Решение № 2963 от 22.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2963 гр. София, 22.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Д. като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110132783 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 12.07.2023 г.

(на лист 66 от делото), на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. С. П., Б. М.

Д. и В. М. Д., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответниците при условията на 1/2 – за първия ответник, и по 1/4 – за другите двама, че дължат на дружеството следните суми – 131,93 лева – цена за доставена за периода май 2019 г. – април 2020 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Х.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.03.2023 г., до окончателното плащане; 178,35 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 02.03.2023 г.; 2,15 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода юли 2020 г. г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.03.2023 г., до окончателното плащане, и 0,49 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 15.09.2020 г. – 02.03.2023 г.– вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 13363/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил 1 определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.

150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Термокомплект“ ООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок са подадени два отговора от ответниците Б.

М. Д. и В. М. Д. с идентични възражения – предявеният иск се оспорва като неоснователен поради неустановено право на собственост на тези ответници или неправилно определени квоти, поради водене на партидите на името на третия ответник, като така задълженията следвало да се поемат само от него.

Оспорват се претенциите за давност поради непубликуване на фактурите на ищеца или непосочването, че се отнасят до ответниците. За задължението за дялово разпределение се поддържа, че не следва да се плаща на ищеца, тъй като услугата била предоставена от друго лице, а падеж нямало и нямало как да се начисляват лихви за забава. Прави се и възражение за погасяване на задълженията по давност. Иска се отхвърляне на исковете.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника М. С. П. чрез особения представител адв. М., с който предявеният иск се оспорва по основание. Поддържа се, че не е установено наследствените квоти да са твърдените от ищеца, а има данни за прехвърляне на собственост при други дялове. Поддържа се неяснота на начина на изчисляване на задълженията и разминаване във фактурите. Не било ясно защо ищецът иска да получи за услугата „дялово разпределение“ цена, щом била извършена от друго лице.

Прави се и възражение за погасяване на задълженията по давност, както и че ответниците не са били поставени в забава. Иска се отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на ищеца – „Термокомплект“ ООД, редовно призовано и изпратило документи по делото, не взема становище по съществото на иска.

В съдебното заседание ищецът поддържа исковете, ответникът М. С. П. чрез особения си представител поддържа отговора си, а ответниците Б. М. Д. и В. М. Д. поддържат, че не са били собственици на имота и не са в отношения с ищеца.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представена на лист 42 от делото молба – декларация от 30.05.2022 г. неучастващо по делото лице – М. С. Н., е заявила, че желае ищецът да доставя топлинна енергия и топла вода до жилище с адрес: С., 2 ж.к. „Х.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **.

Съгласно представен на лист 19 – 20 от делото Нотариален акт № ***/***** г., том **, рег. № ****, нот. дело № ***/**** г. на нотариус В. В. с № *** от регистъра на Нотариалната камара, спомената в последния абзац М.

С. Н. е дарила на ответника М. С. П. 3/4 идеални части от жилището си – процесния апартамент с адрес: С., ж.к. „Х.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **.

Съгласно представено на лист 28 – 32 от делото в препис Решение № 104584/28.05.2020 г. по гражданско дело № 23525/2019 г. на Софийския районен съд, 170. състав, влязло в сила според отбелязване върху решението на 28.05.2020 г. дарението по Нотариален акт № ***/***** г., том **, рег. № ****, нот. дело № ***/**** г. на нотариус В. В. (описан в предходния абзац) е отменено за общо 1/4 идеална част от имота, като така е възстановена запазена част от наследството на дарителката М. С. Н. на ответниците Б. М. Д. и В. М. Д. (т.е. те са признати за собственици на по 1/8 идеална част от имота).

Съгласно представен на лист 21 – 23 от делото Нотариален акт № ***/***** г., том **, рег. № ****, нот. дело № ***/**** г. на нотариус В. В. с № 268 от регистъра на Нотариалната камара, ответникът М. С. П. е дарил по 1/4 (т.е. общо 2/4) от притежаваните от него (но оспорени) към този момент 3/4 идеални части от процесния имот на децата си М. М. П. и В.М. П..

Съгласно представен на лист 24 – 27 от делото Нотариален акт № **/***** г., том *, рег. № ****, нот. дело № **/**** г. на нотариус А. М. с № *** от регистъра на Нотариалната камара, двете деца на ответника М. С. П. – М. М. П. и В. М. П., са дарили на останалите двама ответници – Б. М. Д. и В.

М. Д., своите идеални части от имота (общо 2/4 от него).

Така към 23.07.2020 г. собствеността на имота е установена и безспорна при следните дялове – за Б. М. Д. и В. М. Д. – по 1/2 идеална част от имота.

Съгласно представено на лист 44 от делото писмо с изх. № Г7550/14.05.2016 г. ищецът е изпратил до ответника М. С. П. искане същият да отрази промените в собствеността на имота, за разходите от който се води делото, като заяви желанието си да заплаща топлинната енергия.

Съгласно представени на лист 128 от делото от третото лице – помагач отчети, към 03.05.2019 г. в имота е отчетено потребление от един топломер на радиатор и от един водомер – 250 куб.м. вода, а на 10.06.2020 г. – отново потребление от един топломер на радиатор и 12 куб.м. вода, като и двата отчета са подписани от „Д.“.

Съгласно заключението на топлотехническа експертиза по делото, прието в откритото заседание на 02.10.2024 г. (на лист 140 от делото), а в писмен вид – на лист 131 – 133 от делото, което съдът кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, и не е оспорено от страните, в апартамента – предмет на делото е отчетено потребление на топлинна енергия в процесния период, като в имота има един радиатор с топлинен разпределител, едно тръбно тяло без възможност за отчитане от разпределител (щранг-лира) и водомер, като преминалата топлинна енергия е отчетена по нормативно определените формули, и след изравняването от 3 топлинния счетоводител за процесния период се дължат общо 724,02 лева топлинна енергия, като за месеците от май 2019 г. до ноември 2019 г. задълженията са съответно за май 2019 г. – 29,71 лева; за юни 2019 г. – 32,80 лева; за юли 2019 г. – 32,80 лева; за август 2019 г. – 35,38 лева; за септември 2020 г. – 35,38 лева, и за октомври 2019 г. – 35,38 лева, или общо 201,45 лева.

Съгласно представените на лист 49 от делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл.

33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на годишната фактура се начислява законна лихва за забава. В чл. 61, ал. 1 от общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността новият собственик е длъжен да подаде заявление за откриване или промяна на партидата със заявление по образец, като срокът за това е определен в чл. 12, т. 11 от общите условия – 30 дена от настъпилото прехвърляне на собствеността. Ако това не е направено, съгласно чл. 61, ал. 3 от общите условия партида на новия собственик се открива служебно въз основа на документа за собственост.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е основен иск от ищеца за заплащане на цена на топлинна енергия с квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 86, ал.

1 ЗЗД, който се уважава, ако се установи, че ответниците са били собственици на недвижим имот, до който ищецът е доставял топлинна енергия в процесния период, и се установи доставеното количество.

В случая е бил налице спор за собственост към процесния период, разрешен със съдебно решение, влязло в сила на 28.05.2020 г. – в края на месеца, следващ процесния период. В началото на процесния период, като се признае обратното действие на това решение и преди последващите сделки за прехвърляне на вещни права от юли 2020 г., собствеността на процесния имот се разпределя така: по 1/4 идеална част (наследството на ответниците от по 1/8 идеална част на всеки от двамата, и отменената част от дарението с решението на Софийския районен съд – по 1/8 идеална част за всеки от двамата) за ответниците Б. М. Д. и В. М. Д., и 1/2 идеална част – на ответника М. С. П., по силата на неотменената част от дарението.

Тук следва да се отбележат два основни момента относно действието на актовете за собственост и предявените искове:

1. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ отговорното за заплащане на топлинната енергия пред ищеца лице е собственикът на недвижимия апартамент.

Разпоредбата не отчита ефектите на отмяната на актове за прехвърляне на 4 собственост, поради което съдът следва да прилага общите принципи на тяхното действие, изяснени във вещноправната теория. Съгласно същата отмяната на дарения и завещания по чл. 30 ЗН поради накърнена запазена част има обратно действие (вкл. по аргумент от чл. 37 ЗН за ефектите на прехвърляне от дарения или наследника), т.е. макар и съдебното решение за отмяна на дарение, по силата на което квотата на ответника М. С. П. в съсобствеността е била съществено увеличена, да е влязла в сила след края на процесния период, то собствеността по силата на обратното действие на отмяната на дарение се смята, че винаги е била такава, каквато съдът е посочил в решението си за отмяна на дарствения акт. Поради това, независимо, че правото на собственост на другите двама ответници – Б. М. Д. и В. М. Д., е установено със сила на присъдено нещо едва след процесния период, задълженията им на собственици спрямо ищеца остават, като след това те могат да поискат надплатеното от реално ползвалия енергията, ако има такъв.