изпълнител няма правомощие да се произнася по действителността на направения отказ от наследство, а единствено следва да установи дали е извършен по надлежния ред уреден с разпоредбата на чл. 52 във вр. с чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството. Спорът относно действителността на направения отказ не може да се реши нито в изпълнителното, нито в настоящото производство, а може да бъде установена само в самостоятелно исково производство. Ако взискателят оспорва отказа от наследство или приемането му по опис, той трябва по исков ред да установи отговорността на наследниците. Възоснова на официалните документи по чл.49 и чл.61 от ЗНасл съдебният изпълнител следва да прекрати изпълнението. Вж. „Българско гражданско процесуално право“, 8 преработено и допълнено издание 2004 г. проф. д-р Живко Сталев. §153, II. 2. и §184, IX. Съобразно чл.53 ЗНасл, с частта на отказалият се от наследството се уголемява дела на останалите наследници, в резултат на което в случая качеството на длъжник и взискател съвпадат.

Предвид изложеното, постановлението за прекратяване на изпълнително дело е законосъобразно, подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Софийски градски съд,

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с рег. № 24444 от 09.06.2025 г. по регистратурата на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие СГС, от К. Г. Г., ЕГН **********, чрез адвокат С.Ч., против постановление от 28.05.2025 г. по изпълнително дело №20259210400446 от 2025 г., с което е прекратено изпълнителното производство.

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4