Решение № 72 от 24.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Варна, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100500044 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 36400/11.12.2024г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител С... .., рег.№ .. с район на действие ОС-Варна, подадена от „..“ ЕООД, ЕИК ....... – длъжник по изпълнително дело № ..... по описа на ЧСИ С... .. срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител от 03.12.2024г., с което е отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 5400 лева.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски, с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя в размер на 5400 лева. Твърди се, че договореното и заплатено възнаграждение не съответства на уредените размери в чл.10 от Наредба 1/200г. за минималните размери за адвокатско възнаграждение, които по т.1 включват възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева и по т.2 – възнаграждение съобразно материалния интерес, което е в размер на 1600 лева. Излага, че извършените от процесуалния представител на взискателя действия по изпълнителното дело изразяващи се в подаване на молби не съответства на полученото адвокатско възнаграждение от 5400 лева. Моли сумата на приетите от ЧСИ разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до този предвиден по чл.10, т.2 от Наредбата, който е съответен на извършените от процесуалния представител действия по изпълнителното дело.

1

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК е постъпило становище по жалбата от взискателя „.....“ ЕООД, чрез процесуалния му представител. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на подадената от длъжника жалба. Посочва, че длъжникът не е релевирал срочно възражението си за прекомерност на приетия размер на адвокатското възнаграждение предвид на това, че е бил уведомен за него още с получаване на призовката за доброволно изпълнение. Отделно от това посочва, че по изпълнителното дело са извършвани множество действия свързани със защита на интересите на длъжника, поради което не е налице прекомерност на приетия размер на адвокатското възнаграждение.

Частният съдебен изпълнител С... .. в изложени мотиви по обжалваните действия счита жалбата за недопустима, евентуално - неоснователна. Излага, че жалбоподателят е бил уведомен за приетите разноски, в това число за размера на адвокатското възнаграждение с получаване на поканата за доброволно изпълнение на 02.04.2024г., поради което счита подадената жалба за просрочена. При извод за допустимостта й, заявява че е неоснователна предвид многобройните извършени действия, с които процесуалният представител на въззивника е защитил правата му.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, считано от връчването на жалбоподателя /на 11.12.2024г./ на съобщението, с което ЧСИ отказва да ревизира /да намали/ размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя; от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК насочена срещу обжалване на постановление за разноски, поради което се явява процесуално допустима

Видно от съдържанието на самата жалба, с нея се оспорва законосъобразността на отказа на ЧСИ да намали приетият разход за адвокатско възнаграждение на взискателя, който подлежи на самостоятелно обжалване като акт за разноски /аналогично на чл.248 от ГПК/. На това основание неоснователни са възраженията, че срочността на жалбата следва да бъде преценявана съобразно датата на получаване на ПДИ от длъжника, а не спрямо постановения от ЧСИ отказ за ревизия на разноските.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № ..... по описа на ЧСИ С... .. е образувано на 22.03.2024г. по молба на „.....“ ЕООД, чрез процесуалния си представител за принудително събиране на сума присъдена с изпълнителен лист издаден по гр.д.№ 405/2023г. по описа на ВОС дължима от длъжника „..“ ООД, а именно сумата от 31371,48 лева.

Към молбата е представен Договор за правна защита и съдействие сключен между взискателя „.....“ ЕООД и адв.К. Д. с предмет образуване на изпълнително дело и процесуално представителство, съдържащ и разписка за заплатено в полза на адвоката възнаграждение в размер на 5400 лева.

До длъжника „..“ ООД е изпратена призовка за доброволно изпълнение получена на 2

02.04.2024г. съдържаща данни за размера на дълга включващ 31371,48 лева – неолихвяема сума по изп.лист; 221,60 лева – разноски по изпълнението; такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 2911,55 лева, както и сума в размер на 5400 лева – адвокатско възнаграждение.

На 15.11.2024г. по искане на длъжника ЧСИ е издал справка за размера на дълга, в който са посочени сумите на задължението – 31371,48 лева, разноските по изп.дело в размер на 1414,29 лева; 2261,26 лева – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и 5400 лева – адвокатско възнаграждение.

С молба от 02.12.2024г. длъжникът „..“ ЕООД е сезирал съдебния изпълнител с възражение за прекомерност на приетото възнаграждение от 5400 лева и искане за намаляването му.

С обжалвания акт от 03.12.2024г., съдебният изпълнител е приел, че не са налице предпоставки за намаляване на определения адвокатски хонорар и е оставил без уважение възражението на длъжника в този смисъл.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.

№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Актът, с който се определят разноски може да бъде обективиран в призовката за доброволно изпълнение, в отделни актове на съдебния изпълнител за определяне на разноски след всеки извършен изпълнителен способ, а може всички произнасяния за дължими разноски да бъдат оформени в окончателен акт, с който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението.

Същността на постановлението за разноски е да бъде определен размерът на същите и основанието за дължимостта им. Разноските са такива за дължими такси за извършване на изпълнителните действия, други за администриране на документооборота по изпълнението, за сторени разноски от взискателя във връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство и др.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

В случая съдебният изпълнител е отказал да измени чрез намаляването им сторени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5400 лева включващо възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането.

По въпроса за приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение в размер 3 на 200 лева за образуване на изп.дело и за минималния размер на възнаграждението за процесуално представителство по изпълнителното дело не е налице оспорване от жалбоподателя. Възраженията са срещу приетите разноски за разликата над минималните размери на адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно размера на подлежащото на принудително изпълнение вземане на взискателя по изпълнителния лист в размер на 31371,48 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело по чл.10, т.2, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата е в размер на 1579,85 лева.

Изпълнителното производство не се отличава с фактическа или правна сложност, а предприетите от взискателя действия до момента са такива по подаване на молби за проучване на имуществото на длъжника, молби за посочване на обезпечителни мерки и изпълнителни способи /възбрана на недвижим имот, за опис и оценка на недвижими имоти, за справки в БНБ за банкови сметки на длъжника, искания за провеждане и спиране на публична продан/, част от които принципно биха могли да бъдат извършвани й служебно от съдебния изпълнител в хипотезата на чл.18 от ЗЧСИ /при възлагане от страна на взискателя/.

Нещо повече, видно е от материалите по изпълнителното дело, че целият размер на вземането на взискателя, в това число и разноските по изпълнението и сумата на приетото адвокатско възнаграждение в размер на 5400 лева е доброволно заплатена от длъжника „..“ ЕООД по сметка на съдебния изпълнител и на 19.12.2024г. е разпоредено плащането й /без сумата на адвокатското възнаграждение/ към взискателя „.....“ ЕООД. Т. е по изпълнителното дело няма да бъдат извършвани други изпълнителни действия, които да обусловят претендираният повече от 3 пъти по-голям от минималния по чл.10, т.2 от Наредбата размер на адвокатското възнаграждение.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че справедливото възнаграждение, което се следва на процесуалния представител на взискателя формирано като сбор от възнаграждението за образуване на изпълнителното дело по чл.10, т.1 от Наредба 1/2004г. и това за процесуално представителство по изпълнителното дело № ..... по описа на ЧСИ С... .. и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл.10, т.2 от Наредбата е в размер на общо 2000 лева. На това основание отказът на ЧСИ .. от 03.12.2024г. да намали поради прекомерност приетият размер на адвокатското възнаграждение на взискателя от 5400 лева до справедливия размер на възнаграждението от 2000 лева следва да бъде отменен.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ, на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК по жалба с вх. № 36400/11.12.2024г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител С... .., рег.№ .. с район на 4 действие ОС-Варна, подадена от „..“ ЕООД, ЕИК ....... – длъжник по изпълнително дело № ..... по описа на ЧСИ С... .. постановление за разноски на съдебния изпълнител от 03.12.2024г., с което е отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя „.....“ ЕООД от 5400 лева до справедливия размер от 2000 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, пр. 2 от ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от съдебното решение на ЧСИ С... .. по изпълнително дело ......

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5