Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 12 от 11.04.2024, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Наказателно дело от общ характер 506/2021
Вид
Присъда № 12
Подписан
11.04.2024
В сила
15.01.2025
Състав
Искра Кирилова Трендафилова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 12/11.04.2024 г. по НОХД № 506/2021 г по описа на РС-Разлог.

Подсъдимият В.С.Д., роден на *, в г.С., от с.С., о.С., у.„С.п.“№8, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, ЕГН*, е обвинен в това, че:

1. На 11.01.2019 г. около 06.00 часа в г.Б., о.Б., на паркинг пред х. „К.х.“, ч/з нанасяне на удар с ръка в областта на главата причинил на И.К.Д. от г.С., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втори горен ляв зъб, довело до избиване на зъб, без който трайно са затруднява дъвченето и говоренето - престъпление по чл.129, ал.2, пр.III, алт.II, вр. с ал.1 от НК.

2. На 11.01.2019 г. около 06.00 часа в г.Б., о.Б., на паркинг пред х. „К.х.“, самостоятелно и в съучастие като съизвършител с Б.И.Т. от с.С., о.С., извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: самостоятелно нанесъл удар с ръка в областта на главата на И.К.Д. от г.С., с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване втори горен ляв зъб, а в съучастие като съизвършител с Б.И.Т. от с.С., о.С., нанесли удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на И.К.Д. от г.С., с което му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в контузия с кръвонасядане на горната устна на устата в ляво, контузия с оток на лявата скула, контузия с кървене на носа, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.325, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от НК,.

Подсъдимият Б.И.Т. е роден на *, в г.Г., от с.С., о.С., у.„С.п.“№8, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, ЕГН*, е обвинен в това, че: на 11.01.2019 г. около 06.00 часа в г.Б., о.Б., на паркинг пред х. „К.х.“, в съучастие като съизвършител с В.С.Д. от с.С., о.С., извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: нанесли удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на И.К.Д. от г.С., с което му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в контузия с кръвонасядане на горната устна на устата в ляво, контузия с оток на лявата скула, контузия с кървене! на носа, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.325, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от НК,.

В хода на производството, съдът конституира като частен обвинител пострадалия от повдигнатите обвинения И.К.Д. от г.С.,.

Участващият по делото прокурор, поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. Сочи, че от събраните в хода на ДП и съдебното следствие доказателства, посредством разпитите на свидетели и заключението на ВЛ по приобщената СМЕ, се установи, че подсъдимите са осъществили деянията, за които им е повдигнато обвинение.

Пледира на подсъдимия Д. по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.129 от НК, да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. По обвинението за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК, да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, както и наказание „обществено порицание“. На основание чл.23, ал.1 и ал.2 от НК, да му бъде наложено едно общо наказание най-тежкото изм/у наложените, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Счита, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, като следва да бъде отложено изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години, като бъде присъединено и наказанието „обществено порицание“. По отношение подсъдимия Б.Т., счита, че следва да бъде наложено по-леко по размер наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, като няма пречка изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, за изпитателен срок от 3 години, както и наказание „обществено порицание“.

Повереникът на частния обвинител, се присъединява изцяло към изявлението на представителя на РП, както по отношение на установеност на деянията от обективна и 1 субективна страна, така и по отношение предложения размер на посочените наказания.

Защитникът на подсъдимите, оспорва повдигнатите обвинения. В пледоарията си излага становище за недоказаност на обвиненията. Счита, че показанията на пострадалото лице И.Д. не следва да бъдат кредитирани, както и тези на свидетелката Д. като заинтересовани от изхода на делото. Счита, че причиненото на Д. увреждане касателно първото обвинение по чл.129 от НК, не изпълва състава на вмененото му деяние като оспорва констатациите на ВЛ, че е налице избиване на зъб, което да е довело до затруднение при дъвчене и говорене.

По отношение повдигнатите обвинения по чл.325, ал.1 от НК, счита че предвид времето по което се твърди, че извършено деянието и липсата на свидетели на същото не е налице състав на хулиганство. Отделно се излага становище за недоказаност на извършените деяния. По изложените в пледоарията си съображения моли подсъдимите да бъдат признати за невиновни и съответно оправдани по повдигнатите им обвинения.

Подсъдимият Д. и Т. в хода на производството дават обяснения като твърдят, че вечерта на 10 с/у 11.01.2019 г. били на рожден ден. Б. излязъл от заведението, в което празнували и довел св. Г.Д.. В своите обяснения подсъдимите твърдят, че Г. предоставяла секс услуги с/у заплащане. След рождения ден завели Г. в квартирата си, където се намирал свидетеля П.

Последният се оттеглил в другата стая. Твърдят най-общо казано, че след разговор по телефона м/у Г. и И.Д. възникнал спор относно стойността на предоставяните от св. Г.Д.

„услуги“.

Подсъдимият Д. в своите обяснения твърди, че минимум половин час чакали И. на паркинга пред х. „К.Х.. И. започнал да го обижда и го ударил с главата по неговата глава, като подсъдимият твърди, че започнал да се отбранява и тогава станало „сборичкване“. Твърди, че не му е нанесъл удари с ръце и крака и не видял и Б. да нанася удари. В пледоарията си и в последната си дума не се признава за виновен по повдигнатите им обвинения. Моли да бъде признат за невиновен.

В своите обяснения Б.Т., твърди, че чул И. да повишава тон „Ще ме чакате колкото трябва“.

След което тръгнал към В. доста агресивно като с повишен тон му казал „Ще си платите колкото е нужно“. Твърди, че видял И. да удря В. с глава, да прави крачка назад, след което да замахва с ръка. Замахвал агресивно и към подсъдимия Т.. Подсъдимият посочва, че е нанесъл удари, но те на са били по лицето, а в тялото на И.. В пледоарията си и в последната си дума не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Моли да бъде признат за невиновен.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства от фактическа страна се установи следното:

Подсъдимите и пострадалият – св. И.Д., както и св. Г.Д. били познати, като и тримата са с.С., о.С.. Към 11.01.2019 г. и четиримата пребивавали в г.Б.. Подсъдимите работели в питейно заведение, а свидетелката Г.Д. работела като „танцьорка“ в бар „М.р.“.

На посочената дата /11.01.2019 г./ за времето от около 01.00 часа до около 05.00 часа подсъдимите били в заведението, в което работели, като празнували рожден ден на тяхна колежка. Около 05.00 часа свидетелката Д. се обадила по телефона на подсъдимия Т., с когото имали уговорка след работа да се срещнат. Пред присъстващите на рожденият ден подсъдимите се похвалили, че „ще си извикат момиче по телефона“ (в тази насока са показанията на св. С.Н., присъствала на рождения ден). Свидетелят Т. излязъл от заведението, като след минути се върнал със свидетелката Д.. Последната седнала на масата на празнуващите рожден ден м/у подсъдимите Т. и Д.. Тримата останали в заведението още около 10-ина минути, след което напуснали заведението заедно. По същото време, поради приключване на работното време на заведението си тръгнали и останалите присъстващи на рождения ден. Подсъдимите заедно със свидетелката Г.Д. отишли в квартирата на подсъдимите. Там били посрещнати от свидетеля П.Д. /брат на подсъдимия В.Д./, който ги почерпил с вино. След това свидетелят П.Д. се оттеглил в съседната стая. Свидетелката Г.Д. имала интимни отношения с двамата подсъдими, след което се обадила на съпруга си – 2 пострадалия И.Д. с когото се разбрала да дойде до квартирата на подсъдимите.

Около 06.00 часа св. Д. паркирал на паркинг пред х. „К.х.“, автомобилът си. Излязъл от автомобила и видял подсъдимите и св. Д.. Насочил се към подсъдимия Д., който го питал защо се е забавил и казал, че са измръзнали. Тогава Д. на свой ред отговорил ядосано, че не могат да му кажат какво да прави. Отделно пом/у им възникнал спор за стойността на „услугите“ предоставени им от свидетелката Г.Д.. Подсъдимият Д. застанал лице в лице с/у пострадалият като замахнал и нанесъл удар с юмрук в областта на устатата на пострадалия.

В резултат на удара на пострадалия било причинено счупване на горен ляв зъб до нивото на венеца на пострадалия. Свидетелят Д. на свой ред нанесъл удар с ръка на подсъдимият Д.. В този момент подсъдимият Т. се намесил, като заедно с Д. нанеси удари с ръце в областта на главата на пострадалия Д.. В резултат на ударите Д. паднал на земята. Подсъдимите продължили да му нанасят удари с ръце и крака по тялото и главата на пострадалия, с което му причинили телесни увреждания – лека телесна повреда. По време на побоя подсъдимите допускали, че грубо нарушават обществения ред и изразяват явното им неуважение към обществото и личността на Д., но се съгласявали с това. В резултат на ударите причинили на пострадалия контузия с кръвонасядане на горната устна на устата в ляво, контузия с оток на лявата скула и контузия с кървене на носа.

След като нанесли побой в/у пострадалия, двамата подсъдими се отдалечили от мястото на престъплението.

По-късно на същия ден пострадалият подал жалба в РУ-Б. за причинените му телесни увреждания от подсъдимите.

На пострадалия И.Д. е издадено мед. свидетелство №11/2019 г. от д-р Я.З., който при прегледа на 11.01.2019 г. установил следните телесни увреждания: отчупване на естествена коронка до нивото на венеца на втори горен зъб в ляво с бледо кръвонасядане по венеца му, кръвонасядане на долната устна, рана по долния орбитален ръб в ляво с околен оток по ябълчната област на клепачите на окото и гърба на носа в ляво, кръвонасядане по долен клепач на лявото око.

От назначената в хода на ДП СМЕ се установи, че И.Д. е получил следните травматични увреждания: Травматично пълно счупване на естествена зъбна коронка на втори горен зъб вляво до нивото на венеца с откриване на зъбната пулпа; Кръвонасядане на венечната лигавица в областта на травматичното счупване на зъбната коронка на втори горен зъб в ляво; Кръвонасядане на лигавицата на долната устна, разположено срединно; Разкъсноконтузна рана в областта на лява ябълчна облас и долния ръб на лява очница с оток;

Кръвонасядане на долния клепач на лявото око и оток по гърба на носа. Според вещото лице по своята медикобиологична характеристика счупването на естествената зъбна корона на втори горен зъб вляво до нивото на венеца с откриване на зъбната пулпа в този си вид се приравнява на избиване и реализира квалифициращия признак „избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното“. По своята съвкупност мекотъканните травми установени и описани в медицинската документация /оток, кръвонасядания и разкъноконтузна рана/ са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на зъбната корона на втори горен зъб вляво в този си вид от мед. гледна точка е невъзстановимо по естествен начин, без съответното специализирано стоматологично лечение. Оздравителният период на мекотъканните травматични увреждания е в порядъка от 10-15 дни. Според експертното заключение телесните увреждания, които е получил Д. имат травматичен произход и могат да бъдат получени по начин, както е описан в свидетелските показания. По своя механизъм на получаване описаните травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети, каквито представляват и човешките крайници, а именно на удари с или върху тях.

В хода на ДП е назначена СТЕ – основна и допълнителна, при която вещото лице при изследване на приобщоно по делото като веществено доказателство – 1 бр. носител CD, съдържащ записи от камери за видеонаблюдение, е констатирало наличието на запис от 3 камера за видеонаблюдение за времето от 05.59.54 часа до 06.10.54 часа на 11.01.2019 г., съгласно тайм кода на записващото устройство. След преглед на съдържанието на записа е установил наличието на два силуета с тъмни дрехи и вероятно на мъже нанасят побой на трето лице, вероятно от мъжки пол също с тъмни дрехи. Вещото лице е посочило, че поради отдалечеността на камерата от заснетите обекти, тъмната част на денонощието и ниската осветеност не могат да се посочват индивидуализиращите белези на заснетите лица. В заснетите кадри от деянието не се съдържат такива с идентификационна стойност за изготвяне на лицево-идентификационно изследване. При преглед на съдържанието на информационния носител не се установени признаци за неправомерна намеса.