Решение № 503 от 23.11.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 464/2022
- Вид
- Решение № 503
- Подписан
- 23.11.2022
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева
Други актове по делото
- Протокол № 555 от 27.10.2022 · Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева
- Разпореждане № 1934 от 25.11.2022 · Славейка Атанасова Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 129 и 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 и 128 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 503 гр. Пловдив, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000464 по описа за 2022 година За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260073 от 17.03.2022 година, постановено по т. дело № 792/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено
Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж. З.“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Д., „Г.М.Д.“ № 1, да заплати на Д.
Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес град П., ул. „Б.“ № 40, ет. 1, сумата от 35 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпените по вина на водача на мотоциклет с марка „Я.“ с рег. № .... - А.В.Ч., ЕГН **********, неимуществени вреди болки и страдания, причинени му при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.10.2019 г. в община Р., на път II-86-15+600 км., в посока юг – север, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3 431 лв. – разноски по съразмерност. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, включващи 400 лева- стойността на 1 повредената каска; 900 лева - стойността на костюма; 350 лева – стойността на ботушите за мотор; 725.28 лева –средствата, необходими за извършване на ремонт на увредения мотор, както и сумата от 98.77 лева –заплатените лекарства, необходими за лечение на ищеца, както и акцесорната претенция за обезщетение за забава за периода от 20.10.2019 г. до 06.04.2020 г. вкл.
Осъден е Д. Г. С., ЕГН **********, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж. З.“ АД, ЕИК ....., сума в размер на 38.40 лв., представляваща разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж. З.“ АД, в частта, с която е уважен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в размера над 10 000 лева до 35 000 лева, ведно със законната лихва от 07.04.2020 година до окончателното изплащане на сумата. Оплакванията са, че решението в тази му част е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон, а именно на чл. 52 от ЗЗД. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърли иска в тази част, като се присъдят на жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции. По отношение на обезщетението за неимуществени вреди от 10 000 лева, ведно със законната лихва от 07.04.2020 година до 15.04.2022 година в размер на 2061,28 лева, във въззивната жалба е посочено, че то е заплатено от застрахователя на ищеца с платежно нареждане от 15.04.2022 година. За обезщетението за неимуществени вреди в обжалваната част становището на жалбоподателя е, че то е прекомерно завишено и не съответства на практиката на съдилищата по сходни случаи, както и на реално претърпените физически и емоционални болки и страдания от Д. С. и на съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 от ЗЗД, изяснено в Постановление № 4/23.12.1968 година на Пленума на ВС. Във въззивната жалба е посочено, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че травматичните увреждания на ищеца се характеризират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според жалбоподателя не били доказани твърденията от исковата молба за характера и интензитета на травматичните увреждания, както и за въздействието им върху общото му физическо състояние. Не било съобразено, че оздравителният процес при ищеца е окончателно завършен и не са налице трайни последици за здравето 2 му. Не било взето предвид също така отразеното в заключението на вещото лице, че липсват документи, установяващи провеждането на дейности по рехабилитация и физиотерапия, което оказало неблагоприятни последици по отношение продължителността на възстановителния период. Липсвали доказателства в подкрепа на твърдението за психически увреди и стрес, причинени на ищеца при процесното ПТП.
Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от ответника Д.
С..
Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.
Съдът, съобразявайки доводите на жалбоподателя и делото доказателства, приема следното: събраните по
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителната част на първоинстанционното решение частично, като при подаването й е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
С представените по делото доказателства се установява, че ищецът Д. Г. С. е сезирал ответното дружество с претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, настъпили при ПТП, станало на 20.10.2019 година, причинено от А.В.Ч. при управлението на мотоциклет марка „Я.“ с рег. № ...., който към момента на произшествието е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при дружеството-ответник.
При застрахователя е образувана щета № 0801-004430/2019-03. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че с писмо изх. № 1457/14.04.2020 година застрахователят е уведомил ищеца, че не може да определени и изплати претендираното от него обезщетение. Това обстоятелство не е оспорено от ответника. С оглед на това следва да се направи извод, че искът пред съда е допустим съгласно разпоредбата на чл.
498, ал. 3 от КЗ.
3
По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция дължи произнасяне по посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе.
Неимуществените вреди, описани в обстоятелствената част на исковата молба, които ищецът Д. Г. С. твърди, че е претърпял и продължава на търпи в резултат на ПТП от 20.10.2019 година, са следните: счупена лява предмишница, тежка разкъсно контузна рана в областта на лява подбедрица и лява гривнена става, за възстановяването на които било необходимо продължително време. Посочено е, че след ПТП е бил обслужен по спешност в медицински център, където му била поставена и гипсова имобилизация заради съмнение за счупване на лява предмишница.
Четири дни по-късно – на 24.10.2019 година, ищецът постъпил на оперативно лечение в болнично заведение заради разкъсно контузната рана на лявата подбедрица, достигаща до костта, където била извършена ПХО на раната, както и ексцизия и кюретаж на патологично променените тъкани. Болничното лечение продължило 8 дни. През дългия възстановителен период ищецът изпитвал силни болки и страдания, дискомфорт, лявата му ръка била неподвижна, което му създавало допълнителни притеснения заради необходимостта от чужда помощ, за да се обслужва. Той преживял голям стрес, който повлиял много силно на емоционалното му състояние, силната уплаха създавала непрекъсната тревожност, безсъние, потиснатост и липса на желание за контакти дори с най-близките хора. Посочено е, че болките и страданията продължават и към момента на подаване на исковата молба и щели да продължат и за в бъдеще, което засягало начина му на живот и емоционално-психическото му състояние.
Към исковата молба ищецът е приложил писмени доказателства, свързани с причинените му травми и проведено лечение – епикриза от Ортопедично отделение на УМБАЛ „Е.“ град П. и цялата налична медицинска документация за проведено болнично лечение през периода от 24.10.2019 година до 01.11.2019 година, лист за преглед на пациент от ЦСМП на УМБАЛ „С.Г.“ град П. от 20.10.2019 година, ведно с резултати от 4 проведени изследвания, два броя болнични листове за периода от 24.10.2019 година до 01.12.2019 година и от 02.12.2019 година до 08.12.2019 година.
От писмените доказателства и от приетата по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р М.Б., която съдът възприема като компетентна, незаинтересована и неоспорена от страните, се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП са следните увреждания на ищеца: счупване на лява лъчева кост на ръката, разкъсно-контузна рана на лява подбедрица и лява гривнена става и охлузвания. Вещото лице е посочило, че счупването на лявата лъчева кост е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, като обичайният възстановителен период трае около 2-3 месеца при благоприятен ход на същия, без настъпване на усложнения, за каквито липсват доказателства по делото, в който период се включват и физиотерапия и рехабилитация. Разкъсно-контузната рана на лявата подбедрица и лявата гривнена става поотделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите по чл. 129 и 128 от НК, като обичайният възстановителен процес е около 15-20 дни при благоприятен ход, без настъпване на усложнения, за каквито липсвали доказателства по делото.
Охлузванията са му причинили болка или страдание без разстройство на здравето за същия период от 15-20 дни.
При изслушването си в съдебно заседание на 19.01.2022 година вещото лице е заявило, че експертизата е изготвена само въз основа на медицинската документация, съдържаща се по делото, без да е извършван преглед на ищеца. В заключението е посочено, че липсва документация, установяваща провеждане на физиотерапия и рехабилитация, но не и че такава не е провеждана. От друга страна вещото лице е отразило, че при ищеца няма данни за настъпили усложнения. С оглед на това съдът приема за неоснователно възражението, което се поддържа във въззивната жалба, че оздравителният процес при ищеца се е забавил поради непровеждане на необходимите рехабилитация и физиотерапия. Такива изводи не могат да бъдат направени въз основа на събраните по делото доказателства.
Що се отнася до разкъсно-контузната рана на лявата подбедрица, вещото лице е посочило, че обикновено периодът на възстановяване при такова нараняване е 15-20 дни. В случая обаче има медицинска документация 5 от УМБАЛ „Е.“ ЕООД, включително издадени болнични листа. Първият болничен лист е за периода от 24.10.2019 година до 01.12.2019 година, от които 9 дни болничен престой и 30 дни домашно лечение, като диагнозата е „Открита рана на други части на подбедрицата, състояние след операция“.
Вторият болничен лист е за допълнителни 7 дни домащно лечение – до 08.12.2019 година и в него отново е вписана диагнозата „Открита рана на други части на подбедрицата“. Въз основа на болничните листове следва да се направи извод, че при ищеца оздравителният период заради разкъсноконтузната рана на подбедрицата е бил значително по-дълъг от посочения от вещото лице такъв от 15-20 дни. Това се дължи на настъпили усложнения при зарастването на раната, които са описани в медицинската документация и са възпроизведени в съдебно-медицинската експертиза. При приемането на ищеца за оперативно лечение на тази рана четири дни след ПТП е установено, че става дума за рана по предно латералната част на лява подбедрица, достигаща до костта с наличие на гноевидна секреция и данни за инфламацио /възпаление/, без посттравматични промени на обхванатите кости, с прогресиращ характер на заболяването, налагащ оперативно лечение.
Оперативно лечение, включващо ексцизия и кюретаж на патологично променените тъкани, лаваж и подготовка за кожна пластика, е извършено под обща анестезия.
Конкретните преживявания на ищеца след ПТП и нанесените му телесни увреждания, са установени с показанията на свидетелката М. С.а – негова майка. Въпреки роднинската връзка между тази свидетелка и ищеца, съдът дава вяра на показанията й, доколкото те не противоречат на останалите събрани по делото доказателства и не са опровергани, а от друга страна тя има непосредствени впечатления за състоянието на ищеца.
Разпечатката съдържа 36 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9bba421-0320-49e8-a664-78a467b7f73f